Вчера ми се наложи да публикувам двата текста по-долу един след друг, защото ми бе директно заявено, че с първия текст публикувам фалшиви новини и практикувам интелектуална непочтеност (текстовете са за решението на ГЕРБ и СДС да участват заедно на евроизборите и за неуспешните преговори между СДС и "Демократична България" и са във "Фейсбук" - бел. ред.). Коментирам политически събития от 30 години. С позициите, които заемам, съм се противопоставял на десетки, сигурно стотици политически фигури и институционални представители.

Подобни претенции като вчерашните през цялото това време съм получавал само от представители на бившите демократични сили и техните остатъчни фракции. По ирония на съдбата през цялото това време съм гласувал предимно или изцяло само за тях. Грешката, която заедно с мнозина мои колеги редовно съм допускал, е, че съм спестявал на тези хора и партии истината за тяхното поведение и за техните провали. Спестявал съм я от неудобство, от съображения "да не клатим лодката" преди поредните избори и т.н.

Грешката е системна, а последиците й - необратими. Нарцистичният светоглед, който отгледахме у СДС и неговите производни след 1990 г. доведе до поредицата тежки разгроми, които демократичната общност претърпя през целия този период от три десетилетия. По повод на конкретния случай, нека кажа още нещо - нито една от двете страни в преговорите - СДС и "Демократична България", не намери за необходимо да излезе с два реда публично становище за това как са протекли преговорите, какви позиции е заела всяка от страните, защо не са постигнали споразумение. Липсата на подобна информация изпрати мен и всички мои колеги на "разузнаване" - както обикновено, от ухо на ухо да разберем какво се е случило.

Нарцисизмът е полезно състояние на самооценка и самочувствие в изкуството, във философията и - донякъде - в бизнеса. В политиката той е пагубен. Защото, вглеждайки се с удоволствие в себе си, ти забравяш, че работата ти е да се вглеждаш в другите, да ги разбираш и да ги привличаш към своята кауза. По въпроса може да се каже още много.

Но това е достатъчно. Твърде дълго продължи чакането за политическо съзряване на лидерството в българската демократична общност. Чакането продължава.

...

1.СДС можеше да бъде част от коалиция с "Демократична България",

ако беше постигнато споразумение за предоставяне на третото място в листата и за споменаване на СДС в названието на коалицията. Чисто технически това би могло да се окаже от решаващо значение за това т.нар. "традиционна" или "градска" десница да достигне границата от 5,83 на сто на 26 май. За съжаление названието "традиционна - градска десница" остана почти единственото общо между партиите, наследили демократичнит е сили от миналото.

Политическа общност от миналото и почти нищо общо в настоящето - това се оказва резултатът от поредния опит за механично обединение "вдясно". Днес на подобно обединение пречи не само пълното отчуждение между "старите десни", но и появата на нови формации, които не се обвързват с ничие наследство - "Зелените" и "Да, България".

Има логика в това безкомпромисно прозападните, евроатлантически наследници на демократичните сили от миналото да бъдат отново заедно, за да се противопоставят категорично на поредното нагло подчиняване на България на Москва.

- тя не само постави руски марионетки в най-важните държавни институции и в почти всички политически партии, но успя да генерира пораженчески консенсус сред власт и опозиция към ключови позиции на солидарност с евроатлантическите партньори по отношение на руската агресия спрямо (Източна) Европа.

За съжаление твърдата прозападна, евроатлантическа позиция се оказва твърде недостатъчна, за да генерира съгласие сред останалите миниатюрни наследници на демократичните сили, които успяха да осигурят българското членство в НАТО и ЕС. Недостатъчна се оказа и спешната необходимост от създаване на що-годе значима политическа сила, която последователно да провежда антикорупционна политика и политика за цялостно реформиране на институциите на държавата.

ГЕРБ получи благоприятна възможност да се обозначи като обединителен център на дясното. Извън ГЕРБ, СДС и - може би - някои други, макар и миниатюрни "десни" остават партиите от "Демократична България", на които много по-лесно ще им бъде залепена идентификацията либерални - дори и ляволиберални. За съжаление "консервативното" - каквото и да означава то - трудно ще процъфтява на фона на толкова анемично "либерално".

Лявото и дясното, консервативното и либералното - това са важни разграничители и дефиниции за политика. Но в тази конфигурация се размива най-важният за България днес политически разграничител - твърда подкрепа за националния суверенитет срещу арогантната инвазия на Москва и компромисно обслужване на евразийската наглост на българска почва.

...

2. Получих силни протести