Бива ли Десислава Радева да пише такива неща?

Бива ли Десислава Радева да пише такива неща?

Бива ли като съпруга на държавния глава да критикува поименно определена фирма, че и да прехвърля вината на тази фирма върху цяла Германия?
Бива ли като съпруга на държавния глава да критикува поименно определена фирма, че и да прехвърля вината на тази фирма върху цяла Германия?
"Дневник" препечатва текста от "Дойче веле".
Десислава, съпругата на президента Румен Радев, се ядосва във "Фейсбук" на германския авиопревозвач "Луфтханза" заради отменен полет от Франкфурт за Валенсия, където трябвало да участва в събора на български фолклорни групи "На мегдана на другата България". Раздразнението ѝ е разбираемо. Но заканата ѝ никога повече да не използва услугите на компанията, както и цитатът (впрочем, с малка грешка) "Дойчланд, Дойчланд, убер алес" са леко странни за една съпруга на държавен глава.
"Откраднахте много офицери от моите ВВС"
Нека да припомним, че "Луфтханза" е сериозен инвеститор в България. По време на посещението на германския държавен глава Франк-Валтер Щайнмайер в България президентът Румен Радев също имаше кратък диалог с представител на концерна. На икономическата Кръгла маса в София Йоханес Бусман, шеф на "Луфтханза Техник АД", говори с много комплименти за работата на фирмата в България. "Ние продължаваме да растем. Радваме се, че в България намерихме родина." Наред с добрия опит на фирмата си в България, той спомена и нуждата от висококвалифицирани специалисти по въздушна сигурност. Тук българският президент Румен Радев се пошегува, и то на немски език: "Откраднахте много офицери от моите ВВС".
Лоши последици няма да има, но редно ли е?
Шегата на господин Радев няма да се отрази отрицателно на отношенията с германския инвеститор. Същото важи и за гневния пост на г-жа Радева, още повече, че като пътник тя има право да се ядосва. Но бива ли като съпруга на държавния глава да критикува поименно определена фирма, че и да прехвърля вината на тази фирма върху цяла Германия?

Александър Андреев е журналист, преводач и писател. В периода 2008-22022 е ръководител на българската редакция на "Дойче веле" в Кьолн и Бон. Автор е на книгите "Степени на свобода", "Заговорът на шпионите" и "Нови степени на свобода", съавтор на още 4 книги. Превел е на български книги от Райнер Мария Рилке, Якоб Васерман, Гюнтер Грас, Томас Бернхард, Фридрих Дюренмат и др. Има журналистически публикации на повече от 12 езика в медии по цял свят. Носител на голямата журналистическа награда "Робер Шуман" на Европейската комисия за България през 2008 година. Член е на Европейския преводачески колегиум в Щрален (Германия), на Европейската академия за изследване на живота, интеграцията и гражданското общество EALIZ (Австрия), съпредседвтел на германското дружеството за Югоизточна Европа, секция Кьолн-Бон.