Местните избори в Турция, в които се състезаваха два политически съюза, изпратиха важно послание и за правителството, и за опозицията. Избирателите предупреждават управляващите, но без да предизвикват сериозна нестабилност.

Изненадата в тези избори е Анкара, докато в Истанбул състезанието е изключително оспорвано. Правителственият алианс подкрепи кандидати от Партията на справедливостта и развитието (АКР), докато опозицията застана зад издигнатите от Републиканската народна партия (СНР). Но всъщност най-голяма изгода от пред урните спечели Партията на националистическото действие (МНР). От една страна, тя удвои броя на спечелените общини, а от друга, тя има значително влияние върху политическия език, използван от АКР.

Кемал Кълъчдароглу, лидерът на СНР, заложи на кандидати, които можеха да получат гласове и от консервативните части от обществото, както и да са способни да водят пряк разговор с хората. Цената за това бе рискът от предизвикване на безредици вътре в партията. Но изборните резултати доказаха, че Кълъчдароглу е бил прав. Следващият въпрос е дали това ще се отрази на ръководството на партията и на политическата ь линия.

Изборите бяха възприемани като мащабна конкуренция между "кампанията за национално оцеляване" на правителството и фокуса върху икономиката, поставен от опозицията. "Изглежда, че посланието ни за оцеляване на страната беше добре разбрано от нашите хора", каза в първото си обръщение в изборната нощ президентът Реджеп Тайип Ердоган.

Но посланието от избирателите включи и влошаващите се икономически условия, като в същото време по доста балансиран начин се признава и това, че страната има проблем с оцеляването си.

Сега турската политическа система влиза в нова епоха, в която двойната партийна структура изглежда се напасва към модела на силна президентска власт. Въвеждането на праг от 50% ще задължи партиите да участват в изборите чрез коалиции и съюзи, защото самостоятелно нямат никакви шансове.

Друг изненадващ аспект от неделния вот е случилото се с Демократичната партия на народите (HDP). Ердоган благодари на братята кюрди след изборите на юни миналата година. Същите кюрди изиграха важна роля и в сегашните избори. Изглежда, че мнозинството от избирателите на HDP са се прелели към кемалистите от СНР.

Тези избори са съдбоносни за "Добрата партия" (İYİ), която се опита да сключи алианс с СНР. Очевидно е, че тя се представи зле. За лидерката Мерал Акшенер алармата е включена и продължава да звъни. Същото не може да се каже за Кълъчдароглу.

Резултатите изключват повдигането на въпрос за оставката му от ръковоството на партията. Напротив, Кълъчдароглу излиза от тези избори по-силен. Въпреки това СНР заложи в Истанбул на Екрем Имамоглу, който рецитира в джамията сурата Ясин и Шариф (бел.ред. - в нея се казва, че "А за неверниците е Огънят на Ада. Там не ще им бъде съдено да умрат, нито ще им бъде смекчено мъчението. Така Ние наказваме всеки неверник."), но няма проблем с религията на другите и умее да се хареса на дясноцентристкото крило. Той се оказа спокоен, но силен актив.

Първото изявление на президента за изборните резултати сочи, че посланието от урните е чуто. Фундаменталният въпрос е тази изразена воля да бъде отразена и в политическия стил и език на АКР. Ще се завърне ли партията към реформаторската си и либертарианска идентичност?

В някакъв смисъл в словото си Ердоган начерта пътна карта за новата епоха. Той смята, че изборите са потвърдили доверието към АКР: "Излизаме от тези избори като триумфираща партия!"

След бурните страсти в кампанията президентът демонстрира, че приема изборните резултати с проява на едно стабилно демократично чувство. "Всяка победа и всяка загуба са израз на нашия народ. Това е условието за съществуване на демокрацията", заяви той.

Акцентът, който постави на 2023 г., имаше за цел да бъде чут вътре и извън страната. "Имаме пред нас четири години и половина. Винаги ще гледаме напред."

Ердоган подчерта, че до 2023 г. няма никакви избори. Кълъчдароглу също каза, че "няма да се държим като опортюнисти с призиви за предсрочни избори". Турция е уморена от избори.

Предстои до 2023 г. да се свърши много работа, особено за икономиката и демократизирането. Но да не забравяме, че в изборната нощ започнаха да се променят някои изявления на опозицията. Наистина ли разполагаме с четири години и половина без избори?