Зигзаг ходовете на хибридната диктатура
За по-малко от месец властта в Русия бе принудена да отстъпи два пъти, и то в случаи, нажежили обществото и получили широк отзвук дори и навън. Успехът на гражданските протести срещу строежа на църква в парк в Екатеринбург и благоприятният развой след ареста на журналиста Иван Голунов маркират съществен етап от трансформациите, през които минава управлението на Владимир Путин (начело на Руската федерация от 2000 г.). Трансформации, издаващи, от една страна, инерционни процеси и износване на административната машина, а от друга – изпускане на напрежение с цел опазване на режима и съхраняване на самодържеца и обкръжението му.
В уралската индустриална столица Екатеринбург (бивш Свердловск, четвърти по големина в Русия с население от над 1.4 млн. души) недоволството избухна на 13 май, когато местни хора започнаха да се самоорганизират срещу проекта за храм "Св. Екатерина". Строителството на катедралата планираше унищожаване на част от централния градски парк. Първоначално градската управа неглижираше стихийните демонстрации, а кремълски глашатаи като телевизионния водещ Владимир Соловьов громяха протестиращите като "наследници на бесовете", убили Николай II (препратка към болшевишкия разстрел на семейството на последния император в мазето на Ипатиевата къща в Екатеринбург през юли 1918 г.).
Протестите обаче набраха сила за няколко дни, което накара дори президента Путин да се намеси, като предложи социологическо проучване. Държавният институт ВЦИОМ в експресен порядък изпрати анкетьори в Екатеринбург и организира допитване. То показа, че 78% от жителите не смятат парка за подходящо място за новата православна църква, а 58% посочиха, че тя трябва да се вдигне другаде. На 23 май, само ден след оповестяването на резултатите, местният губернатор Евгений Куйвашев отмени строежа. Сиреч в рамките на едва 10 дни обществеността постигна победа, макар и на регионално равнище. Все пак темата не засягаше пряко централната власт в Москва, нито пък беше непосредствена заплаха за устоите на Кремъл.
Доста бързо се разви и историята с 36-годишния Иван Голунов, разследващ журналист в интернет изданието "Медуза". Той беше арестуван на 6 юни в центъра на Москва по подозрение в разпространение на дрога. В ареста го държаха 12 часа без достъп до адвокат, отгоре на всичко там е бил пребит. Според руското МВР при задържането у Голунов били открити наркотици, също както и в дома му. Полицията разпространи 9 снимки от обиска в жилището – но по-късно призна, че всъщност само една от тях била направена в дома на журналиста.
Голунов твърдеше, че наркотиците са били подхвърлени, и обясняваше акцията с разследванията си – и конкретно с работата си по разкриване на мафиотските схеми в столичния погребален бизнес. В негова защита се вдигна значителна част от журналистическата гилдия, десетки руснаци се включиха в единични протестни акции в Москва, Санкт Петербург, Новосибирск, Владивосток (т.нар. одиночные пикеты). В невиждан досега жест на солидарност три авторитетни вестника – печатните издания на РБК, "Комерсант" и "Ведомости", излязоха в понеделник, 10 юни, с еднакви челни страници с надпис "Аз съм/Ние сме Иван Голунов". За сряда, 12 юни, дори бе насрочен многохиляден митинг-марш с искане за освобождаване на журналиста. (Редакцията на "Медуза", изданието на Голунов, призова днес да не се протестира, но на "несанкционирано" събиране в центъра на Москва по обед бяха задържани 20-ина души, включително журналисти от няколко медии - бел. ред.)
В навечерието на това шествие (за него бяха заявили участие повече от 20 хил. души) дойде и развръзката. Във вторник Министерството на вътрешните работи анулира наказателното преследване срещу Голунов и сне от него всички обвинения. Нещо повече - министърът Владимир Колоколцев отстрани полицаите, задържали журналиста. А с постовете си се разделиха и двама от най-висшите началници в московските структури на МВР, генерал-майор Андрей Пучков и генерал-майор Юрий Девяткин, началник на Управлението по контрол на наркотичните вещества. От сайта на МВР бяха премахнати и всички съобщения за случая.
