Най-малко 2000-2500 са мароканските младежи в списъците на международните терористи. Това е около 9-11% от всичките регистрирани терористи в света.

Според проучване на в. "Елиф пост", представено на конференция на Европол в Севиля, около 1500 са мароканците, които са се присъединили към "Ислямска държава" и към "Джебхат ал-Нусра" в Сирия. Други 500 души участват във войните в Ирак, Афганистан, Либия и Йемен. Според статистиките на Европол, между 300 и 500 са мароканците, които се намират в европейски затвори по обвинения в тероризъм. При това липсват данни за намиращите се в марокански затвори лица, осъдени по обвинения в принадлежност към крайно радикални и джихадистки течения.

Според теренни проучвания обаче общият брой на мароканските джихадисти в Сирия и Ирак е около 4000 души. Мароканския министър на вътрешните работи Мохамед Хасад твърди, че 128 са завърналите се граждани на Мароко след участие в сирийския и иракския "джихад", като дейността им се разследва от компетентните органи. Други 200 души са загинали в битките в тези две държави. Според министъра броят на европейските мароканци, сражаващи се в Близкия изток, е около 2000 души.

Всичко това е свързано и с Европа и бежанския проблем, който е в основата на обществено-политически сътресения и подхранва недоволството от политиките на "отворени врати" и на прием на мигранти. Според статистически данни на страните членки гражданите с марокански произход съставят мнозинство сред имигрантите от Близкия изток и Северна Африка, получили европейски паспорти. Последният доклад на Евростат сочи, че броят на мароканските граждани, получили гражданство в периода 2012-2014 г., е достигнал 86 500 души от общо 985 хиляди имигранти, получили гражданство в страните от ЕС. Над 35% от тях са станали граждани на Испания, 29% - на Италия, 19% - на Франция, и по 17% - на Белгия и Холандия.

За същия период в Белгия от 34 хиляди души, получили гражданство измежду новите имигранти, 6000 са мароканци, което съставя 17%. По такъв начин мароканците са повече от турците и италианците, получили белгийски паспорти през същата година. В Испания, която е сред петте европейски държави по брой на получилите гражданство имигранти (225 хиляди души), броят на натурализираните мароканци е 16 805 души. По такъв начин те заемат трето място след колумбийците и еквадорците.Само в столичния район Брюксел, където е най-голямата концентрация на хора с марокански произход, броят на постоянно живущите мароканци преди 6 години надхвърли 400 000 души.

Във Франция броят на получилите гражданство мароканци през последните пет години, през която се предоставят подобни данни (бел.ред . - в страната има много строги закони срещу разкриването на етническата или религиозната принадлежност на гражданите), е 16 539 души (т.е. повече от алжирците и турците) Това е с 25% повече отпреди пет години. В Италия от общо 100 712 получилите гражданство имигранти мароканците са 17 000 души; те заемат първото място, следвани от албанците и индийците с по 13 хиляди души. В Холандия получилите гражданство мароканци са 3 882 души измежду общо 25 882 имигранти, получили гражданство и отново са начело, следвани от турците и иракчаните.

Според американската изследователка Фиш Сктивил от Вашингтонския институт ислямските фанатици имат множество убежища в страните на пребиваване, като голяма част от тях са успели да се прехвърлят в Сирия. Що се отнася до самото Мароко, там техният брой е сравнително малък поради твърдата политика на управляващите по отношение на радикалите от Мюсюлманските братя, довела и до голям брой арести. Поради това те предпочитат да се укриват в съседни държави като Алжир и Сирия.

Бившият затворник от Гуантанамо Ибрахим бен Шакрун, известен с прозвището си Абу Ахмед ал-Мухаджир, е избрал Сирия като своя база. Същият обяви за създаването на Движението за ислямски Левант – джихадистка организация, включваща марокански ислямисти. Според експерта по джихадистки движения Абдалла Рами тази групировка не цели рекрутирането на бойци в Сирия, а създаването на джихадистка структура в самото Мароко. По такъв начин Бен Шакрун се утвърди като лидер на мароканска салафитска организация. Според доклад на Вашингтонския институт по проблемите на Близкия изток главната заплаха за Мароко е свързана с големия брой мароканци, които са се включили в редиците на джихадистките организации в Сирия и Ирак.

В споменатия доклад се казва още, че наред с идеологическите мотиви за присъединяването на мароканци към джихадистките организации, важна причина за това са заплатите, които джихадистите получават редовно, както и правото на част от плячката в зоната на сраженията. Тези финансови фактори са решаващи за бедните младежи. Според експерти именно тежките икономически условия са в основата на засилената миграция на мароканците.

Според различни оценки, между които тези на центъра "Алиф Пост", привличането на марокански младежи към радикалните ислямистки формации се е ускорило под въздействието на поредицата от войни и размирици в Близкия изток. Първоначално ролята на въпросните формации е била незначителна. Промяната идва след съветската окупация на Афганистан, когато се сформира т.нар. Световен джихад. В него взема участие и джихадистки контингент от Мароко. След разгрома на съветската окупация голяма част от участвалите във войната муджахидини се завръщат в родината си.

Първите контакти на марокански радикали с международното салафитско движение от типа такфирия, представлявано главно от "Ал Кайда", датира от 1996 г. Оттогава е и писмото от магребските имигранти в Белгия в подкрепа на Бен Ладен. В него се осъждат действията на гражданите от марокански произход за участието им в т.нар. "Мароканска група за религиозна пропаганда и борба", довели до атентата на мадридската гара "Аточа" от 11 март 2004 г.

Европейските джихадисти от марокански произход са от два типа. Едната група са имигрантите студенти, пристигнали в Европа да следват или избягали от политическите гонения в страната си. От техните редици се набират имамите, докато друга част от тях заемат граждански длъжности в съответните държави. Втората група са второ и трето поколение европейски граждани и са натурализирани граждани на съответните държави. Респективно те са получили и местно образование.

Специалистите по социална антропология и политически ислям са раздвоени относно мотивите за присъединяването на европейските араби и мюсюлмани към световния джихад. Някои от тях считат, че културните обяснителни модели не изчерпват това явление. Според други представителите на второто и третото поколение заселници от арабско-мюсюлманския ареал не са наследили тясната връзка на родителите си с тяхното отечество, поради което се идентифицират с исляма и световната мюсюлманска общност. Така принадлежността към радикалните групировки допринася за затвърждаване на тяхната религиозна идентичност. Към тези фактори се добавя и недоволството на младите хора от тяхното маргинализиране, съчетано със засилването в редица западни държави на ислямофобските и расистки настроения срещу арабите и мюсюлманите като цяло.

Трета група младежи са се радикализирали под въздействието на лични неблагополучия или като стремеж към самоутвърждаване, подхранен от илюзорни мечти за героизъм, приключения и богатство. Както твърди Николай Сухов от Института по изтокознание на Руската академия на науките, рекрутирането на джихадисти е улеснено и от невъзможността на голяма част от мароканските младежи да се интегрират в европейските общества и да се нагодят към стандарти, които не съответстват на тяхното религиозно възпитание в рамките на семейната среда.

На друго мнение е бившият шеф на Групата за координиране на контратероризма във Франция Жак Буйнас, според когото създаването на терористични групи сред мароканските общности в Европа се дължи преди всичко на суровите мерки на правителството на Мароко срещу ислямистките групировки, които са изправени пред невъзможността да развиват дейността си в тази държави. Затова те се пренасочват към Европа, използвайки демократичните свободи на континента.