С този аргумент, който не търпи епитети - и по-надолу ще се разбере защо, депутат от Обединените патриоти успокояваше в сряда опонентите в парламента на промяната в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), която предвижда възможност за прокуратурата и полицейските органи да забавят с 48 часа уведомяването на близките на задържан или с 24 часа, ако е непълнолетен.

С други думи - по логиката на цитата: щом правото на адвокатска защита остава от момента на задържането, какъв ви е проблемът - "мислите ли, че той няма да уведоми близките ви". Значи: депутатът заявява в прав текст, че смисъл от приетата поправка, придобила слава като "тайните арести", няма, но дайте да я приемем да сме съответни на една евродиректива от 2013 г. Тя тъй или иначе няма да се спазва.

И мнозинството я прие, преодолявайки ветото на президента под дъжд от поразяващи аргументи подобни на цитирания горе - нали поправките нямат смисъл. Понеже правото на адвокат остава още от момента на задържането, а пък той най-вероятно ще уведоми близките, тоест той няма да спазва закона, който в момента приемаме. Браво!

(Ще отворя скоба, подтикната и от размислите на читатели във форума на "Дневник": След като законодателното творчество на ГЕРБ се мотивира в разрез не само с морала, но и с логиката, дали пък вече не е по-малко дразнещо нахалството им в дебата за избора на изтребителите, в който отговорите на логични въпроси се заменят с квалификации към всеки, който се осмели да се усъмни в кристалната мотивация и причинно-следствените връзки в пледоариите на Цветан Цветанов например. Вече май свикнахме да изваждат с един замах от дебата с етикета "рубладжия" и "значи си против НАТО" всеки, позволяващ си да размишлява със собствената си глава върху изтребителската епопея, и точка. Докато за тайните арести признанието, че те, промените, нямало да имат смисъл, ама дайте ги приемем, е не просто дразнещо, то е обида за здравия разум. Да си бяха мълчали...)

Защото

Според разпоредбите, които герберската правна мисъл все пак прокара, преодолявайки ветото, забавянето на уведомяването ще се прилага: " ... Когато е налице неотложна необходимост да се предотврати настъпването на тежки неблагоприятни последици за живота, свободата или физическата неприкосновеност на лице или когато е наложително предприемане на действия от разследващите органи, чието възпрепятстване би затруднило сериозно наказателното производство". Освен това то се прилага "с оглед на особените обстоятелства на всеки конкретен случай, като не надхвърля необходимото и не се основава само на вида или тежестта на извършеното престъпление."

На практика може да е за всичко - преценката остава на съвестта на полицейските служби и евентуално на прокурора (или в традицията на медийните акции - как те ще ги представят публично).

Досега законът изисква да бъде уведомено семейството на задържания в момента на задържането, също и работодателят, ако арестуваният желае, а ако е ученик - директорът на училището. С приемането на промяната и предвидената необятна територия на прилагането, при липсата на сянка от конкретност се обезсмисля успокоителният цитат на депутата (извън нелепото му уверение, че поправката едва ли не нямала смисъл, понеже адвокатът ще уведоми близките).

Уви, поправката има смисъл, и то опасен. Защото адвокатската защита от момента на задържането е право на задържания, но дали полицейските органи осигуряват това право, кога и как? Дали прокурорът ще се намеси да ги задължи? Какво от това, че имам право на адвокат, като не знам наизуст нито един телефон и разследващите ще ми извикат служебен, ако въобще поискат. А ако не извикат? Как ще докажа, че е било нарушено правото ми, щом не мога да го съобщя на близките си. И въобще щом никой друг - абсолютно никой извън полицейската служба, не знае къде съм?

В мотивите си за налагане на ветото президентът Радев предупреди: "Без да е очертан кръгът на лицата и на конкретните престъпления, за които може да се отлага уведомяването (при арест - бел. ред.), се открива възможност за непропорционално нарушаване на права и се създава риск изключението да се превърне в правило."

Вместо да предложи прецизиране на разпоредбите, Цветан Цветанов отвърна "Нямаме притеснения" и обвини президента както всеки път в "конфронтационен стил". И поправките минаха .

Ще ми кажат - европейска директива транспонираме, а тя визира случаи на тероризъм, или на връзка с криминалната схема например на родителите, затова се налага поправката.

Така както я транспонират директивата, видяно и чуто във вторник в правната комисия и в сряда в пленарната зала, без конкретизация на престъпленията, за които се отнася забавянето на уведомлението до 48 часа, нито обстоятелствата, при които се прилагат новите разпоредби, отгоре на всичко и за непълнолетни, не само не се осигурява законност. Но и доказването на престъплението ще остане под въпрос пред съда - именно заради нарушени права.

Да се разширят в държава като нашата днес правомощия на репресивните органи, които не са дали основания за компетентност и доверие за безпристрастно прилагане на законите, а обратното - показват очебиен двоен аршин в подбора на преследваните, да арестуват без право на задържания да се свърже с никого по негово искане, няма да доведе до пробив в борбата с престъпността. Само ще увеличи броя на делата срещу държавата.

И ще добави аргументи, че на властта не й пука нито какво прави, нито какво мислят за нея.