Безразличието на обществото ни е признак за тежка патология
Николай Слатински е професор по международна и национална сигурност, преподава в УНСС и Военната академия. Текстът е от профила му във "Фейсбук".
Наистина не мога да проумея политическата пасивност, социумното безсилие, социеталното безхаберие и социалното безразличие на нашето общество.
Турци, гърци, (северно)македонци, албанци, сърби, румънци -
абсолютно всички край нас протестират, когато трябва, борят се, когато е необходимо,
мобилизират се, когато се налага, вдигат се на крак, когато чувстват, че са длъжни да го направят!
Да не говоря за англичани, французи, германци, италианци, португалци, испанци, дори руснаци, дори руснаци...
Само ние мълчим като риби, блеем като овце, мучим като мунчовци, мрънкаме като кошаревски свидетели, които нищо не са видели, а каквото са видели - не го помнят.
Но сме последни в Европа по всички позитивни показатели и първи в Европа по всички негативни показатели, плюс последни по свобода на медиите и първи по корупция!!
Какво казва Теорията на системите (а обществото също е система)?
Една система не се бори за интересите си в четири случая:
1. Тя е фиктивно и привидно жива (например в кома), поема и отделя, но прави това безсъзнателно.
2. Тя е загубила своята системност, превърнала се е в механичен сбор от дезориентирани и дезинтересирани елементи, всеки от които се спасява поединично.
3. Тя е "легнала" на дъното, т.е. престанала е да се бори, защото и да се бори, спасение няма (например една рибка сред множество щуки за какво да се мъчи да оцелее, като все едно ще бъде изядена).
4. Тя е поразена от тежка патология (социопатия), дала метастази из целия ѝ организъм и цялата жизнена дейност на системата отива, за да храни разяждащия я рак (той постепенно унищожава мозъка, жизненоважните органи, нервните центрове, крайниците).
Опасявам се, че за България важи опция 4.
Нашата държава с нейното общество се държи, като че има тумор в главата -
ракът на всичките ракове. И този тумор отслабва имунната ни система, нашите защитни механизми, съпротивителните ни сили. Той трябва да бъде отстранен хирургично. Заради него вървим със залитане, вие ни се свят, криволичим в грешната посока и се спъваме и от най-малкото камъче
Нека си дадем сметка за болестта - тя е преди всичко вътре в нас. Нужно е да заздравим имунната си система, да проявим инстинкт за оцеляване и воля за развитие.
Иначе рано или късно все някой уж безобиден грип ще ни тръшне толкова непоправимо, че ще бъде завинаги.