Сегашният медиен цирк на Каракачанов - вицепремиер и военен министър, обаче изкърти фаянса - ако и аз се изразя синхронно с бушуващия тон на вицепремиера. То не бяха изявления ("Циганите станаха много нагли и търпимостта се изчерпа"), то не бяха просташко-брутални изхвърляния от рода "Вземете си ги при вас" на въпроса къде да отидат посред зима с малки деца, след като започна събарянето на незаконните им къщи в махалата на Войводиново.

Всъщност го няма най-важното: какво точно се е случило? Защо и как е започнал боят?

Няма и въпрос защо побой става повод да се събарят незаконни бараки. Вицепремиерът говори за правила, докато луксозните къщи на циганските барони из Столипиново и Факултета никой не ги пипа, защото осигуряват гласове за изборите - и по този въпрос Каракачанов мълчи. Докато гласовете на гетата са фактор за печелене на избори, антициганската риторика на Каракачановци и прочие пишещи се патриоти ще става все по-отблъскващо-цинична. Отделно от глобалния проблем, че за спазване на правила говори вицепремиерът на правителство, което отдавна ги е прегазило...

Всеки път при подобен скандал сюжетът в публичната среда започва от средата. Защо двамата Пакетови във Войводиново са нападнали командоса - в конкретния случай. Как пък никой не полюбопитства. Или защо през юни 2017 в гребния канал край Асеновград циганите нападнаха трениращите гребци...

Само съдът - ако е съд наистина - започва от корена на скандала. Само пред съда този въпрос не може да бъде избягнат. Но в ефира може - защото е неудобен въпрос. Защото целта е да бъде посочен за виновник цял етнос, от чиито престъпления - основно кражби и грабежи - ни е дошло до гуша. Само законът казва друго: че всяко престъпление си има конкретни извършители с конкретни мотиви. След като в съда стане ясно как е започнал скандалът, след като там - в съдебната зала, се чуе от подсъдимия:

и започнат да валят смекчените присъди вместо очакваните от озверялото обществено мнение тежки наказания... И пропагандната машина се завърта отново на най-високи обороти, този път срещу съда.

Разбира се, че никоя обидна дума не може да оправдае жестокия побой - само че съдът (който няма право да се води от общественото мнение) разглежда и отчита всички обстоятелства. Включително и това кой какво е казал и кой е употребил алкохол.

Изкушена съм да разкажа случай с моя позната, която не е циганка, нито пък смятам за комплимент нейната избухливост. На светофар в "Младост" голям автомобил спря до нея и шофьорът свали стъклото и й извика: "Ей, парцал, не ме ли видиш" - вероятно е имал предвид, че е отнела предимство на горното кръстовище. Трудно ми е да опиша мигновената експлозия на гнева й - тя закова рязко колата, изскочи побесняла и ритна с все сила задната му гума, заудря с юмруци по стъклата, ако имаше с какво, щеше да ги изпотроши, крещеше като обезумяла "гад, простак, нищожество, ще те убия", ако беше не дребна и слаба, а голяма, тежка и силна, вероятно щеше да го измъкне от автомобила и... да стане страшно. Това е преводът ми с думи на пламъците в главата й през тези няколко секунди. (Грубиянът не й обърна внимание и отхвърча.)

С две думи - всяко престъпление е конкретно. То се извършва от конкретни хора - цигани, българи, англичани, в конкретна среда, и конкретни мотиви. Ако не държим сметка за това и се обявим за арбитъра, посочвайки априори виновния, защото си го знаем какво представлява, ще стане по-страшно, защото той, лошият, вече няма да има изход, освен да бие до откат. И няма да пострадат Каракачановци и онези с охраната, напротив - ще си осигурят вечно властване със същите приказки и закани, без да настъпи и грам промяна. И без отговорност защо няма поне една детска площадка из гетата да играят там, а не от локвите на улицата да ни гледат враждебно; и защо няма училища да научат занаят; и защо родителите им няма къде да работят... Което всъщност е въпросът над въпросите.