Къса памет: Поправките на "Патриотите" за неизбежната отбрана са отменени от КС още през 1997 г.
На първо четене парламентът прие предложени от "Обединените патриоти" промени в Наказателния кодекс (НК). Според тях собственик на имот няма да носи наказателна отговорност за действията си при всяко незаконно влизане нощем, при нападение, извършено от две или повече лица, или когато нападателят е въоръжен.
Текстът гласи, че няма превишаване на пределите на неизбежна отбрана, когато "нападението е извършено чрез противозаконно влизане в жилище", както и когато "нападението е насочено срещу живота, здравето, свободата или половата неприкосновеност на отбраняващия се или на другиго и е извършено от две или повече лица, от въоръжено лице или нощем".
Когато "Обединените патриоти" по поръка на премиера Бойко Борисов тръгнаха да променят закона преди година, множество юристи, включително главният прокурор Сотир Цацаров и председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов, критикуваха остро намеренията им. Една от причините беше, че през 1997 г. абсолютно същата поправка в НК беше отменена от Конституционния съд (КС) с подробни и разбираеми аргументи.
През 1997 г. в НК бяха добавени шест хипотези, при които независимо от характера и опасността на защитата няма превишаване пределите на неизбежната отбрана:
1. нападението е от две и повече лица;
2. нападателят е въоръжен;
3. нападението е извършено чрез проникване с насилие или взлом в жилище, вилен имот или стопански обект;
4. нападението е в моторно, въздухоплавателно, водно превозно средство или подвижен железопътен състав;
5. нападението е извършено нощем;
6. нападението не може да бъде отблъснато по друг начин.
КС отмени почти всички със следните аргументи:
"В т. 1 и 2 това законодателно решение е основано на качества на нападателите, свързани с броя им и наличието на оръжие у тях. Тези качества не разкриват особености на характера на нападението. Те се отнасят само до опасността му, но не са достатъчни за нейното пълно и точно определяне, поради което нямат самостоятелно значение за оценката й. Като вероятност за увреждане на даден правно защитен интерес опасността на нападението зависи от множество обстоятелства. Към тях се отнасят примерно не само броят на нападателите, а и възрастта им, възрастта на отбраняващия се, средствата за защита, с които той разполага, както и не само притежаването на оръжие от нападателя, но и вида му, намерението и фактическата възможност за неговото използване, дали е въоръжен отбраняващият се, ако е така - какво е оръжието му. Цялостното отчитане и преценяване на всички обстоятелства в отделните случаи може да обоснове съвсем различна степен на интензивност на нападението, макар то да е извършено от нападатели, имащи отбелязаните качества. Конкретната и комплексната оценка на тези обстоятелства обаче е безпредметна, защото двете разпоредби обхващат всяко нападение, което е осъществено при предвидените в тях условия. По такъв начин в обсега на т. 1 попадат дори прояви като извършените от деца дребни кражби или причинени повреди на някакво имущество по време на игра, а в обсега на т. 2 - извършената кражба в овощната градина на няколко ябълки или други плодове от селскостопански работник, който обичайно носи в себе си нож, или засягането на честта и достойнството на нападнатия от лице, което е от състава на полицията и с оглед на служебните си функции носи огнестрелно оръжие.
В т. 4 и 5 посоченото законодателно решение е основано на особености на нападението, свързани с мястото и времето на извършването му. Обстоятелствата, използвани като квалифициращи признаци, нямат за предмет характера на нападението и са от вида на тези, които имат значение за опасността му. Те, както и признаците по първите две разпоредби, не са достатъчни за определянето й. Каква е създадената опасност от нападението може да се прецени във всеки отделен случай, като се съобрази не само времето и мястото на извършването му, но и броят на нападателите, възрастта им, видът на използваните средства и други обстоятелства. Изчерпателното изброяване на последните не е възможно и при обема и многообразието им използването само на един квалифициращ признак във всяка от разпоредбите разширява тяхното действие до прояви, които засягат по-незначителни интереси или не застрашават съществено съответния правно защитен интерес. Такива прояви примерно могат да бъдат по т. 4 джебчийска кражба на неголяма сума, повреждането по непредпазливост на багажа на някой от пътуващите, а по т. 5 - спречкването между съседи, при което нападателят с плесници е удрял отбраняващия се, или скарване в заведение или на улицата, при което нападателят упорито и без прекъсване е обиждал отбраняващия се.
В т. 3 квалифициращият признак е свързан с начина на изпълнение на нападението и обектите, които са предмет на насилие или взлом от страна на нападателя, са обособени в три групи - жилище, вилен имот, стопански обект. Тъй като жилище е всеки обект, който се ползва за живеене, от първата група всъщност се обхващат и вилните имоти, застроени с ползвани за обитаване сгради.
За характера и опасността на нападението могат да имат значение не само обстоятелствата за начина на проникване във вилния имот или в стопанския обект. От значение са също застрашеният с увреждане интерес, конкретният способ за влизане с взлом, степента на нарушаване неприкосновеността на недвижимия имот от вида на указаните и всички фактически данни за брой и възраст на нападателите, за средствата, които използват, за времето, през което действат. Преценяването на всички обстоятелства, както и при разпоредбите на т. 1, 2, 4 и 5, обаче е безпредметно, защото хипотезата на т. 3 обхваща всяко нападение, за извършването на което нападателят е предприел проникване с насилие или с взлом във вилен имот или стопански обект. По такъв начин приложното поле на тази хипотеза обхваща и незначителни прояви на нападение, каквито могат да бъдат кражбата на инструмент от застроения със стопанска сграда вилен имот след счупване на стъклото на прозореца и всяка взломна кражба, дори ако предметът й е с много ниска стойност.
Съображенията позволяват да се обобщи, че съдържащите се в тях квалифициращи признаци не изчерпват целия фактически състав на онези конкретни особености на отделните случаи, които в своята съвкупност определят характера и опасността на нападението. Затова само от тези признаци не може да се направи обосновано предположение, че при наличието им причинените вреди са всякога в рамките на необходимите предели.
Създава се правна възможност за субекта на неизбежната отбрана да отблъсне нападението посредством увреждане на нападателя, което значително и явно надхвърля нужната защита. За такъв субект, спрямо когото е предприето нападение, имащо признаците по тези разпоредби, не съществува задължение да осъразмерява отбраната с опасността на това нападение, той може сам да реши с причиняването на какви вреди да защити застрашените от увреждане интереси и извършеното от него деяние няма да бъде общественоопасно и противоправно и няма да съставлява престъпление и тогава, когато той е могъл да се защити с причиняване на по-несъществени вреди - например с нанасяне на телесна повреда на нападателя вместо с убийство, с повреждане на вещи на нападателя вместо с умъртвяването му или въобще с използването на по-лека форма на насилие или друга принуда вместо действително упражнената.
От изложеното следва противоречието на тези разпоредби с конституцията.
Поради получилото се равенство на гласовете и липса на мнозинство, че разпоредбите на т. 3 в частта за израза "нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилището" и на т. 6 противоречат на конституцията , искането да бъдат обявени за противоконституционни следва да се отхвърли. Така че те остават в сила."