Механизъм за "тримата големи"? Не, за опазване на властта на единия
След двете публични дискусии в междуведомствената група за предлаганите законови промени за създаване на механизъм за търсене на наказателна отговорност от "тримата големи" - председателите на двете върховни съдилища и главния прокурор, се очерта: вместо да се изпишат вежди, ще се избодат очи.
Промените, предлагани от правосъдния министър Данаил Кирилов, не решават проблема, поставян вече десетилетие от институциите на ЕС и Венецианската комисия - да се сложи край на неподсъдността на главния прокурор.
По-лошо: те
създават механизъм, усложняващ и затрудняващ търсенето на наказателна отговорност
от "тримата големи", защото предвиждат Пленумът на Висшия съдебен съвет (ВСС) да дава разрешение, за да започне разследване срещу тях. За разлика от сегашното положение, при което всеки прокурор, без оглед на неговия ранг, може да образува досъдебно производство срещу председателя на Върховния касационен съд (ВКС) или този на Върховния административен съд (ВАС). А формално погледнато - и срещу главния прокурор.
А защо няма прецедент и няма да има такъв - завеждане на дело срещу главния прокурор, го обясни на дебата на междуведомствената група в понеделник съдията от ВКС Галина Тонева: "Теоретично е възможно и по отношение на главния прокурор (да бъде инициирано наказателно производство - бел. ред.) Но фактическото положение от нормативната и институционална уредба превръща главния прокурор в централна фигура на институцията – конституционно регламентирано е, че той осъществява целият контрол на наказателното производство." Тази институционална уредба обаче, която поставя в специфично положение главния прокурор, е извън предлаганите промени. А именно тази уредба има предвид Венецианската комисия, когато препоръчва да се намери механизъм за търсене на отговорност и на главния прокурор.
Ако се реализират идеите на Кирилов, това правомощие на всеки прокурор - за образуване на досъдебно производство, се прехвърля на ВСС, тоест "тримата големи" се отделят в специален режим от всички останали магистрати и за тях (тримата) ще трябва да даде разрешение ВСС.
Но на какво основание такъв специален режим? Извън съмнението дали такъв статут на неравнопоставеност е допустим от конституцията, стои въпросът
този ли е механизмът, за който от десет години натякват от Брюксел, че липсва
в българската институционална и процесуална система за търсене на отговорност от главния прокурор?
Не е този, ще ви кажат дори ученици от прогимназията, ако учителите им са ги научили да мислят в причинно-следствена последователност. Първо, нито в решенията на Европейския съд по правата на човека, нито в становищата на Венецианската комисия, нито в мониторинговите доклади на ЕК се визира проблем с "двамата големи" - председателите на ВКС и ВАС, а се сочи именно липсата на механизъм за ангажиране на отговорността на "единия голям".
Второ, и по-съществено - предлаганите промени по никакъв начин не гарантират, че при данни за престъпление от страна на главния прокурор прокурорската колегия, като част от пленума на ВСС, в която неговата дума, доказано от практиката, е решаваща, ще позволи старт на разследване срещу "главния". Да припомним, че след недопустимото участие на главния прокурор в сбирката в ЦУМ не се намери земна сила (Инспекторатът към ВСС с огромните си нови правомощия не можа!) да го накара да разкаже за какво са говорили, та да очакваме ВСС да разреши повдигане на обвинение?
От друга страна, сегашната теоретична възможност (всеки прокурор може да заведе дело срещу някого от "тримата големи") е практически неприложима за "единия голям", поради закрепената в конституцията пирамидална структура на прокуратурата (за разлика от тази на съдилищата), в която той стои на върха с право да отмени акта на всеки прокурор. Кой редови прокурор от така конструираната система ще образува дело срещу върховния си шеф, от когото зависи кариерата му и дори съдбата му? Остава абсурдният теоретичен вариант сам главният прокурор да започне разследване срещу себе си. Но тези неприятни въпроси просто се игнорират.
поредната мистификация на Данаил Кирилов
но вече като министър. Мистификация, пренесена от арсенала на правната парламентарна комисия, където неговите законодателни подвизи не познаваха юридически препятствия. Понеже откъм Брюксел притискат правителството, а предстои и следващ мониторингов доклад на ЕК, трябва нещо да се прави. "Нещото", каквото се прави от Кирилов, няма да реши нищо от проблема с абсолютната безотговорност на главния прокурор, но пък ето - казваме на народа и света, че прозрачно, публично дискутираме, дебатираме, дори от време на време излизаме от добрия тон, защото се вълнуваме, въобще не стоим със скръстени ръце, а се стараем много и шумно, след като отлагахме 10 години да изпълним указанията на Европейския съд за правата на човека по делото "Колеви срещу България". В решението по това дело съдът посочи, че трябва да се намери механизъм за ефективно разследване, когато има данни срещу главния прокурор.
Нещото, което би свършило работа, е промяна на конституцията
в частта за правомощията на главния прокурор в "методическо ръководство на всички прокурори". Или създаване на независим орган извън прокурорската институция, който да не бъде подчинен йерархично и фактически на главния прокурор, за да стане възможно провеждане на независимо разследване срещу него. Но и създаване на такъв орган е възможно само с промяна на Конституцията, тъй като според сегашното устройство единствено прокуратурата може да инициира и ръководи наказателното производство.
Такъв извод го диктува не отношението към този или онзи фактор във върховете на съдебната власт; не личността на сегашния или на следващия главен прокурор; а простият факт, че функциите на прокурора и съдията - респективно на председателя на Върховен съд и на главния прокурор, са фундаментално различни, независимо от еднаквия начин на тяхното избиране, назначаване и освобождаване от Висшия съдебен съвет. Диктува го - най-сетне, здравият разум, оскърбяван методично от мимикриите на Данаил-Кириловци и от преливането от пусто в празно,
с едничката цел да бъде опазена едноличната власт и на следващия главен прокурор
Защото, иначе, ако и милиметър от тази власт отпадне, ще се обезсмисли сегашното трескаво сноване зад завесата за предварително договаряне на бъдещия приемник на едноличната прокурорска власт с върховете на политическа власт. За осигуряване на безметежното бъдеще и на двете, чрез взаимното търгуване на влиянието им.
Тази е целта на промените на Данаил Кирилов - не, не прекалявам с името му: да се знае и помни кой йезуитски обработва по телевизията общественото мнение, че уж търси механизъм за ангажиране на наказателна отговорност на "тримата големи" и че го търси тоя механизъм прозрачно, с публични дебати, демек няма скрито-покрито.
Какво да се прави оттук нататък ли?
Най-добре Данаил Кирилов да се откаже (да го откажат) от промените и да се запази сегашното положение
но да продължат дебатите, докато се намери ефективно решение. Звучи лошо, но само звучи, в сравнение с абсурда, който ще бъде сътворен, ако проектът му се приеме: вместо сегашната равнопоставеност на всички магистрати за търсене на наказателна отговорност от всички, ще бъдат изведени "тримата големи" в специален статут пред ВСС. Извън съмнението дали Данаилкириловото новаторство се вмества в конституцията, няма съмнение за другото - че няма да бъде решен въпросът с недосегаемостта на главния прокурор.
Така че или променете конституцията, или поне спрете Данаил Кирилов и не ни обиждайте повече с демагогията, че нещо разумно и полезно правите.