Някои моменти са определящи за цяло поколение. Всеки от нас пази спомените си за тези "а ти къде беше, когато..." моменти. За моето поколение без съмнение такъв момент беше падането на Берлинската стена. Всички помним берлинчани, които събарят стената, ръцете над руините, протегнати към приятели и съседи. Краят на преградата, която почти 30 години разделяше семейства и близки.

Този момент се превърна в символ на нашето поколение, но семената на свободата и демокрацията бяха покълнали в Централна и Източна Европа много по-рано. Чрез мирни протести, обществени движения и смелостта на безброй мъже и жени.

1989 г. беше време на зашеметяващи промени. Комунизмът отпускаше своята хватка. Пазарите и икономиките започваха да се отварят. Ядреното разоръжаване ни помогна да се чувстваме в безопасност. Беше време, когато демокрацията и сътрудничеството триумфираха над потисничеството и конфронтацията.

Тази година отбелязваме 70 години от основаването на НАТО, но и още няколко важни годишнини в историята на нашия алианс. Празнуваме 20 години от присъединяването на Полша, Чехия и Унгария, 15 години от началото на членството на България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения и 10 години от присъединяването на Албания и Хърватия.

Тези държави избраха да са част от семейство, където смятаха, че принадлежат по право – семейството на НАТО. Семейство на свободни нации, проспериращи икономики, верни съюзници. Пътят към членството не беше само гладък, защото изискваше дълбоки реформи и преодоляване на исторически разделения, а за това са нужни политически кураж, визия и упоритост.

Политиката на отворената врата е залегнала в основополагащия договор на НАТО, Вашингтонския договор и 70 години по-късно сме все така верни на този подход. Той е основан на правото на всяка страна да избира своя собствен път - свободно и без външна намеса. Независимо колко малка е тя, и колко големи са съседите й.

За всички страни, членки на НАТО – стари и нови – разширяването донесе повече стабилност и просперитет, нови умения и перспективи, повече принос към нашите съвместни мисии и операции и повече съюзници, които стоят рамо до рамо, готови да се пазят и защитават един друг.

Благодарение на това непоклатимо единство и уникалната си общност от свободни нации НАТО е най-успешният алианс в историята. Заедно ние представляваме половината от световната икономическа и военна сила. Силни сме, защото сме единни, но и заради нашето многообразие.

От създаването до днес НАТО порасна повече от два пъти - 12 държави основаха алианса, а скоро съюзниците ще са 30. В моя мандат като генерален секретар на НАТО с радост отворих вратата на две нови членки - Черна гора, която се присъедини през 2017 г., и Северна Македония, която поканихме по-рано тази година. И вратата остава отворена. Продължаваме да работим за сближаване с трите държави, кандидатки за членство - Босна и Херцеговина, Грузия и Украйна.

НАТО винаги е бил много повече от отбранителен щит. Ние сме символ на надежда, двигател за реформи и важна първа стъпка към интеграция в европейската и международна общност. Алиансите не са пречка за силните и независими нации, тъкмо обратното. НАТО съществува точно за да пази свободата и просперитета, необходими за благополучието на независимите държави и народи.

Светът днес е много по-различно място, отколкото беше през 1989 г. В нашето време, когато мнозина се съмняват в международните институции и партньорства, НАТО продължава да е сила за положителна промяна и котва за стабилност.