2019 - Ще искат ли гражданите да преходят от феодализма обратно в демокрацията

"Дневник" публикува отговорите на политолози и социолози какви са очакванията им за политическия живот през 2019 г.
Какви са надеждите Ви и какви опасенията за 2019 г.?
- Две надежди.
Първата: да успеем да разберем как едно човешко същество може да живее само с награбени пари, без достойнство и без да има признанието на околните. Става дума за хилядите, свързани с държавата индивиди, които тази година участваха предимно с измама, агресия и лъжа в отнемането на свободата на българското общество.
Втората: че установилата се през 2018 година диктатура ще бъде препъната от активността на гражданите. Бидейки новородена, диктатурата е още крехка и подлежи на спъване. Освен това нашата диктатура е нашенска: провинциална, комплексирана, на нивото на махленски апаши в най-добрия случай. Това я прави неефективна и без необходимото самочувствие, т.е. отслабва я.
Опасения:
Тъй като природата на всяка новоустановена диктатура е такава, че тя трябва непрестанно да разширява своя обхват, страхувам се за съдбата на няколкото островчета, останали нормални медии – като "Дневник" например. Гледайки наскоро възникналите диктатури в нашия регион, някакъв удар по подобни медии ми се струва неизбежен.
Свързано с горното е и опасението – по-скоро очакването – че ще се появяват нови и нови извънредни закони и чрезвичайни репресивни органи, особено предвид идващите избори.
Имам опасението, че след периода "самоубити и снабдени с внезапни инфаркти" ще преминем към период, в който хора биват бити, изчезвани и убивани от неизвестни извършители по руски тертип.
Основното опасение е, че "народът" ще реши да се подчини на принципа: "ако не врякам, мен няма да закачат, а може и да ми дадат нещо". Това би ограничило сериозно възможностите за антидиктаторска съпротива на остатъчното гражданство. Това опасение не ми се струва възможно обаче – не и без въвеждането на внезапен и широкомащабен терор, който не ми изглежда (все още) възможен.
Какво е състоянието на основните политически партии и коалиции? А на извънпарламентарните?
- По отношение на парламентарно представените мога да отговоря на този въпрос единствено ако преформулираме "партии и коалиции" в "групи, домогващи се до раздаването на порции". От тази гледна точка състоянието на повечето обитатели на сегашния парламент ми се вижда цветущо – всички са се уредили сред "усвоителите"; освен някои като "Воля", които са толкова не в час, че не могат да се класират дори за раздаване на порции.
Има ли условия за ново обединение вдясно и какво ще видим вдясно през 2019 г.?
- Отдавна е време да зарежем терминология като "ляво" и "дясно". Щом Борисов афишира себе си като "десен", а БСП – като "лява", тези термини нямат никакво съдържание.
Ако говорим за "Демократична България", тук имаме три аспекта:
1.Това е единствената политическа среда, която произвежда адекватни политически анализи и предложения за политики в общ интерес.
2.Тъй като тук са съсредоточени онези, които искат западна демокрация вместо азиатска диктатура – то, обективно погледнато, би трябвало да могат да установят сериозно присъствие в следващия парламент. Но:
3. Сборът позитиви от т. 1 и т. 2 някак не дава за резултат сериозна обществена подкрепа. Въпрос на неубедително лидерство най-вероятно.
Накъде е поела БСП? Ще има ли ново ляво?
- БСП е поела курс към "ляв консерватизъм", в историята известен като "националсоциализъм" с най-известен представител Адолф Хитлер.
Ново ляво би трябвало да има – повечето образовани хора под 35-годишна възраст смятат себе си за леви – но дали ще е политическо или само идейно и културно, или ще бъде разпръснато сред множество партии (немалко леви хора има в "Демократична България"), това предстои да видим.
По-скоро (ето още една надежда за 2019-а) би трябвало да видим стремеж към обединение на почтените, цивилизовани хора срещу диктатурата на кварталните апаши, независимо дали тези почтени хора мислят себе си за леви, десни или каквито там.
През 2019 г. се навършват 30 години от началото на промените след комунистическия режим. Завърши ли преходът?
- Онзи "преход" свърши някъде през 1999 година, когато в българското общество и политика се стигна до консенсус, че бъдещето на България е да бъде "нормална западна страна" (по Филип Димитров). Оттам насетне започна след-преход: към нормална, с нищо незабележима западна страна. Той не се получи особено и днес сме в разгара на след-след-прехода: опит за преформулиране на България като "нормална бандитска диктатура от азиатски тип".
Промените след края на 1989 г. започнаха с искане за "смяна на системата". Сега се чува същият лозунг. Какво означава той в наши дни?
- За разлика от множество съдии, прокурори, министри, чиновници, журналисти, депутати обикновените българи имат чувство за достойнство. Това идва от наследената егалитарна структура на общество, никога не успяло да развие разгърната феодална или класова структура (дълъг разговор). Имайки чувство за достойнство, те се обиждат тогава, когато "горе" не ги "зачитат". А тъй като върхушката от едно десетилетие демонстрира презрение към обикновените хора – те си искат дължимото им уважение.
Обикалях България по време на ноемврийските протести и говорих с хора по места. Зад всичките им искания – и реални, и смешни, и местнически, и грандомански – прозираше една обща, но много мощна тема: "не искаме феодализма на ГЕРБ". Това Е искане за "смяна на системата".
Въпросът е: дали ще искат да преходят от феодализма обратно в демокрацията, или ще се увлекат по установяващата се в момента диктатура. Това предстои да видим. Тъй като обаче установяващата се диктатура не изглежда никак модерна (и в двата смисъла), вероятно феодалните практики ще продължат, а с това – и постоянното разяряване на българите.
Има ли обществена енергия за сериозни протести и дали те биха могли да предизвикат промени?
- Има.
Още миналата година в края на пролетта се забеляза нарастване на неприемането на "гербаджиите и тоя Бойко". Към края на миналата година неприемането беше прераснало във фрустрация и отвращение. Днес – дори социолозите вече хванаха това – иде реч за ярост. Яростта цяла година избиваше в различни форми (предимно на протест); тъй като причините за нея си остават непокътнати – остава и потенциалът за протести.
Тъй като властта е все пак хищническа (не може да спре да използва все повече ресурс – "рента" – от хората), то взрив може да има още през зимата, когато хората си видят сметките за ток и вода, започнат да плащат новите вземания, като данъци, осигуровки, застраховки, тол-такси и пр.
Кое е неизбежното в политическата среда, което ще се случи през 2019 г.?
- Парламентарни избори.
Интересното е друго. Съществуващите равнища на отвращение от ГЕРБ са толкова високи, че няма как тази партия да печели по честен и законен път каквито и да е избори, и особено парламентарни. Интересно е да видим как ще се опитат да печелят избори извън закона и по безчестен начин. Ще пращат жандармерия да наглежда изборните секции, както пише Алеко Константинов в дописките си от Свищов в края на 19 век? Ще е интересно да наблюдаваме какво ще измислят "аналоговите чугуни" в дигиталния век.