Топи се вярата, че вестниците са свободни да критикуват правителството
Институт Отворено общество – София за трети път изследва общественото мнение с цел да установи какви са тенденциите в нагласите към основните ценности на Европейския съюз – демокрацията, върховенството на правото и защитата на основните права на човека. Резултатите позволяват да се откроят някои от основните рискове и предизвикателства пред практическото приложение на тези ценности в България. Изследването е направено от от екип в състав: Георги Стойчев, редактор; д-р Иванка Иванова, автор; д-р Драгомира Белчева, ръководител на екипа на теренното проучване и статистическа обработка на данни; д-р Петя Брайнова, статистическа обработка на данни, и Ралица Димитрова, организация и модериране на фокус групи.
"Дневник" публикува частта за свободата на медиите. Заглавието е на редакцията.
Свободата на медиите е важен елемент от всяко демократично управление. Гражданите не могат да участват в управлението, ако нямат достъп до надеждна информация за работата на правителството. Точно по отношение на свободата на медиите обаче данните от изследването през 2018 г. показват рязко влошаване на средата.
Телевизията е основната медия, на която гражданите се доверяват,
когато имат нужда от информация за положението в страната. През 2018 г. най-висок дял от анкетираните (68%) съобщават, че се информират основно от телевизията; втората най-значима медия, на която хората се доверяват, е интернет – 16% казват, че се информират оттам; едва по около 2% от хората се доверяват на радиото или на вестниците, за да бъдат информирани за положението в страната.
Доверието в радиото и вестниците като източници на информация за положението в страната е сравнително стабилно за периода между 2015 и 2018 г. Най-силна динамика има по отношение на телевизията: тя постепенно губи обществено доверие като източник на информация за положението в страната. През 2015 г. 81% от анкетираните са съобщили, че се доверяват на телевизията, за да се информират за положението в страната, а през 2018 г. този дял пада до 68%, т.е. 13% по-малко.
През 2018 г. се наблюдава
значително влошаване на обществената оценка за свободата и обективността на пресата и на телевизиите
в сравнение с данните от изследването през 2015 и 2016 г. Делът на анкетираните, които са съгласни с твърдението, че по принцип вестниците у нас са свободни да критикуват правителството, се понижава от 56% през 2015 г. до 41% през 2018 г., т.е. с 15% намалява броят на хората, които са убедени в свободата на пресата.
Обществената оценка за обективността на пресата в случай на престъпление по висшите етажи на властта е по-скоро негативна. През 2018 г. едва 21% от анкетираните са на мнение, че ако висш държавен служител се окаже замесен в престъпление, вестниците у нас биха съобщили истината по случая. Делът на убедените в обективността на вестниците спада с 11% между 2016 и 2018 г. Най-голям дял от анкетираните (53% през 2018 г.) не смятат, че вестниците биха съобщили истината по случая,
ако висш държавен служител се окаже замесен в престъпление.
Между 2015 и 2018 г. аналогичен ръст бележат и негативните оценки за обективността на телевизиите. През 2018 г. най-голям дял от анкетираните (50%) са на мнение, че ако висш държавен служител е замесен в престъпление, телевизиите у нас няма да съобщят истината по случая. Едва 25% от хората смятат, че телевизиите биха съобщили истината по случая, което е със 17% по-малко в сравнение с резултатите от изследването през 2016 г.