Папата бил добра реклама за България. Така се похвали премиерът Борисов, след като изпрати римския понтифекс към Скопие. Тук, разбира се, всеки ултраправославен би ме заплюл с думите, че църквата ни (БПЦ) няма нужда от реклама. Още по-малко от рекламата на един еретик. Нали за такъв обявяват папата.

Например един от най-ревностните защитници на православието у нас – сливенският свещеник Силвестър Янакиев пусна черна страница във "Фейсбук" с предупреждение към православните християни: "Не ходете на еретическата служба в центъра на София!!!".

Вярно, никоя църква не се нуждае от реклама, защото нейната реклама е Христос. Но в епохата на свръхинформираност и все по-осезаемо отдалечаване на света от Бога позитивният образ на всяка една църква е път към вярата за онези, които са го изгубили...

Всъщност папата направи реклама на българската църква, каквато тя не може да си направи: "Патриарх Неофит е Божий човек, велик Божий човек!". Това, което успя да направи синодът, е да провокира антиреклама за БПЦ в световните медии, които изригнаха заради решението му, предвиждащо протоколен прием за Франциск. Всичко това можеше и да не се случи, ако

не си бяха дали среща при подготовката на папското посещение в България.

Първата визита на римски папа у нас се случи преди 17 години, а това не е толкова дълъг период, че да се забрави дистанцираното, преливащо към безразличие отношение на Светия синод и патриарх Максим към Йоан-Павел II. Всичко, което се случи тогава, трябваше да свети като червена лампичка пред взора на държавните власти, които се нагърбиха с подготовката на сегашната визита. Да ги подсеща, че ръководното тяло на БПЦ изпитва хронична алергия към всякакви форми на диалог с католическата църква.

Вече трето десетилетие църквата ни не е член на Световния съвет на църквите, където се осъществяват част от контактите между различните християнски вероизповедания в света. Синодът не изпраща свой представител и на перманентните заседания на Комисията за богословски диалог между католическата и православната църква. През 2016 г. бойкотира и Всеправославния събор на остров Крит, защото една от дискутираните теми беше диалогът между православието и другите християнски църкви и изповедания. Както тогава ни беше пояснено, извън православието църкви няма – т.е. католици и протестанти за нашия синод не са църкви! Такава беше и една от червените нишки в приветствието, с което от името на Светия синод патриарх Неофит посрещна папата. В текста никъде не се спомена словосъчетанието "католическа църква".

Няма как да се даде еднозначен отговор кой или какво диктува подобно отношение на българския синод към католическата църква. Най-вероятно иде реч за сложносъставна амалгама от: зилотско отрицание на католицизма, характерно за хард представителите на православното духовенство,

провинциализъм и комплекси на богословската (не)компетентност.

Всичко това и администрацията на Бойко Борисов, и нунцият Анселмо Гуидо Пекорари - посланикът на Ватикана у нас, следваше да отчетат при подготовката на папската визита. Но не би. Ако са разчитали, че 17 години по-късно БПЦ се оглавява не от Максим, а от Неофит, сгрешили са. Сегашният патриарх може и да има някакви лични симпатии към папата, може да е бил склонен да му окаже нещо повече от протоколно гостоприемство и двамата заедно да влязат в катедралния храм със златните куполи под звуците на мощни православни песнопения, дори да изпрати свой представител на Събитието за мир. Но БПЦ се ръководи не от патриарха, а от синода и мнозинството в него определя всяко решение. Както се разбра от позицията на русенския митрополит Наум, точно така се е случило и с посещението на папа Франциск: не всички архиереи са споделяли крайната позиция, официализирана в решението, но е надделяло отново мнозинството.

след като нейни представители ни обясниха, че папата идвал по покана на държавните власти и на католическата общност в България. На този фон решението на Светия синод изглеждаше логично – щом като тяхното мнение не е поискано, защо тогава да посрещат Франциск в статус, по-различен от този на държавен глава на Ватикана?! Още повече, че древните правила на църквата изрично предписват когато един епископ посещава територията на друг - да го уведоми писмено, т.е. да поиска позволението му. Папата е епископът на Рим, който идва в диоцеза на епископа на България, т.е. патриарха. При сложните отношения, които съществуват между Източната и Западната църква, беше още по-належащо да се потърси съгласието и на българската църква. Както навремето го стори Йоан Павел II. Но този път от Ватикана не го поискаха.

Световните медии раздухаха скандала и излязоха със заглавия, в които синодът отсъстваше, но за сметка на това се твърдеше, че "православните в България оказват изключително студен прием на папата, което е нещо небивало". Това разбира се, не беше вярно, защото социологическо проучване показа, че 57% от анкетираните бяха изразили подкрепа за неговата визита. Социологията показва, че не всички православни в България са възприели синодалната позиция. А това е симптом, че висшият клир няма влияние сред собственото си паство, камо ли сред цялото българското общество, където не всички имат кръщелни от БПЦ.

