Темата за несправедливостта в обществото е необятна. Има различни разбирания що е несправедливост, но общият знаменател засяга неравенството на възможностите.

Първата разделителна линия е относно дали несправедливостта касае разлика във възможностите между индивидите или между социални групи като класите. Много дълго време - чак до 20 век - обществените науки третират несправедливостта само по отношение на резултата от различните възможности и неслучайно акцентът е върху справедливостта при разпределение на обществения продукт. В този дух класите се възприемат като нещо естествено и на тази база от началото на 19 век се търси някакво по-справедливо разпределение на икономическия резултат между тях - което дава живот на марксизма и различни леви движения, идейни предци на днешната левица. За тях несправедливостта е междукласова и затова има социална несправедливост. И до ден днешен - примерно смятаният за новия Маркс, френският икономист Пикети - левите, но и повечето икономисти измерват (не)справедливостта като дял на труда (класата) спрямо този на капитала в БВП и търсят причина за проблемите на човечеството.

В края на 19 в. - като контрапункт на Маркс - се появява австрийската школа, където индивидът става фокус и както казва един от най- видните й последователи Хайек - "няма социална справедливост, тя е винаги индивидуална". Всъщност, философската база за такъв извод е известна много преди това. ("Философите само по различен начин са обяснявали света, задачата обаче е той да бъде изменен" - Маркс).

Един от най-големите писатели на всички времена Достоевски изследва този проблем в своя роман "Бесове". Отначало е симпатизирал на социалистите с техния възглед, че хората се раждат равни, но обществото им дава различни възможности - основа за неравенството и несправедливостта - и затова обществото трябва да се промени. Обаче преживява катарзис в затвора преди да бъде подложен на изпълнение на мнима смъртна присъда - когато бидейки в една килия с хора от най-ниските слоеве осъзнава, че не е възможно хората да се раждат равни. И в "Бесове" атакува идеята за радикална промяна , ре-инженеринг на обществото чрез победа на една класа над друга класа.

Всъщност двете идеи - за радикална промяна на обществото, така че "трудът" да придобие своя справедлив дял в БВП (който според марксистите е 100%) и че същестуващото неравенство е естествено и следователно справедливо - заемат двете крайности на политическия спектър.

Едва през втората половина на 20 век политическият център, по-често наричан днес "либерали" - започва да налага идеята за адресиране на неравните възможности през равния достъп до образованието. Но не както комунистите - всички да получават еднакво (идеологически натоварено) образование, а еднакво висококачествено образование - примерът на Финландия. Така се смекчава нервенството в комплект с доходната преразпределителна политика на държавата и към днешна дата вероятно представлява най- добрия модел за равни възможности в едно общество.

Но все пак си остава - основа на консерватизма - естественото неравенство на способностите и справедливото на тази база неравенство. Както се казваше в началото на прехода от социализъм към капитализъм у нас : "Да преминем от несправедливо равенство към справедливо неравенство". Равенството може и трябва да бъде само едно - пред закона.

И така, лявата визия за света търси справедливостта през преразпределение на икономическия резултат с цел постигане на равенство; дясната през равенството само пред закона; а центърът в комбинация от двете плюс акцент върху равенството при достъпа до качествено образование.

Изглежда само на пръв поглед, че това са възможните опции. Но още не знаем дали биотехнологиите и революцията в генетичната наука няма да доведе и до относително равенство на способностите. Тогава проблем вероятно ще стане неравенството в достъпа до тези технологии.