Сафа Булар е лондонска тийнейджърка на 18 години, която бе обвинена в тероризъм заедно със сестра си и майка си. Полицията разкри намеренията им да взривят Британския музей като част от дейността си в първата британска джихадистка женска клетка.

Най-малката дъщеря в семейството, Сафа се свързала чрез интернет с британския джихадист Науид Хюсейн, сражаващ се за "Ислямска държава" (ДАИШ) в Сирия и се съгласила да замине за тази страна, за да сключи брак с него и да се сражава в редиците на тази терористична организация. Булар заедно с майка си Мина Дич (на 44 години) и сестра си Ризлеин (на 22 години) се съгласили да участват в голям атентат. Заговорът бил описан с използването на шифър с кодово име "Ананас".

Полицията обаче проследила кореспонденцията на Сафа с приятеля ѝ от ДАИШ, който превел 3 хиляди лири на сестра ѝ за закупуване на билети. После проследила и нейната кореспонденция. Двете сестри били задържани, но били освободени под гаранции. Въпреки опита им да напуснат страната, не им било позволено да отпътуват за Сирия. При последвалото наблюдение полицията попаднала на разговор между майката и двете ѝ дъщери относно предстоящия атентат, шифрован с текст от "Алиса в страната на чудесата". Според представителката на обвинението Сю Химиндж Сафа била решена да убие и рани възможно най-голям брой хора. Както заяви началникът на отдела за контратероризъм към лондонската полиция Дийн Харт, това е първият във Великобритания терористичен заговор от жени, принадлежащи към едно семейство.

От десетилетия Лондон е считан за крепост на екстремния ислям и неговите различни течения. Поради това е известен и с името "Лондонистан". Преди да бъдат променени чрез въвеждане на по-строги клаузи срещу имиграцията, британските закони доскоро предоставяха твърде лесно политическо убежище и социални помощи, от което се възползваха голям брой ислямисти. Сред тях имаше и терористи с различни присъди в собствените им страни, както и фондации, финансиращи терора. Всички те намериха своята "обетована земя" в Лондон.

Екстремистките организации на политическия ислям успяха да установят контрол върху стотици, да не кажем хиляди, обществени и частни училища в кралството. Това бе извършено в хода на т.нар. "Операция Троянски кон" чрез която училищата бяха ислямизирани с помощта на сплашване и принуждаване на съпротивляващите се преподаватели да напуснат, както и чрез установяване на контрол върху управителните им съвети и училищните администрации. Операцията доведе до налагане забрана върху преподаването на "неислямско учебно съдържание" от типа на половата просвета, отменяне на часовете по смесено плуване в басейни и честванията на рождени дни, както и въвеждането на еднакво облекло за девойките и жените – хиджаб и дълги дрехи. Въведено бе и разделно обучение в тези училища чрез отделни паралелки за момчетата и момичетата.

Според проучване на британското правителство, има признаци за координирани опити за ислямизиране на държавните училища в Бирмингам от страна на администрациите на същите структури в рамките на проекта за въвеждане на "радикалния ислям" в училищните програми. Мюсюлманите в Тауър Хамлетс край Лондон дори успели да сменят наименованията на някои улици с ислямски такива.

Вестници цитираха откъси от доклад на британските органи за сигурност за изучаването на идеологията на организацията "Ал Каида" в училищата, както и подкрепата за нейните лидери и терористично дело. В доклада се цитират показания на преподаватели в тези училища, според които през последните две десетилетия властите са били наясно със случващото се, но са се страхували да предприемат мерки, за да не бъдат обвинявани в "ислямофобия" и расизъм от позициите на мултикултуризма.

Дейността на организациите на политическия ислям не се ограничава с разпространяване идеите на религиозната нетърпимост и насилие сред мюсюлманските общности в кралството. През 2014 г. властите разкриха мрежа от ислямисти, занимаващи се с т.нар. grooming, т.е. промиване мозъците на млади момичета, които не са мюсюлманки и принадлежат към бялата раса, и тяхната по-нататъшна сексуална експлоатация и търговия с "бяла плът".

