Промени в ГПК - рунд четвърти

Да кажа на автора, че много често аргументацията на исканията за заповедно производство е формална и невярна - Столична Топлофикация.

• 2 12
• Докладване

И ВЪЛКЪТ от баснята за Вълка и Агнето, което и да мъти
и да не мъти водата ще бъде изядено,
та и въпросният ВЪЛК се е ползвал от облагите на
"ПРИНУДИТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО"
За разлика от ВЪЛЦИТЕ в басните,
в БЕЛИТЕ ДЪРЖАВИ на Европа и Северна Америка,
съществува СЪСТЕЗАТЕЛНО СЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО
със ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН СЪДЕБЕН КОНТРОЛ
СЪСТЕЗАТЕЛНОСТ и

Р А В Н О П О С Т А В Е Н О С Т на страните в Процеса.

• 0 7
• Докладване

Красен Станчев тук представя гледната точка на банките. Мая Манолова пък представя обща взето популизма. И двете гледни точки внушават недоверие в институциите. Отново. А институциите, МП в случая, отново имат разумни предложения.
Изложение на всички гледни точки може да намерите в
https://news.lex.bg/споровете-по-промените-в-гпк-започнах/
https://news.lex.bg/съдът-да-проверява-договора-с-банката/

• 4 1
• Докладване

До коментар [#3] от "plebs":

Красен какъв опит има с банките освен, че му плащат хонорари да им прави ПР ?

• 4 5
• Докладване

Едва ли тук е мястото, но има една фрапираща грешка в текста на автора; не говоря за идеите му на генерално ниво. И така авторът казва:

"- В писмото не се говори за равнопоставеност, "икономическа сила" или "баланс на интересите" (каквато е аргументацията и в предишния, и в този законопроект на Омбудсмана, както и в основанията за възбуждане на споменатото конституционно дело от 2012 г.). В него става дума за служебна преценка от страна на съда "на справедливостта" на договора за кредит. Това ще рече, че съдът следва да прецени дали в него са взети предвид хипотезите и обстоятелствата, описани в самия ГПК по повод несеквестируемите имущество и вещи на длъжниците в чл. 444 и 446. Разпоредбата на последния също е изменена и допълнена през 2017 г."

В изречението "Това ще рече, че съдът следва да прецени дали в него са взети предвид хипотезите и обстоятелствата, описани в самия ГПК по повод несеквестируемите имущество и вещи на длъжниците в чл. 444 и 446" авторът не просто тотално се е объркал, а е казал ужасяваща глупост. Няма такава идея в "писмото", защото "преценката на съда" и "защитата по чл. 444 и 446 ГПК" са съвършено разнородни и се осъществяват в напълно различни моменти на производства:

1. Когато е сезиран заявление по чл. 410 или чл. 417 ГПК от съда се иска да издаде заповед за изпълнение. Т.е. говорим за анонс на кредитора, че е такъв. В този момент съдът много малко се занимава с въпроса за действителното съществуване на дълга и ВЪОБЩЕ не се занимава с въпроса (а и няма как) за защитата на длъжника по чл. 444 и 446 ГПК. Последната е в насока съдебният изпълнител да не посяга на определени имущества на длъжника. Т.е. в производството по чл. 410 и 417 ГПК говорим "ще излезе ли изпълнителен лист", а въпросите на чл. 444 и 446 ГПК са на дневен ред "когато има излязъл изпълнителен лист, какво има право да върши съдебният изпълнител". За нарушения на съдебния изпълнител чл. 444 и 446 ГПК съответната мярка е обжалване действията на съдебния изпълнител - нещо което по дефиниция може да се случи, когато производството по чл. 410/417 ГПК отдавна е приключило.

2. Друго искат да кажат в "писмото" си европейците: Когато съдът е сезиран със заявление по чл. 410/417 ГПК - да се въведе: " националните съдилища да са задължени да преценят неравноправния характер на договорните условия ex officio, тоест дори ако потребителят не повдигне въпроса".
Смея да кажа, че идеята за справедливост в писмото не че е лоша и не че трябва да остане неосъществена, но механизмът на въвеждането ѝ точно в заповедното производство ще е толкова сложен, че това вече няма да е заповедно производство. Прав е Красен Станчев, че тази идея трябва да се осъдествява в друг момент и по друг ред: след като длъжникът е възразил, в заведеното от кредитора исково производство по чл. 422 ГПК. Ефектите на защита на длъжника трябва ДА СЕ ТЪРСЯТ ЧРЕЗ МЕХАНИЗМИ ЗА СПИРАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО при заповедите по чл. 417 ГПК...

• 1 7
• Докладване

Кр. Станчев не се опитва да търси решението, а показва нарушаване на сегашното статукво. То не може да остане поради две съденби практики - тази на съда на ЕС и тази на българските съдилища. ЕК очаква от нас промените, не от съда на ЕС. Какво ще направят нашите е ясно - те са махало: отиват винаги в някаква крайност.

• 0 4
• Докладване

Уредбата на ЗП трябва да се промени така, че това да не бъде като перде пред изпълнението и съдът да е пощенска кутия, а като в едно съдебно производство, да се предвиди обхват на проверка по същество на формалните основания за завеждането му. Ясно е, че осигуряване на пълна равнопоставеност и състезателност биха обезсмислили ЗП, но да осъмнеш със запори, възбрани и да узнаеш първо от ЧСИ за претенции на кредитора, основаващи се на чл. 3246, ал. 73453 от ситния шрифт под черта на стр. 2467 от анекс 2467 към договора...също е далеч от идеята за справедливост. Съдът трябва да има възможността да не издаде ЗИ, когато се касае до очевидно абсурдни случаи и откровена злоупотреба с права, каквито примери има в изобилие в съдебната практика.

