Шведски ли е филмът за армията или съветски
Преди седмица в отбраната се случиха три важни неща – от САЩ долетя новината, че преговорите за придобиване на нов боен самолет продължават, на второ четене бяха приети промени в Закона за отбраната и въоръжените сили и Народното събрание прие годишния доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили през 2018 г.
Първият въпрос е обвит в неяснота. Сигналите позволяват интерпретации в посока, че договорка няма и въпросът се отлага, може би до есента. Промените в закона бяха очаквани и не предизвикаха особени въпроси. Приемането на доклада очаквано не предизвика сензация, но отразяването му премина твърде бегло предвид неговата важност.
Приемането на годишен доклад за състоянието на отбраната се утвърди като добра традиция. Може би с това е единственото му достойнство. Защото за да се превърне в действителен инструмент за парламентарен контрол, той се нуждае от два критични елемента – силна и компетентна опозиция и информация, която да позволява анализ и обсъждане на реални алтернативи.
Засега и двете липсват. Поради тези причини приемането на доклада за 2018 г. премина твърде вяло и с минимално публично внимание. Последното не отговаря нито на важността на отбраната като една от основните държавни функции, нито на отделяните годишно за целта над един милиард лева.
Какво ни казва докладът?
Военната техника – Българската армия е близко до технологичен колапс. Публично известните факти относно състоянието на военното оборудване са признати. "Публичната тайна" се превръща в официално твърдение - 48% от танковете, 30-40% от бойните машини и 80% от летателните апарати са извън годност и доста от системите не подлежат на възстановяване. Това признание идва 10-15 години по-късно в сравнение с водещите източноевропейски страни. Все пак то е важно за прекъсване на спекулациите дали превъоръжаването може да се отлага във времето. Става категорично ясно, че ресурсът на наличното оборудване е дори отвъд своя предел.
Хората – между 13 и 20% от длъжностите не са заети. Естествено тези проценти не са разпределени равномерно. Основната липса е във военните формирования, където този процент достига до 27 при длъжностите за войници. За разлика от някои административни и поддържащи единици, за бойните не може да се приеме, че една дейност може да се извършва по същия начин, но с по-малко хора. Разбира се, най-големият недостиг е именно в тези части. Ако на други места може да се говори за раздути щатове, то в основата на армията виждаме отварянето на огромна дупка, която поставя под съмнение способността за изпълнение на реални бойни задачи. Информационните кампании и повишаването на възнагражденията не могат да дадат отговор на структурния проблем. Няма как, дори при достигане на 2% от БВП за отбрана, да бъдат намерени достатъчно средства за изпреварващ спрямо този в реалната икономика ръст на заплатите. При поддържане на номинална численост от над 40 000 воннослужещи и цивилни отбраната винаги ще изостава и няма да е в състояние да привлече и задържи достатъчно хора с необходимите качества.
Подготовката - макар и на пръв поглед не толкова притеснителни, се появяват констатациите, свързани с бойната подготовка. За разлика от досегашната практика за причина се посочва не просто липсата на пари за консумативи (основно горива и боеприпаси), а техническо износване, липса на резервни части и хора. Този на пръв поглед дребен детайл поставя под много голямо съмнение твърдението, че българската армия е в състояние да изпълнява задачите си, макар и с ограничения и повишен риск. Така представено, това твърдение за всеки останал би звучало като "Може да си върши работата, но не съвсем.". Но в случая няма място за шеги предвид повишените изисквания към армиите на държавите от НАТО и ЕС.
Какво не ни казва?
Финансовата информация отново е твърде оскъдна и лишена от истинска възможност за анализ. И в случая защитата на "класифицираната информация" не може да е оправдание. Можем да бъдем сигурни, че чуждите разузнавателни агенции едва ли биха разчитали на официалния парламентарен доклад.
Въпросът е особено важен, тъй като засяга над 1,2 млрд. лв., от които над 300 млн. за капиталови разходи. Например не би било трудно да се посочи кои са финансираните инвестиционни проекти за над 1 млн. лв., заедно с времето за реализация и очакваните резултати. Както и кои са големите поръчки, които са били спрени и защо. Последното е важно не само за по-добро разбиране на добрите и лошите практики в управлението на ресурсите за отбрана. В българския контекст е важно да се разбере каква част от финансовите средства са предназначени наистина за инвестиции и каква – за ремонт на старо оборудване. Последното е не само политически въпрос. Защото може да се окаже, че докато декларираме, че западното оборудване ни е твърде скъпо, в последните 20 години сме отделили повече от същите тези суми за поддръжка на съветското.
Какво липсва? Решения
Основният отсъстващ са решенията. Докато състоянието на армията е повече или по-малко ясно, съществува огромна неизвестност относно намеренията за развитие.
Параметрите на трите основни инвестиционни проекта – за бойни самолети, батальонни бойни групи и многоцелеви корвети са повече или по-малко известни. Общото и за трите е (без това да е посочено в доклада), че се налагат огромни компромиси в намиране на приемливо съотношение качество/обхват/цена/срок.
Но това, което съвсем липсва, е перспектива за останалата част от армията. Например твърдението, че проектът за батальонните бойни групи води до превъоръжаване на Сухопътните войски, няма как да отговаря на истината – той частично обхваща една от двете основни бригади, без да се отчита третата. Предвид констатацията за състоянието на наличната техника изниква въпросът дали въобще се търси решение за останалите и
каква ще бъде тяхната бойна стойност след 10 години?
Това важи с пълна сила и за военновъздушните и за военноморските сили.
Когато добавим и въпроса за хората, започва да се утвърждава мнението, че на практика липсва цялостна визия за развитие. Основната причина за това заключение е следната – създава се впечатление за опити за подобрение, които обаче не обхващат цялата армия, нямат ясна времева рамка и което е най-важното – нямат работещ и утвърден финансов разчет. А именно той ще даде да се разбере дали намеренията относно новото оборудване, набирането и задържането на необходимите хора и повишаването на подготовката въобще могат да бъдат реализирани.
Разбираемо е, че след като докладът се изготвя от изпълнителната власт целта му е не да критикува управляващите, а да акцентира върху техните усилия. Но това не трябва да води до спестяване на информация или уклончиви формулировки. И за Народното събрание, и за обществото, а и за армията, ще бъде полезно да бъде предоставен анализ, който показва реалното състояние и предлаганите решения.
Георги Цветков е преподавател по национална сигурност. Член е на Управителния съвет на Атлантическия съвет на България. Статията отразява неговото лично мнение. Заглавието е на редакцията.