Не финансите, държавната енергетика ще е в центъра на следващата криза

През ноември писах, че идва нова глобална криза, а българското правителство се занимава с дребнотемия. Оттогава очертанията на проблемите вече стават все по-видими. Италианската икономика официално е в рецесия. Такава предстои за целия Европейски съюз. Хаотичният Брекзит е причина, но сигурно не най-важната. Липсата на растеж дори и при нулеви лихви е плашеща. Търговските войни не са заглъхнали и удрят европейски колоси. Натискът на популистите из целия континент пречи на дори и минималната воля за реформи.
И проблемът е, че Европейският съюз (ЕС), част от който е България и който е най-големият ни пазар, е най-застрашен от рецесия. Тя може да е драматична не заради числата, но и заради липсата на перспектива. Хората из континента масово не очакват да живеят по-добре след 10 години.
Като че ли
стартовата позиция на България
не е толкова лоша. Правителствата между 1997 г. и 2008 г. намалиха държавния дълг от 100 на 15% от брутния вътрешен продукт (БВП). Сега е около 23%,което е третото най-ниско в ЕС (след Естония и Люксембург). Повечето рискове не биха могли да нанесат непоправими щети. Дори стрес тестовете на шест банки няма да отворят дупка, по-голяма от 4-5% от БВП, и то при най-черния сценарий. Не че тези няколко милиарда ще са ни излишни. Застраховането е на автопилот и на европейски мониторинг, но и там трусовете не могат да са с магнитуд на ядрена бомба.
Всъщност проверката на стабилността на водещите банки е
най-важната реформа от години
и то по време на управлението на антиреформатора Борисов. Външният натиск (този път от ЕЦБ) отново сработва за изчистване на системата. И е вероятно да прекъсне схемите една банка да финансира бизнес активности те на собственика си. Историята показва, че точно заради това се случват фалити.
Заявките за строителство на магистрала "Хемус" също са навременни, стига да се случат по правилата, а не с цел да се налеят пари в приятелски фирми. При забавяне на икономиката е добре държавата да харчи за инфраструктура. Даже не само "Хемус" да се строи, но и скоростни и жп пътища из цялата страна.
Далеч не всичко обаче е цветя и рози. Доходите ни са все така най-ниските в Европейския съюз, инвеститорите бягат заради корупция и излишна бюрокрация, хората бягат заради комбинация от много фактори.
Основният риск пред българската икономика при следващата криза изглежда са огромните финансови дупки в държавните и общинските компании.
Положението, особено в енергетиката,
е катастрофално
и там правителството прави точно обратното на необходимото да овладее нещата.
Напротив, наред с натрупаните до момента многомилиардни дългове през последните 12 месеца положението ескалира:
- подарява се продажбата на студен резерв на Ахмед Доган за сметка на държавния ТЕЦ "Марица-изток 2". Припомням, че предишният собственик на ТЕЦ "Варна" нямаше никакъв шанс да стигне до подобна схема;
- отказва се либерализация на пазара, което вече ни коства глоба за БЕХ и двете газови компании от ЕК за 150 млн лева;
- тази година се очакват и нови санкции за до 2 млрд. лева от делата, които ЕРП водят.
- поне единият собственик на ЕРП (ЧЕЗ) иска да бяга от страната;
- въглеродните емисии поскъпнаха с пъти, което доведе до загуба от над 300 млн само за държавния ТЕЦ "Марица-изток 2";
- финансово невъзможният проект "Белене" продължава да гълта пари като за световно.
За сметка на това стратегия за спасяване на енергетиката няма. Правителството заявява, че няма никакво намерение да отваря пазара, така че най-добрите да печелят позиции, а губещите да отпадат. "Стратегията" е да се субсидират въглеродните емисии, да се правят кросови схеми, да се тупа топката, "нашите" хора да си крадат и решаването на проблемите да се отлага във времето. И решенията да се вземат от няколко човека, така че да могат абсолютно по свое усмотрение, а не пазарно, да контролират паричните потоци.
Нужно е точно обратното. Първо, нужна ни е
повече прозрачност в сектора
Истинска енергийна борса, а не такава, на която два продавача определят цените. Второ, листване на държавните компании (пък и общинската "Топлофикаци") на фондовата борса. Така ще ги превърнем от ведомства в истински пазарни играчи. Чиито директори ще знаят, че отговарят не само пред принципала, но и пред частни акционери, които могат да ги съдят за злоупотреби. Тогава интересът към доброто управление ще е взаимен и резултатите няма да закъснеят.
И, естествено, лесното влизане и излизане от пазара на нови играчи. Стига да намерят клиенти, на които са продават енергията си. В момента тези възможности са толкова ограничени от регулации, че на практика действа забранителен режим.
Иначе дори да се предприемат най-страхотните мерки в енергетика и финанси, ако не се преобразува
структурата на работната сила
България ще продължи да бъде второ качество икономика, която се крепи на ниски заплати. Затова трябва да се мисли за дългосрочните неща, които ще направят икономиката устойчива, конкурентна и успешна.
Естествено, че образованието е ключът. Такова, което възпитава критичното мислене, което е свързано с пазара на труда, което произвежда шампиони в различни области. Далече сме от това, а без него няма как да забогатеем.
И, да, трябва да се отворим за хора от чужбина, иначе няма кой да ни плаща пенсиите при сегашната демографска драма. Да улесним идването в страната на българите от Молдова Украйна, Сърбия, Македония. Тези, които ще се интегрират без особени проблеми. Сега чакат с години за гражданство. Един приятел от Молдова ми разказва как още чака, но пък комшията му румънец с криминално досие вече е станал българин по паспорт срещу прословутите 5000 долара.
Авторът е съпредседател на партията "Зелените", която е част от обединението "Демократична България".