Щастливият завършек с Голунов има, разбира се, и друга страна. Безпрецедентната подкрепа за арестувания журналист беше посрещната с овации от близо и далеч; мнозина видяха в нея победа над потисническата власт, едва ли не предвестник за надигащо се масово брожение с потенциал най-сетне да катурне трона на Путин.
Пожелателното мислене вероятно вдъхва някакъв кураж у обезверени и изтерзани души – лъч надежда сред отчаяние и омерзение. Не го отричам, нито подценявам успеха. Ала не мога да не се запитам: а щеше ли да се отприщи подобна солидарност, ако Голунов не беше московски журналист? Ако не се числеше към т.нар. либерално-опозиционни медии в Москва, ами беше, да речем, никому неизвестен активист или правозащитник в затънтен сибирски град? Столичната руска опозиция, колкото и да е изтикана в ъгъла, ограничавана и тормозена от властта, все пак разполага с известно привилегировано положение и оказва въздействие, най-малкото чрез резонанса си зад граница.
Отговорът е ясен. Ако Голунов работеше нейде в провинцията, още щеше да седи в килията, а можеше да му се случи и нещо много по-лошо. Само за миналата година с живота си се простиха трима регионални журналисти и за тях почти не се чу в московското информационно пространство.
"Руските либерално-опозиционни журналисти никога не излязоха и не биха излезли със заглавия: "Аз съм/Ние сме кримски татари", макар че страната им вече 5 години убива и хвърля в затвора кримски татари по скалъпени обвинения. Не излязоха и не биха излезли със заглавия: "Аз съм/Ние сме украинци", макар че страната им убива и хвърля в затвора украинци по скалъпени обвинения", гневно написа в профила си във фейсбук кримско-татарският журналист Айдер Муждабаев. И до голяма степен е прав. Не видяхме подобна вълна на възмущение нито за украинския режисьор Олег Сенцов (осъден на 20 години затвор в Русия), нито за някой от другите близо 70 украински политически затворника в Руската федерация.
За хибридната диктатура е критично важно да се имитира политическа борба и свобода на пресата, обяснява Муждабаев.
В този упрек се съдържа нещо същностно – и то е подозрението, че с възмущението си за ареста на Голунов опозицията и критичните медии всъщност нищо не рискуват. Нищо съществено не ги заплашва; челните страници "Аз съм/Ние сме" не са репортажите на покойните Анна Политковская, Наталия Естемирова и Пол Хлебников, нито разгромяващите статии на Валерия Новодворска или акциите на Борис Немцов. Но пък без тази реакция – фалшива или не - Голунов още щеше да се намира в ареста и за едното нищо щяха да го осъдят на години затвор.
Властта от своя страна също съзнава, че нищо съществено не рискува, ако се намеси в полза на общественото мнение. Освобождавайки неправомерно задържан критичен журналист или отменяйки спорен строеж, режимът въздава справедливост. Но същевременно създава илюзията, че откликва на обществени нагласи, уж се вслушва в гражданското мнение. Имитира демократичност. Фундаментите на режима обаче си остават непокътнати, нищо не грози и висшите му представители. От време на време самодържецът и неговото обкръжение могат да си позволят да отпушват клапана.
Илюзорна е представата, че освобождаването на Голунов или спирането на църковния строеж в Екатеринбург нанася тежка загуба на Кремъл. Та нали тъкмо системата прави възможно своеволното арестуване на разследващ журналист. Същата тази система на корупционно-олигархични обвързаности – благоприятствана от най-отгоре – води и до това местната власт да се чувства безнаказана и брутално да погазва обществения интерес.
Трябва да се признае, че Кремъл успява да наложи разграничаването; удава му се манипулацията, че няма нищо общо със своеволията, породили масов гняв. Едва ли не някакви дребни деребеи са се разпасали – и само цапат светостта на златния Двуглав орел. Пределно ясно е, че арестът на Голунов, както и строежът в Екатеринбург, са част от едно цяло, елементи от общата картина на фасадна демокрация. Зад нея цъфти поголовна корупция, безмерно облагодетелстване на властимащите, вият се гъсти преплетености между политика, власт и бизнес, охранявани от мащабен репресивен апарат.
