В резултатите от местните избори в Турция има нещо дълбоко символично. Защото възходът на ислямистите започна с победите им в Анкара и Истанбул преди 25 години. В неделната нощ те изгубиха и двата града, както и още няколко от големите градове на страната.

Контролът върху общините е залегнал в основата на успеха на политическия ислям в Турция. Благодарение на него се изграждат партийни мрежи на местно ниво, осигуряват се гласове за печелене на избори и, което е особено важно, се раздават апетитни поръчки и се отдават под наем общински имоти.

Зрелищните - и изключително спорни - публични мегапроекти като новото летище на Истанбул или третия мост на Босфора са използвани не само като символи от онези, които се бият в гърдите, че Турция може да се развива по ислямски път. Те също така са двигатели на икономиката.

Така че загубата на две от най-големите дойни крави ще бъде сериозен удар - политически и икономически - по правителството на Ердоган. То вече се хвърли в късните нощни часове да заглуши реалните данни за резултатите и побърза да провъзгласи Бинали Йълдъръм, дясната ръка на Ердоган и бивш премиер, за фактически победител в Истанбул.

Тази тактика бе използвана в доста съмнителните избори в Анкара през 2014 г. На тях Мелих Кьокчек от управляващата Партия на справедливостта и развитието (той спечели за АКР столицата за пръв път през 1994 г.) бе обявен за победител над Мансур Яваш, след като посред нощ правителството се намеси в броенето на гласовете. По-късно Гьокчек и бившият кмет на Истанбул Кадир Топбаш изпаднаха в немилост и бяха отстранени от Ердоган.

Междувременно Яваш, който в неделя спечели Анкара "отново" (за опозиционната кемалистка Републиканска народна партия) и колегата му в Истанбул Екрем Имамоглу си взеха важна поука от 2014 г. как да се подготвят и за изборите, и за събитията след края на изборния ден. Имамоглу не спа цяла нощ и непрекъснато наблюдаваше процеса на броене на бюлетините, как се държат правителството и проправителствените медии, побързали да провъзгласят Йълдъръм за победител. Така той попречи на Ердоган и компания да извършат престъпление и да се измъкнат ненаказани (според близкия до кемалистите в. "Хюриет" във вторник АКР е решила да оспорва изборите в Истанбул във всичките 39 избирателни района на многомилионния град - бел. ред.).

Изглежда, че икономическите проблеми повлияха на резултатите. Финансовите и индустриални центрове на страната се вдигнаха на бунт срещу задушаващата ги хватка на правителството, останало без енергия. Тази тенденция само задълбочи разлома между турските градове и села, отворил се на референдума от 2017 г. за изключителните правомощия на държавния глава.

Резултатите също така потвърдиха, че Ердоган има контрол над държавния апарат и разполага с огромна власт. Както и че струва скъпо неспособността да подобри живота на хората в избирателните райони, управлявани от АКР, и издържането на внушителния партиен механизъм за поддържане на мрежа от късопаметни лоялни и опортюнисти.

Накрая, изборите показаха за наша радост, че в Турция все още има реална конкуренция въпреки разиграването ѝ върху едно по принцип нечестно и недемократично пространство. Демократичният опит и институции на страната остават стабилни, напук на годините авторитарни атаки.

Вероятно няма по-ясен признак за това от гласовете за прокюрдската партия HDP, които не само си върнаха отнетите им със сила кметски постове. Те оказаха важна подкрепа на опозиционната коалиция, въпреки че част от нея демонстрираше антикюрдски национализъм. Дори от затвора, Селяхатин Демирташ продължава да бъде един от най-важните и влиятелни политически играчи. Само си представете какво би било, ако беше на свобода. Но историята с Демирташ е и предупреждение към въздигащите се имена на опозицията какво може да им се стовари на главата, ако сериозно предизвикат хегемонията на АКР.

Обратната страна на монетата, наречена "конкурентен авторитаризъм", е, че Турция се управлява от човек, готов да извърши невероятни неща, само и само да не споделя властта. Повторение на изборите от 2015 г. (през юни АКР изненадващо изгуби мнозинството в парламентарни избори, преговорите за коалиция бяха фактически саботирани, за да се повтори вотът през ноември и партията да си върне контрола над парламента - бел. ред.) би било предупреждение към онези, които си мислят, че след изборните резултати от неделя АКР се е смирила. Очаквайте настъпването на доста грозни времена.