В нов исторически период сме, или поне останалият свят е там
"Дневник" публикува отговорите на политолози и социолози какви са очакванията им за политическия живот през 2019 г.
Какви са надеждите Ви и какви опасенията за 2019 г.?
- Опасенията ми са свързани почти изцяло със състоянието на Запада. Очевидно е, че Западът минава през един от най-слабите си периоди в новата история. Надеждата ми е, че този период ще премине по-бързо и че България няма да бъде необратимо засегната. Разбира се, като западни хора вярваме в "съзидателното разрушение", така че се надяваме Западът да излезе реновиран и по-силен накрая.
Какво е състоянието на основните политически партии и коалиции? А на извънпарламентарните?
- Управляващата коалиция все още е обединена в желанието си да управлява. Вероятно това ще остане така още известно време, но надали чак до края на мандата. Струва ми се най-реалистично голямата стратегическа цел да е да мине 2019-та година с избора на нов главен прокурор. След това вероятно пак ще е време за оставка. Дотогава Борисов и най-близкото му обкръжение ще си е решило дали още иска да е в играта на най-високо ниво или ще сдаде щафетата.
Опозицията в лицето на БСП успява да покрие най-базовите стандарти за опозиция, но реално, ако иска да е в позиция, в която да се бори да спечели избори, се нуждае от много по-сериозно обновяване.
Има ли условия за ново обединение вдясно и какво ще видим вдясно през 2019-а?
- В политическия живот съществува концепцията за малките исторически прозорци, които се отварят от време на време и предлагат възможността да се постигнат големи резултати. Такъв прозорец имаше преди няколко години, но в момента е затворен.
Та в този смисъл за дясното обединение единственото, което може да се каже е, че има да си изкупва греховете преди да му се отвори нов прозорец, ако изобщо такъв се отвори някога.
Накъде е поела БСП? Ще има ли ново ляво?
- БСП е поела към солидна посредственост. Ако иска да спечели избори, ще й трябва или доста повече, или някакъв голям провал от управляващите. За нито едно от двете няма някакви значителни знаци към момента.
През 2019 г. се навършват 30 години от началото на промените след комунистическия режим. Завърши ли преходът?
- Всичко, което се случва по света в последните няколко години, показва, че се намираме в нов исторически период. В историята са общоприети термините за "дългият 19-ти век" и "късият 20-ти век". Ако в нашата историография си задаваме въпроса дали 30 години са ни били достатъчни за да влезем в следващия исторически период, то значи, че явно отговорът е отрицателен, но останалият свят вече си е там.
А сега вече въпросите, които стоят пред обществото са различни от типичните за прехода. Сега важното е накъде върви Европа, дали това ни устройва, и ако ни устройва, какво да направим за да сме част от този път, а да не отидем в "Европа на втора скорост" или някаква друга алтернатива.
Промените след края на 1989 г. започнаха с искане за "смяна на системата". Сега се чува същият лозунг. Какво означава той в наши дни?
- Лозунгът от 1989-ма е буквален. Значи, че гражданите искат системата да се смени и да е базирана на свободния пазар и политическите свободи. Както перфектно знаем, това се случи само привидно, а реално свободният пазар е силно лимитиран от картелизиране, монополи и държавен натиск. Политическата несвобода да нямаш избор е маскирана от това, че имаш много приблизително еднакво лоши избори.
Сега лозунгът значи да няма корупция и да има прозрачност. Казано другояче, гражданите искат същото, но искат този път да не се бастардизира.
Има ли обществена енергия за сериозни протести и дали те биха могли да предизвикат промени?
- Докато има хора, които искат да живеят щастливо, а са нещастни, винаги ще има енергия. Видяхме много добре в последните месеци, че се появяват пламъци на протести. Въпросът е обществената енергия да се използва за реален напредък, а не да изтича чрез провалите на лидерите на общественото недоволство.
Кое е неизбежното в политическата среда, което ще се случи през 2019 г.?
- През 1789-та Бенджамин Франклин пише в писмо, че единственото сигурно в живота са смъртта и данъците. Точно двеста и тридесет години по-късно нямаме причина да се съмняваме в правотата му. Всичко освен смъртта и данъците си е плод на нашите собствени енергия, умения и усилия за промяна.