Всичко, което се случи във и с БСП около последните избори, може да се обобщи като своеобразна антитеза на любимия принцип на Мечо Пух "Колкото повече, толкова повече". Левицата хвърли оромни усилия, за да създаде впечатление на енергична и целенасочена опозиция. Предприе рискови, но ефектни ходове като напускането на парламента. В навечерието на кампанията получи безценен подарък ("Апартаментгейт") и настървено се хвърли да го оползотвори.

Това като че ли имаше ефект. Преди месец повечето социологически агенции не само даваха известна преднина на социалистите, но очертаваха обществена атмосфера, която би трябвало да работи в тяхна полза. Основният противник бе деморализиран и уплашен, в редиците му започнаха междуособици. По-добри условия за мечтаната победа трудно можеха да бъдат създадени, тя изглеждаше близо,

Въпросът е защо количественото натрупване на положителни предпоставки за успех на БСП приключи с краен негативен резултат, при това с неочаквано убедителни числови измерения.

За разлика от някои изразявани след изборите мнения според мен БСП имаше реален шанс да спечели тези избори, но не успя на оползотвори открилите се възможности. Просто не й достигна политическо майсторство за голям прелом срещу силен съперник. Казвам "голям прелом", защото резултатът на партията на евроизборите сам по себе си трудно може да се определи като неуспех. Има сериозни аргументи в обратна посока. Левицата е единствената партия, която подобри резултатите си от предишните евроизбори: прибави 50 хил. гласа и един мандат. На този фон "убедителните победители" от ГЕРБ въпреки тоталната си кампания загубиха над 70 хил. гласа в сравнение с 2014 г.

Но сухите числа не са в състояние да превъзмогнат разочарованието от пропуснатия шанс. В известен смисъл тази загуба бе по-болезнена, защото не изглеждаше предизвестена. Попарената убеденост във възможната победа е по-мъчителна от предварително преглътнатото поражение. Вероятно – поне за някои в БСП – като сол в раната дълбае съмнението какво точно не достигна. Още малко от същото - усилие, напор, медийно влияние? Или нещо принципно различно, което въобще не бе направено?

Както БСП, така и всички останали политически фактори, които наистина искат да променят порочния модел на управление, прилаган от ГЕРБ, трябва сериозно да се замислят защо статуквото остана непокътнато. Разбира се, добросъвестният и откровен анализ е нужен най-вече на левицата като най-голямата за момента опозиционна партия.

За съжаление

Това е стара традиция в БСП – анализът се превръща в меч за посичане на противниците.

Оставките и персоналните критики имат някаква стойност само ако водят до реална промяна в съдържанието и начина на правене на политиката на партията, както и на отношенията й с обществото. В сегашния си вид политиката на левицата, поведението на водещите й фигури и начинът на комуникиране с избирателите не води и не може да доведе до трайно директно надмощие и победа над ГЕРБ. А да формира широк и работещ анти-ГЕРБ съюз очевидно не е в състояние. Добра илюстрация в това отношение е поставеният акцент върху погрешното политическо послание "Всеки глас, който не е за БСП, е в полза на статуквото".

Сега социалистите, а и редица други върли опоненти на управляващите обясняват резултатите с купения и контролиран вот, масираното използване на държавния апарат, мавипулации и фалшификации. Но нищо от това не е ново. Това е същността на прословутата изборна машина на ГЕРБ. Въпреки че работеше "на макс", машината този път показа много по-нисък КПД (най-ниският, измерен в брой гласове изборен резултат, откакто съществува партията). Така ще бъде до последното политическо издихание на партията на Борисов, значи трябва да се изхожда от предпоставката, че всеки път ГЕРБ тръгва със скрита преднина от поне 5 процента.

Всеки, който претендира, че иска и може да надделее над управляващите, трябва да има предварително подготвен начин да превъзмогне ефектите на този механизъм. Иначе би бил наивник (в добрия случай) или измамник (в лошия).