Онези 57% от българите, които са изразили одобрение за папската визита, със сигурност не са останали разочаровани. Те видяха от Франциск поведение, което българските архиереи не им предлагат: не парадна дистанцираност, а истинско и искрено човешко отношение и топлота. Българите видяха, че главата на най-голямото християнско изповедание може да слезе от висотата на престола и да разговаря с всеки – и с малките деца, и с екзалтираните младежи. Да им говори с техния език, без да изпада в популизъм и профанизация. Не само българските католици, а цяла България видя как 82-годишният Франциск стоически лично причести 242 деца и показа на света, че когато искрено обичаш хората, напредналата възраст и болестите не може да са пречка. Именно даване на първото причастие на католическите деца в Раковски беше едно от двете най-силни впечатления за Франциск, с които си тръгна от Балканите. От него и православните българи чуха онова, което техен архиерей не им е казвал:

Това, което показа Франциск, не бяха заучените пози на доморасли владици, изтъкани от суета и лицемерие. Неговото общуване с паството му не беше белязано от празнодумство, което бързо изветрява в главите на хората, без да остави никакъв спомен, а само досадно усещане за незадоволен духовен глад. Франциск показа естественост, чистота и искреност. Показа липсата на фалш, който все някога лъсва, независимо от актьорските умения на един духовник.

Франциск можеше да се вбеси от подготвеното хладно посрещане на синода, но не го направи. Вместо това смирено прекрачи прага на приемния синодален салон и целуна енколпието на българския патриарх. Франциск не прояви наранено честолюбие, нито си изтърва нервите като руския патриарх Кирил, който тропаше по масата пред президента Радев като император пред васала. Не се държа безпардонно и като цариградския патриарх Вартоломей, който докато получаваше най-високото държавно отличие на България от президента Плевнелиев, предяви претенции към светини от Северна Гърция, спасени от българите. Българите и това видяха.

Видяха и друго. Най-напред на срещата, обявена между патриарх и папа, между кардинали и митрополити, неочаквано лъсна и Симеон Сакскобургготски. Не ще да е било в качеството му на новопроизведен синодален член, ще да е нарочна синодална покана. От която обаче произтича една неприятна за бившето величество хипотеза - няма друга възможност да се срещне с папата, та разчита на ходатайството на българския синод.

В "Св. Ал. Невски" папата беше насочен от домакините към една чинно подредила се редица от нашенци. Можеха да минат за случайно попаднали люде, ако не се знаеше, че в този ден в патриаршеската катедрала няма как да се припари без специални пропуски. Така папската благословия получиха няколко видни радетели на българското православие: ректорът на УНИБИТ проф. Стоян Денчев, Румен Петков от АБВ, бившият транспортен министър Кристиян Кръстев и прочие.

Франциск говори в синодалната палата за мъчениците на християнска България, които са понесли страдания "особено по време на гоненията през миналия век", призова православните към единодействие в служба на бедните. Но получи категоричен отговор: БПЦ е твърдо убедена, че "по отношение на вярата компромиси не може и не бива да има". Ерго, диалог с католическата църква няма да водим...

За да не се окажем в ролята на "вярващите лицемери", за които говори папата, сме длъжни да попитаме:

- атеистите затваряха църквите, а български клирици с охота приемаха да им сътрудничат като агенти на Държавна сигурност?

- синодът легализира титлата "архонт" и започна да удостоява с нея олигарси и търговци на оръжие?

- за настоятели на православни църкви у нас и в чужбина се допускат членове на масонски ложи?

- православните български общности в Западна Европа ползват даром за богослуженията си католически и протестански храмове Те не са ли на "еретиците"?

Толкова е безкомпромисен Светият синод по отношение на православната вярата, че подмина с мълчание 1100-годишнината от основаването на Зографския манастир на Атон, която се чества тази година на 6 май. Няма да чества и годишнината от възстановяването на българската патриаршия, която е на 10 май.

Така за по-малко от час в Синодалната палата се срещнаха два свята и... се разминаха. Откритостта и самоизолацията. Протегнатите за диалог ръце и затворените врати дори пред една общо Събитие за мир. Широтата на визията за света и вторачената в себе си провинциална самодостатъчност. Българите и това видяха. Това трябва да е по-притеснително за Светия синод, не личността на папата и диалога с католическата църква. Защото паството на БПЦ видя пример, какъвто досега само беше лелеяло. Видя го от един неправославен духовен лидер. Истински лидер. Не църковен феодал, изтъкан от комплекси.

Идвайки в България, Франциск продължи мисията на предшественика си Йоан-Павел ІІ и потвърди българския принос за опазване на Кирило-Методиевото дело, спомена светите братя още в предварителното си послание до българите дни преди началото на визитата. Но ги пропусна в аналогичното си послание до гражданите на Македония. Свърза двамата братя така категорично с многовековната българска духовност, че дори вбеси братята ни в Повардарието, които гневно написаха:

Това беше един жест към цялото общество, включително и към православната ни църква, но тя не го отчете – с изключение на младия русенски митрополит Наум, който обяви "папа Франциск за по-голям патриот от някои българи". Синодът не отчете и факта, че в Македония папата се въздържа от среща с главата на местната църква поради изолацията й в православния свят.

От хилядолетната българска история Франциск се спря на епизода с Освобождението ни. Всъщност Русия беше един от опорните пунктове в неговите слова, редом с Византия и Турция – сякаш

Християнско е, но и геополитическо. Това беше целта на папската визита – да циментира България като мост на Европа към Изтока. А както е известно, върху мост никой не живее, само се преминава.

Папата ни показа и друго – че по отношение на Македония светът споделя теза, която няма нищо общо с историческата истина. Това да не ни отчайва. Но трябва да ни направи по-големи реалисти. Дори когато някой ни протяга ръка и ни говори за любов в Христа.