Винаги съм приемал предпазливо твърдения, че "изведнъж всичко се промени" - най-малкото, защото конкретни събития са по-скоро етапи от процес, които ни показват едни по-широки тенденции, а не моменти на наистина исторически поврат.

Преди дни бях в Словакия, където през 2018 г. убийството на разследващия журналист Ян Куцяк и годеницата му Мартина Кушнирова предизвика падане на правителството и - както се твърди - политически контранатиск срещу корумпираното статукво, възход на новата партия Прогресивна Словакия и изборна победа за нейния кандидат за президент Зузана Чапутова.

Хората знаеха, че политиката им е корумпирана, че са масови сделките между бизнесмени, гангстери и официални лица, както и че не е безопасно за сигурността и живота ти да дълбаеш прекалено много в тях. Но

срещу статуквото. Някак си този път усещането беше различно и не само в относително малките и тясно обвързани класи на политици и медии в Словакия.

По същия начин арестуването на журналиста Иван Голунов се усеща сякаш може да се окаже един от тези катализиращи моменти. Той задълба малко повече в твърде много корупционни сделки в Москва и нескопосаният и доста неприкрит опит да бъде натопен, както и последвалото му пребиване от полицията, го превърнаха в прочут случай. Хората се редяха на опашка, за да протестират след арестуването му, известни имена от културата открито критикуват случилото се, а три влиятелни издания - вестниците "Ведомости", РБК и "Комерсант" - излязоха с еднакви заглавни страници "Аз/Ние сме Иван Голунов".

От една страна, лесно е да гледаш на случващото се с доза скептицизъм. В крайна сметка подобни случаи в Русия има непрекъснато, макар че обичайно това не става в Москва. Тези хора, които продължават да искат да са

родължават да ме вдъхновяват и удивляват. Техните случаи не стават толкова известни, дори когато завършват с убийство, а не само с незаконни действия срещу тях.

Лесна е да се каже, че Голунов се прочу заради статута си да принадлежи към московското медийно семейство, че приятелите и колегите му - или онези, които се опасяват, че може да бъдат следващите - направиха от инцидента голяма новина. И какво от това? Протестираха не само журналисти, а и е известно, че има известна степен на случайност кои истории грабват общественото внимание и кои не успяват. В крайна сметка сямо няколко души в Словакия казаха, че ключов фактор се е оказала възрастта на Куцяк и че дори членове на елита са усетили, че това можеше да е едно от техните деца.

От друга страна, лесно е и човек да се увлече в оценката на случващото се и да го възприеме като повратна точка, като началото на края на една корумпирана система. Очевидно ще трябва да видим какво ще стане, защото е вярно, че рядко забелязваме навреме исторически значимите моменти. Мащабът на протестите и начинът, по който вестниците координираха публичната си реакция, са впечатляващи. Но не мисля, че ще има някакви сериозни размествания. Случилото се е по-скоро симптом и в действителност мисля, че това е една по-оптимистична перспектива.

Миналата седмица бях посрещнат с известна критика, когато написах - в отговор на анкета на "Левада център" за растящото желание за протести в Русия - че макар причините за това да са много специфични и локални, това трябва да се възприеме като промяна в нагласите. Но в края на краищата дори протестиращите може да твърдят, че това не е така, всичко е политическо. Общественият договор на

Стига това да не изглежда като заплаха за фундаменталните интереси на държавата и Путин и лично на най-приближените му. Гражданското общество и дори политиката съществуват, но се очаква винаги да се настоява ,че няма връзка между общата политическа ситуация и недоволството от тол таксите, екощетите или каквото и да е друго. Разбира се, всички знаят, че не е така, всички разбират, че коренът на случващото се са корупцията, неефективността, клиентелизмът и неотзивчивостта на управляващия елит.

В Кремъл изначално смятат, че - подобно политиката на фалшивите партии от цирка "Зюганов и Жириновски" - по този начин се намалява напрежението в обществото и се поддържа статуквото. Ключовата отлика е, че

Малко по малко те създават организационни навици, структури и умение да се протестира, както и да се държи сметка на властта. Когато се появят скандални случаи като този на Голунов с всички подходящи характеристики - в Москва, изначално несправедлив, присърце на мобилизиращите медии и вписващ се в общото усещане "така ни мачкат" - тогава не само подобни процеси правят още една крачка напред, а виждаме как сработват.

Едва ли това ще е последната сламка в Русия. В случая в Словакия все пак имаше свободни медии и истинска демокрация не само за превръщане на народното разочарование в политическа промяна, но и за да се вдъхва вяра у хората, че промяната е постижима и се струва да се бориш за нея.