Единственият реалистичен отговор на това предизвикателство е

За да стане това, трябва да отговорим на логичния въпрос: защо милиони хора, които категорично не одобряват парламента, правителството, местните феодали, корупцията, роднинщината, простащината и т.н., не откликнаха на призивите да участват в премахването на видимо уродливия, неевропейски модел на управление?

Отговорът е ясен и много неприятен както за БСП, така и за другите системни политически субекти, претендиращи да отстранят ГЕРБ от властта: армията на негласувалите просто не ги припозна като реално осъществима и истинска алтернатива на статуквото. Това е най-важната причина за драматично ниската избирателна активност, а не слънчевото време, трите празнични дни или агресивната кампания. Хората масово не гласуваха не защото в кампанията доминираше националната проблематика, а защото не видяха убедителни предложения за решения на националните проблеми и заслужаващи доверие и подкрепа личности, които са в състояние да ги приложат на дело.

Пример в това отношение са парадоксалните, обратни резултати, които даде хиперактивната антикорупционна реторика на БСП. Въпреки че получиха като подарък наистина скандални разкрития, социалистите не само не успяха да развият темата, а напротив –

Защото шокиращите факти не бяха подкрепени от убедителни конкретни предложения за ефективни антикорупционни действия, изречени от внушаващи по-широко обществено доверие говорители. А тези действия могат да бъдат резултатни само ако са част от радикален проект за промяна на модела на управление. Окончателният неугледен вариант на проекта "Визия за България" показа, че БСП не може и не иска да предложи на обществото и да реализира такава радикална промяна. Призиви за "умерен прогрес в рамките на закона" (разбирай – модела) вече не могат да изведат до урните и на улицата мълчаливото мнозинство от българите.

В този контекст смешни и тъжни са усилията на някои социолози (иначе загрижени за репутацията на съсловието) да ни убедят, че 60 на сто от българите не искали ново правителство. И то при положение че под 10 на сто одобряват парламента, под 20 на сто – кабинета, а според 80 на сто оставките не решават проблема с отговорността за корупцията и злоупотребата с власт.

Разбира се, с демоскопски хватки може да се докаже и че Земята е плоска, но истината е, че мнозинството от българите искат нов начин на управление и на правене на политика, ала за момента не виждат сила, която може и иска да извърши истинска промяна в тази посока. А в имитации и бутафории повече не искат да участват. Колко лоши са управляващите почти всички знаят, включително търсещата начин да напусне навреме кораба клиентела. Но още не се вижда на мостика капитанът, който със сигурна ръка и смело сърце ще обърне кормилото в правилната посока.

Мнозина от ръководството на левицата твърдят (и сигурно си вярват), че са алтернатива на ГЕРБ, но така и не могат да убедят в това повече от един постоянен и доста тесен кръг избиратели. Вероятно защото

Но думите отдавна се изхабиха и загубиха силата си. Вече два пъти въпреки благоприятните условия БСП не може да пробие определен таван; партията така и не успя да извлече полезни изводи от единствения случай, когато успя сериозно да разшири (макар и косвено) влиянието си – на президентските избори през 2016 г.

Колкото повече социалистите (а и останалите опозиционни партии) се опитват с познати средства (думи и лица) да разклатят управляващите, толкова по-малко остават хората, вярващи, че промяната на системата може да се осъществи от самите системни играчи. Което закономерно ще води към търсенето на извънсистемно решение, осъществимо от нов, наистина различен политически фактор. За да не изпаднат отново в амок някои колеги, ще поясня – системата, това е реално съществуващият начин на придобиване и упражняване на властта, а не теоретичните конструкции от учебниците по политическа теория. Бедата е, че мнозинството от българите са убедени, че който и от днешните опоненти на ГЕРБ да дойде на власт на тяхно място ще запази основните характеристики на системата непокътнати и просто ще продължи да се възползва от нея..

Картината засега не е обнадеждаваща. Има обаче и нещо позитивно в избори като току-що отминалите и то е, че разбиват последните останки от илюзиите за безалтернативността на модела и неговите крепители. Другото е въпрос на време и непреодолими обществени закономерности.