По-скоро ще има завод за зелен хайвер, отколкото протестна вълна
По-скоро Борисов ще "открие нов завод за зелен хайвер", отколкото в България да премине протестна вълна – зелена, социална или антикорупционна. Докато във "Фейсбук" критици на премиера взеха на подбив хиперактивността му напоследък и ръсените от него с широки шепи пари на данъкоплатците, кампанията завърши скучно и вяло. Както и започна.
От предизборните обиколки на Борисов, който взе ГЕРБ на ръчно управление, остана усещането за дежавю.
Премиерът шофира сам джип на НСО, инспектира строежи, обеща околовръстно шосе на Пловдив, бърз напредък на автомагистрала "Хемус", 27 млн. лв. за нова болница в Ямбол, 1 млн. лв. за църква. Междувременно посрещна папата, направи с Ципрас първа копка за газовия интерконектор, чу се с Макрон...
Борисов нахъси феновете си за пределна анти-БСП мобилизация, след като вече беше запретнал ръкави да чисти ГЕРБ от дискредитираните в "Апартаментгейт" и "Еврокъщите за тъщи"; дори демонстративно показа на няколко пъти жълтия картон на Цветанов, но не го извади съвсем от играта. "Срамувам се от глупостите, които направихме последния месец - тежка обица на ухото, но както има грешка, има и прошка", каза понародному Борисов. За разлика от 2016 г. той няма намерение да подава оставка независимо от резултата, видимото износване на управлението му и каскадата от корупционни скандали.
Чувствителният спад на ГЕРБ е преодолян, а водачката на евролистата Мария Габриел, която може да приспи електората с теми като "борбата с фалшивите новини", е само бледа сянка на Борисов. Партията му отново има малка преднина пред БСП или е наравно с нея според различните социологически проучвания.
Сравнително стабилната икономическа конюнктура, макар и на ръба на бедността, в съчетание с дългия изборен уикенд вещаят ниска избирателна активност и слаб протестен вот. "Масовата погнуса от битовата лакомия по държавния връх" май няма да повлияе на изборите – противно на прогнозата на Eвгений Дайнов. Причините затова трябва да бъдат търсени първо в
народопсихологията на българина, който също би бръкнал в кацата с меда, ако има възможност.
Вероятността за наказателен вот пък, изразяващ се в гласуване за БСП дори с отвращение, все повече клони към нула. Затова вината си е изцяло на социалистите, които така и не представиха убедителна алтернатива на ГЕРБ.
БСП отново не успява да покаже автентичност в образа си и да убеди в искреността на намеренията си, нито пък да окуражи разочарованите от ГЕРБ. След като в битието си на уж социална партия повече от година игра на терена на консервативното и патриотичното, в общ фронт с ВМРО и православната църква срещу "джендърите" и Истанбулската конвенция, БСП внезапно заряза темата. Сходна беше съдбата и на "заплахата" от мигрантите, съвсем загубила значение след сделката на ЕС с Турция. И двете теми бяха оставени на техните оригинални автори: ВМРО и останалите разединени патриоти.
Лидерът Корнелия Нинова и водачката на евролистата Елена Йончева заложиха ударно на антикорупционната риторика и доразвиха разказа за "грабежа" на България от ГЕРБ, към който се придържат от известно време. Атаките им съвпаднаха и с острата, но принципна критика на президента Радев по корупционните скандали. С журналистически разследвания Йончева сякаш успя да притисне Борисов до стената, като го обвини гръмко, че е на "върха на "Апартаментгейт", като стои зад "оная къща" в Барселона. На ход е прокуратурата. Работейки за предсрочни парламентарни избори, БСП заговори дори за необходимостта от осигуряване на съдебен контрол върху дейността на главния прокурор с помощта на ЕС.
Цели две години след "ЦУМгейт" обаче темата беше табу за червените.
Сега БСП отново се озова на "чужд" терен – борба с корупцията и необходимостта от реформи на прокуратурата отдавна са "заплюти" от партиите от "Демократична България". Активните и критично мислещите граждани продължават да гледат с недоверие на БСП, макар че са отвратени от ГЕРБ. Между тях и Столетницата има не толкова непреодолими политически различия, а по-скоро дълбок социокултурен разлом. По същата причина за пореден път БСП не успя да привлече и младите, въпреки че сред тях има немалка група с прогресивни, демократични и леви нагласи. Не обърна достатъчно внимание или въобще не потърси останалите наемни работници и нарастващата армия на прекариата. А опитът за демонстриране на уникалност с искането (на ПЕС) за единен механизъм за европейска минимална заплата се разми, след като темата беше подета и от ГЕРБ в лицето на Габриел, от "Атака" и др.
В листата на БСП няма нито един кандидат като независимата Ваня Григорова например, издигната от работнически инициативен комитет. Синдикалистката, която се яви с лозунга "Хората преди печалбите", би работила за лоби на работещи хора в Европейския парламент, за спиране на социалния дъмпинг и за нормализиране на данъчните системи. Рекордният брой независими кандидати – 6, както и профилът им (вижте също така ляво патриотичния Минчо Христов или правещата кампанията си от домашния арест Десислава Иванчева) е
един от малкото светли лъчове в кампанията.
В националистическия сектор се открои водената от Ангел Джамбазки листа, който има шансове да влезе в европарламента с ранг на "заслужил борец" срещу мигрантите, джендърите и циганите. На финалната права нараснаха и шансовете на "Воля"-та, евтините хапчета и бензинът на Марешки, който иска да се изкара по-голям патриот от "войводите". Само той може да се похвали със снимка от митинг, на която е редом до "иконите" на радикалното дясно: Матео Салвини и Марин льо Пен.
Воювайки с въображаеми врагове, т.нар. патриоти май въобще не споменаха темата за драстичните нарушения на човешките права в Турция, нито дори се конфронтираха с архиврага им от поотминали времена – ДПС. Сега Движението е неофициален съюзник на ГЕРБ и присъдружните му "Обединени патриоти". Очаква се без много усилия на 26 май то да си вземе полагащото му се.
Все по-вероятно става извън ЕП да остане коалиция "Демократична България". Въпреки симпатичната й листа (един от примерите е живеещата във Великобритания "Фейсбук" активистка Мария Спирова) и активната й кампания, тя не успява да генерира трайна електорална подкрепа. Може би защото й липсва мобилизираща кауза отвъд реформата на прокуратурата и "защитата на европейските и евроатлантическите ценности".
Партиите така и не разясниха на електората в какъв ЕС искат да го водят:
на досегашния неолиберален модел или в един по-социален ЕС; в съюз, вървящ към Съединени европейски щати, или връщащ се към "Европа на отечествата". Дори уж консенсусни теми като "защитата на българските превозвачи от протекционизма на Макрон" останаха на заден план за сметка на асфалта и корупцията. "Пълноправното членство в Шенген" , "членството в еврозоната" и "отпадането на мониторинга по правосъдието и вътрешния ред" продължиха да бъдат устойчиви заклинания.
На този фон се очертава запазване на статуквото и пренастройване на играчите за далеч по-важния местен вот наесен. Вероятността да бъдат предизвикани предсрочни парламентарни избори май остава в ръцете на разследващата журналистика в няколко независими медии. Или на непредвидими социални или инфраструктурни катаклизми, които могат да изкарат хората на улицата в протести за по-добър и по-сигурен живот.
Авторът е доцент по журналистика във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", експерт по политически комуникации.