Темата за музеите в София (част от които национални) е важна за всеки град, ценящ историята и традицията си. Историята, традицията...

Заради тях заговорихме отново за Централна минерална баня. Защото днес черпим от резултатите на заложени преди време идеи, изначално неправилни.

През 90-те години на миналия век общината обмисля място за Музея на София, който никога не е имал собствена сграда. Така през 1998 г. предоставя половината от сградата на банята на Музея на София. Другата половина се предвижда за модерен СПА център. Организиран е архитектурен конкурс с такова задание, но се осъществява една част от идеята – тази за Музея на София. Другата част - за СПА комплекс, е изоставена и се прехвърля в стратегии за използване на потенциала на минерални води (последният такъв документ е издаден през 2017 г.).

Защо се е взело това именно решение за музей в банята през 1998 г. е трудно да си спомним, но архитектурният критик арх. Павел Попов разказваше, че през онези години решението е взето въпреки мнението на гражданите.

Tова е класическото за нашата територия "решение на парче" –

И вълкът сит, и агнето цяло, ама не съвсем. Сега нямаме нито едното, нито другото

Министерството на културата поръчва да се изготви концепция за водещи столични музеи на екип с ръководител проф. арх. Тодор Кръстев. В концепцията, приета през 2010 г., се разглеждат проблемите, свързани с местата и колекциите на националните музеи в София. Един от изводите е: "В някои случаи музеите дори влизат в конфликт с конкретните недвижими културни ценности. Музеят на София планира да се разположи в пространствата на Централната минерална баня, което ще прекъсне приемствеността на многовековната термална функция на банята от Античността до наши дни."

В същата концепция се определя като абсурдно отдалеченото място на Националния исторически музей, с което той "остава изцяло изолиран от ценностите на градския исторически център и трудната му достъпност силно редуцира потока на неорганизираните посетители в него". От друга страна, "Дворецът притежава висока историческа стойност, с ключово значение за историята на София. Намиращите се сега в него Национална галерия и Национален етнографски музей не само не изтъкват, но дори в определена степен компрометират тази стойност". Както и че сградата не е в състояние да осигури нормално разгъване на функциите на двата съществуващи там музея. Разбира се, по времето на соца етнографският музей е настанен в Двореца по идеологически причини – бъклици и дрянове се конфронтират с пищните барокови камини и огледала.

Други изводи са, че някои музеи страдат от недостиг на площи за фондохранилища (Националната галерия, Националният исторически музей, Националният политехнически музей, Националният археологически музей и др.). А България е една от малкото държави без музей за съвременно изкуство, както и една от малкото без музей, посветен на периода на тоталитаризма (да не се бърка с реализирания "Музей на социалистическото изкуство" – периодът на тоталитаризма има много исторически аспекти, които нямат нищо общо с изкуството).

- "Министерството на културата преценява, че с голямо основание Дворецът би могъл да приеме Музея на София. Там музеят може да представи своята колекция (която в значителна част е свързана именно с Двореца), като заедно с това изтъкне историческата стойност на сградата. Трябва да бъде използван изключителният шанс за представяне на историята на София в центъра на нейното историческо ядро". Изтъква се, че при това решение се дава "нов шанс на Централната минерална баня да възроди своята вековна термална функция, която е част от уникалната културна специфика на столицата".

- "Музей на тоталитарното изкуство би могъл да бъде разположен в кв. "Дървеница", до комплекса от сгради на Министерството на културата, върху територията на КАТ - София." (Там е Музеят на социалистическото изкуство.)

- Предлага се създаването на обща Национална галерия, обединяваща Националната галерия и Галерията за чуждестранно изкуство. (Вече има "Квартал 500".)

- Изтъква се необходимостта от връщане на Националния исторически музей отново в центъра, за която цел да се търси подходяща сграда или да се построи нова.

Тази "Концепция за водещи столични музеи" е одобрена и от Министерския съвет с протокол №6/10.02.2010 г. В нея се дават чудесни препоръки, пренебрегнати от Столичнатя община в частта, засягаща сградата на Централната минерална баня в София. Вероятно вече е била финансирана реконструкцията на предната част на банята за музей, който бе открит през 2015 г. Останалата част обаче, предвидена за СПА център (и в "Стратегията за използване потенциала на минералните води " на Столичната община от 2017 г.), е изоставена и десетки години общината не възнамерява да запази стойността й като термален център, заради който именно тук е възникнала София. Всичко други препоръки от концепцията са приети, а повечето вече изпълнени. Остава другото голямо решение за подходяща сграда на НИМ, което отново ще ни струва сериозна сума, но е абсолютно необходимо, за да функционира този музей пълноценно.

Вместо заключение: един от най-важните площади в София – Ларгото, с присъствието само на административни сгради, работещи от 9 до 17 ч. - е

Този голям централен площад не носи живот, хората преминават през него без, да остават там. Към това се добавя и все по-слабо работещият ЦУМ, а до него и сградата на Музея на София, в която влизат също малко хора. По този начин една огромна част от центъра на града не е наситена с живи функции, които да се ползват постоянно от гражданите. Така тази част на центъра на София умира след 17 ч., като откъсва живите части на града една от друга.