Незнание от страна на прокуратурата какви проверки може да прави Върховният касационен съд или обявяване на война на Лозан Панов?

Този въпрос събужда съобщението на Специализираната прокуратура, което дойде веднага след като Върховният касационен съд (ВКС) огласи започването на проверка в Апелативния специализиран наказателен съд (АСпНС) на делата по мерките за неотклонение на Десислава Иванчева и Биляна Петрова.

В писмото, което според магистрати няма прецедент, до председателя на Апелативния специализиран съд шефовете на Специализираната и Апелативната специализирана прокуратура Димитър Петров и Николай Найденов, заедно с наблюдаващия делото прокурор Илиян Рангелов и апелативния им колега Тихомир Стоев мотивират искането си да не бъде предоставено на проверяващата комисия от ВКС дело 2617/2018 г. за мерките за неотклонение на Иванчева и Петрова до произнасянето по протеста на прокуратурата "с цел безпристрастно решаване".

В заповедта на председателя на ВКС Лозан Панов за назначаването на проверката изрично е посочено, че тя трябва да установи "администрирането на документацията, постъпването на документите в апелативния спецсъд, регистрирането и образуването на въззивните дела, как е избран съдията докладчик и членовете на състава".

Тези правомощия на Върховния съд произтичат от чл. 114, алинея 1 на Закона за съдебната власт (ЗСВ) и нямат отношение към произнасянето на съдиите по същество - дали да променят мерките за неотклонение на двете жени. Комисията на ВКС не проверява който и да е съд дали правилно или неправилно решава делото - това може да каже само инстанционният контрол - по-горният съд, и процедурата е строго регламентирана в Наказателно-процесуалния кодекс.

С други думи - предложението на прокурорските ръководители до председателя на апелативния спецсъд да не предоставя делото за проверка не може да бъде мотивирано "с цел безпристрастното му решаване". Казано иначе - писмото до председателя на апелативния спецсъд означава той да избира - дали да спази закона, или да послуша прокуратурата.

Въпросът е дали прокурорските ръководители и наблюдаващият прокурор, както и апелативният, които са подписали предложението до съда, не знаят азбучните правила на закона и кодекса, по които работят. Отговорът на този въпрос ще определи и отговора на въпроса в началото - война срещу Панов или просто... незнание?

Макар че има и трета хипотеза: дотолкова да са пренебрегнати правилата, че да не е за показване на никои проверяващи, дори да не бяха изпратени от Лозан Панов...

Докъде е стигнал произволът и има ли сили съдът да остане генералният арбитър, сега ще покаже самият председател на апелативния спецсъд Георги Ушев.

Безспорният факт засега е този - че писмото на прокуратурата до председателя на апелативния спецсъд е без прецедент: прокурори да указват на съдии как да постъпят! Затова такова писмо, независимо дали председателят Ушев ще откликне, или ще събере кураж да изпълни закона, е по-скоро символен знак докъде може да стигне офанзивата срещу съда.

Писмото е прецедент, който би събудил незабавно дебат сред всички власти във всяка държава, в която има работеща конституция и върховенство на закона. У нас надали ще направи впечатление на властите, ако въобще разбират и се интересуват за какво става дума.