• 0 5
• Докладване

Цялата статия е изключително прозрачно лобиране в полза на банки и монополисти. За дружествата за бързи кредити и за събиране на вземания даже не си струва да се отваря дума - там ако се извадят неравноправните клаузи и нелоялните практики просто няма да остане нищо друго.

Абсолютно невярно е твърдението на автора, чè в писмото на ЕК "става дума за служебна преценка от страна на съда "на справедливостта" на договора за кредит. Това ще рече, че съдът следва да прецени дали в него са взети предвид хипотезите и обстоятелствата, описани в самия ГПК по повод несеквестируемите имущество и вещи на длъжниците в чл. 444 и 446". Нищо подобно! Става дума служебно да се следи за наличието на неравноправни клаузи в договорите с потребители. А това може да стане само ако към заявлението на съда се предостави и договора, с анексите и общите условия. Нещо което в момента кредиторът не е длъжен да прави. Малко гузно се опитват да скрият тази информация, която с новите промени ще следва да представят. Защо ли? Да не е защото са наясно колко са им законосъобразни клаузите (риторичèн въпрос).

И накрая - Станчев май плаче на чужд гроб. Да види становищете на асоциацията на банките по законопроекта. Единственото им възражение е по предлаганата уредба на спирането на изпълнението (за което са прави).

• 0 3
• Докладване

Каквото и да си говорим, съдът трябва законово да бъде задължен да прави проверка за неравноправни клаузи в договорите между страните, когато има правен спор (заповедното производство също е такова).

Разсъжденията на автора коя е "силна" и коя "слаба" страна в договарянето между банките и монополите от една страна и потребителите от друга, са меко казано смехотворни. Станчев или не е виждал договор за кредит със съответните общи условия, или се прави на загубен - не знам кой нормален човек изчита и осмисля всичко в тези договори, когато ги подписва. Хеле пък когато потребителят изобщо не ги подписва тези "договори" (напр. "договорите" от типа "общи условия" на топлофикациите). От една страна стои правният отдел на банката/монопола, от друга - обикновеният потребител, който в масовия случай няма юридическо образование. Точно затова съдът трябва активно да се намесва при тази преценка, а не да разчита на потребителя да възрази конкретно за такива неравноправни клаузи.

А доколко банковата криза е "преодоляна" чрез новия ГПК, трудно някой може да оцени, т.к. информацията за това, колко са здрави банките ни в момента, е строго поверителна и е забранено да се дискутира в публичното пространство. Факт е само, че една българска банка фалира с гръм и трясък съвсем не отдавна, а друга беше на път да го направи, ако данъците ни не бяха наляти в нея.

• 0 0
• Докладване

Големи простотии е изписал марксистко-ленинския философ от АОНСУ:
"благодарение на промените в ГПК от 1999 г., по-късно доразвити в новия ГПК от 2007 г., въвели т.нар. "бързо производство" при осъществяване на правата на кредиторите, бяха преодолени последиците от банковата криза от 1996-1997 г. "

Така измисленото "преодоляване на последиците" фактически беше ЗАЛИЧАВАНЕ на престъпната дейност на назначени келнери за банкери и ЗАЛИЧАВАНЕ на пълната безотговорност и некадърност на политиците, сред които и авторът ("велик" депутат, създал кьоравия Търговски закон). Още по-малко промените в ГПК имат отношение към голямото разграбване през 1996-1998 г. Всеки студент по право знае, че законът, промените в закона нямат ретроактивно действие, но биха могли да облагодетелстват лицата в заварено положение, ако промените са благоприятни за тях (случаят с небостъргача "Златен век").

Тая глупост:
"Предварителното икономическо неравенство на двете страни е предпоставка за самото търсене на кредит: онзи, комуто липсва ресурс, отива при някой, който разполага с такъв. Обратното – да търсиш заем от някой, който е по-слаб икономически – изглежда, меко казано, безсмислено и вероятно е неосъществима хипотезата, при която по-богатият взима заем от субект с по-малко средства."
е за рекордите на Гинес. Търсенето на заем и отпускането на заем единствено е свързано с доверието между двата субекта. Просто банките са привилегирован субект поради делегирането на голяма част от правата върху паричната система на държавата. Примерно, капиталовата адекватност за банките е под 15%, за физическите лица е над 120%. Но това не означава с бързо (и неточно) производство да се прикрива банкерската некадърност, която не може да оцени рисковете към кредитополучателя и заради пустата алчност се доверява на сляпо.
И въпреки законовите ограничения за физическите лица (да се кредитират, да си начисляват лихви и услуги, да перат пари и др.) голяма част (30% "сива икономика") от заемите са между физически лица, доверили се един на друг.
На всичко отгоре, редовна практика е "богатите" (с имущество, обезпечаващо кредита) да вземат кредит от "бедните", които са вложители в банките. А при емитирането на облигации, кредитът е за сметка на бедните данъкоплатци (Вижте как бяха спасени с 700 млрд. долара "силните икономически субекти", избрани пет банки, а другите 500 банки бяха затрити).
"Меко/твърдо" казано хипотезите на философа са плод на лобитска фантазия.

• 0 1
• Докладване