Преди 5 години политтехнологът Глеб Павловски – днес критично настроен към Кремъл, но по-рано беше съветник в Президентската администрация в годините на фалшивата рокада Путин - Медведев – обясняваше тази тактика като "кремълски зигзаг". Главният радикал в Русия е властта, казва Павловски, която вече е свободен радикал. От една и съща точка произлиза и заплахата, и защитата от нея. Така режимът впримчва вниманието към себе си: всички гледат все в тази точка, което се явява и основата на властта.
В един момент властта решава да прояви снизхождение – спомнете си помилването на магната Михаил Ходорковски през декември 2013 г. или освобождаването на пънк активистките от "Пуси Райът" Надежда Толоконникова и Мария Альохина (пак през онзи декември). Но това не означава, че утре същата власт няма да реши да хвърли някого другиго в затвора, някого, за когото ѝ хрумне. Няма логика, няма правила, Кремъл не може да си позволи такъв лукс като определен курс. Зигзаг.
Ето и сега. Отстъпление след масовите протести в Екатеринбург, отстъпление след острата реакция заради Голунов. Но в същото време се прокарват други решения, срещнали не по-малко недоволство. Миналото лято премиерът Дмитрий Медведев предложи вдигане на пенсионната възраст, което беше посрещнато с възмущение от руснаците. То обаче не спря Путин – и през есента президентът го одобри със съответния указ. От тази година се увеличи и ДДС - от 18% на 20%, една също доста непопулярна мярка.
Въпреки всичко настъпва промяна, налице са обществени процеси, които налагат Кремъл да се нагажда, колкото и да не му се иска. Протестите в Екатеринбург маркират ново измерение на недоволството – предимно на местно ниво, по конкретен проблем и не непременно срещу системата или модела на управление. През януари жителите в северния град Архангелск например се вдигнаха срещу ново сметище, което трябваше да поеме и боклука от столицата. В предишните години бунтът на шофьорите на тирове изправи на нокти и централната власт. През ноември 2015 г. те организираха серия протести срещу въвеждането на тол-система, включително и с пътни блокади в Москва. Съпротивата им продължи години, периодично припламва и до днес.
Руснаците днес са по-гневни, разкриват го и социологическите проучвания. В началото на юни независимият център "Левада" оповести изследване на протестния потенциал, което сочи нарастване на готовността за участие в масови протестни акции. Значителна част от жителите на Руската федерация са чували за най-шумните изблици на негодувание в последно време (в Екатеринбург и Архангелск, както и за демонстрациите в Ингушетия срещу промяната на границата с Чечня). Според директора на "Левада" Лев Гудков не става дума просто за информираност, а за целенасочен интерес. "Готовността за участие в протести е почти двойно по-висока от обичайната – и това е явен признак за неканализирано раздразнение. Обикновено 17-20% са готови за икономически протести, а сега са вече 26-28%", обяснява Гудков.
В думите на Гудков се крие важен маркер - "икономически протести". Казано другояче, руснаците са склонни да роптаят заради спадащо жизнено равнище. На първо време това ги буни. В същото проучване могат да се видят и предразположенията към политически протест. На въпроса "Ако се състоят масови демонстрации с политически искания, вие лично ще участвате ли?" готовността е едва 22%, докато 74% отвръщат "по-скоро не".
Засега на хоризонта не се задава политически, антисистемен бунт. Или поне не в мащаба, който в Кремъл биха сметнали за истинска угроза. Режимът на Владимир Путин вече преживя една сериозна вълна на политически брожения. Те избухнаха заради фалшификациите на изборите за Държавна дума през декември 2011 г. и продължиха след победата на Путин на президентските избори през март 2012 г. Присъединиха се десетки хиляди граждани, главно в големите градове, на моменти изглеждаше сякаш тази "снежна революция" ще създаде големи главоболия на нявгашния резидент на КГБ в Дрезден.
Тя обаче заглъхна, стопи се подобно ланшен сняг. И докато не се завихри нова, Златният двуглав орел ще си играе все на зигзаг.