Според д-р Мохамед ал-Хюсейни, специализирал изследвания на исляма в института "Уестминстър" и основател на фондацията Scriptural Reasoning (тя обучава проповедници на трите монотеистични религии), съществуват две основни ислямистки течения във Великобритания, които подхранват терористичната вълна в тази страна: "Мюсюлманските братя" и движението "Бангладешко-пакистанска ислямска общност". Те се ползват с подкрепата на голяма част от ислямските организации във Великобритания, включително "Ислямския център във Великобритания", както и на свързаните с тях политически сили.

След атентатите от 11 септември Великобритания става арена на увеличаващ се брой джихадистки мрежи. В годишните доклади на Европол за 2008 и 2009 г. се съдържа констатацията, че Великобритания е най-засегнатата европейска страна от дейността на джихадистите. Според експерта Мурад Батъл ал-Шишани, джихадистите във Великобритания не са висшисти, а имат по-ниско образование, като особено важно е да се знае, че майчиният им език е английският.

Според лондонския "Таймс", който цитира неназован източник от тайните служби, в страната пребивават около 23 хиляди крайни ислямисти. Друга характерна черта на британските джихадисти, според експерта по тероризма Джейсън Бърк (в негов анализ, публикуван в "Гардиън") е малкият брой с криминално минало (докато в САЩ бившите престъпници са 40% от джихадистите в страната, а във Франция затворите са се превърнали в разсадници на радикалния ислям).

Анализът на появата и разпространението на джихадистките движения във Великобритания и Европа като цяло показва, че ислямисткият радикализъм се е засилил в резултат на новата вълна от имигранти на континента. Доказателство за това са различните форми на насилие, както и дейностите по пропагандиране на радикалния ислям. Според Бърк екстремистите използват всичките възможни средства на тяхно разположение. Той твърди, че британските джихадисти използват видеоклипове, Туитър и Фейсбук, както и обикновени срещи със симпатизанти.

Техният успех се дължи на използването на езика на бедните квартали, в които живеят синовете на имигрантите. Този език е смесица между арабски думи, които младите не разбират добре, както и религиозни термини, които говорят за непознаване на исляма. Това не е езикът на световния джихад, а просто жаргонът на британските джихадисти.

Халид Масуд, който атакува британския парламент на 22 март 2017 г., е британски гражданин на петдесетина години. Преди е бил християнин, а името му е било Ейдриън Елмс и променя името си при приемането на исляма.

Според "Гардиън" е живял в дома на приемния си баща, без да познава истинския си родител. Като ученик е бил единственият чернокож в класа си. Според вестника чувството за дискриминация го е накарало да нападне с нож друг младеж, оставяйки го между живота и смъртта. В периода 2005-2009 г. Масуд е учител по английски в Саудитска Арабия. Бил е женен, с три деца. Според в. "Дейли мейл", той може да бъде окачествен като "вълк единак", а в социално отношение по-скоро принадлежи към средната класа.

Повечето изследователи смятат, че джихадистките мрежи в страната са дело на местните общности, а не са внесени отвън, какъвто е бил случаят с джихадистките структури през 90-те години. Тогава именно столицата на Великобритания се е прочула като "Лондонистан", тъй като станала пристан на голям брой джихадисти, особено с произход от Алжир, които за по-удобно се връщали от Афганистан през британската столица.

Сред другите националности най-известни са джихадистите Абу Хамза ал-Мъсри, Абу Масаб ал-Сури и Абу Катада ал-Фаластини. От своя страна Ал-Шишани отхвърля анализите, които свързват новия британски джихадизъм с английския език. Той се спира на случая с нигериеца Омар ал-Фарук Абделмутлиб, който през 2009 г. се опита да взриви американски самолет по маршрута Амстердам-Детройт, който е следвал в британски университет. Според него безпристрастното проучване показва, че университетът не е изиграл никаква роля в радикализирането на въпросния джихадист.

Според редица проучвания на британските джихадистки мрежи последните не могат да се считат и за напълно местни структури, тъй като имат и международни разклонения и преди всичко т.нар. пакистанска връзка. По-голямата част от кадрите в тези мрежи са свързани с пакистанските области по границата с Афганистан, където са били рекрутирани или обучавани, както и индоктринирани като Ал-Улки. Анализът на електронните ислямски сайтове и клубове на английски език установява силното им влияние върху британските англоезични джихадисти. За съжаление и досега липсва ефективен контранаратив за англоезичната младежка аудитория. Според Ал-Шишани това да се направи разлика между едно явление и неговата политизирана версия е първата стъпка към преодоляването на проблема.

Според изследване на Центъра за социална кохезия в сътрудничество с Фондацията "Куилиам", озаглавено "Партията на освобождението" във Великобритания: идеология и стратегия" и с автори Хурия Ахмед и Хана Стюарт, тази партия цели създаването на велика държава, която ще се разширява чрез присъединяването на страните с мюсюлмански мнозинство, обединяването на мюсюлманите във всички държави в света чрез формиране на политически блок, както и обединяването на "уммата", т.е. световната мюсюлманска общност.

Тази партия счита всичките държави за "дар харб", т.е. враждебни, тъй като формата на управление в тях е неподходяща за разлика от "дар ал-Ислам" – света на правоверните. В съответствие с този глобална визия партията прилага доктрината на джихада, чрез който бъдещата велика сила ще присъедини към себе си всичките държави с мюсюлманско малцинство и ще окупира останалите държави, в които мнозинството са неверници.

Според изследването партията счита, че всичките мюсюлмани трябва да се включат в тази битка за превръщането на "дар харб" в "дар ал-Ислам"; в нея убийството на граждани е разрешено. Пак в този доклад се твърди, че "Партията на ислямското освобождение" не е терористична организация, но макар че се отличава от политическия ислям на "Мюсюлманските братя" и от "Ал-Каида", но споделя с тях крайната цел на борбата, а тя е създаването на "ислямска" държава....

Директорът на МИ5 Джонатан Ивънс казва през 2007 г., че джихадистките мрежи във Великобритания включват 2000 души. От своя страна бившият министър на вътрешните работи Джаки Смит подчертава, че има 200 такива мрежи. По данни на "Европол" за 2008 г. броят на арестуваните във Великобритания заради принадлежност към въпросните мрежи бележи ръст от 30%. Но липсата на ясно разграничение между джихадистките мрежи и радикалните движения не позволява през този период да се добие представа за този феномен, нито да се предприемат адекватни мерки за насърчаване на интеграцията на партиите на политическия ислям в политическата система и нейните конвенции.

Най-известната сред тях - "Партията на свободата", се отличи с призивите си за завръщане към халифата и с нападки срещу немюсюлманите във всичките си публикации и призиви. Сред нейните основни послания е и отхвърлянето на демокрацията като езически ерес заедно с редица други фетви в социално-икономическата област.

Както твърдят вътрешни разузнавателни доклади, цитирани от анализатори, Великобритания е заплашена от бомба с часовников механизъм, превръщайки се в център на салафитските групировки, мигрирали от арабските и ислямските държави. Те включват в редиците си хиляди джихадисти и радикализирани ислямисти, които се движат свободно във всички краища на кралството. Както става ясно от наличните анализи на изследователските центрове и на тайните служби, общото между тях е, че те не са били радикализирани в страните, където са корените им, а в държавата, където са се родили, отраснали и образовали – Великобритания.

Институционалната инфраструктура на ислямизма във Великобритания и изградена от стотиците джамии, молитвени домове, университети и образователни институции, в които се проповядват и преподават основите на религията и се пропагандират ислямистките възгледи, които са враждебни към Запада и сатанизират всички немюсюлмани и тяхната култура. Пристигането в страната на джихадистите, завръщащи се от войните и сраженията в Афганистан, Пакистан и Индия, бележи апогея на екстремизма сред ислямските общности в кралството. Втората вълна на радикализацията съвпадна с гражданската война в Сирия.

Може да се направи извод, че всичките салафитски общности в Близкия изток са намерили пристан във Великобритания, възползвайки се от неефективната система за сигурност в страната. Така днес Великобритания е изправена пред нов проблем, свързан с разпространението на идеологията на насилието, както и с последствията от дейността на екстремистките групировки. Всичко това изисква нова образователна система и съответната среда, която да противодейства на екстремистките идеи по ясен и категоричен начин. Наложително е и да се прекрати дейността на онези центрове и медресета, които пропагандират идеите на насилието и религиозната нетърпимост.