Излиза, че проблем има само когато корумпираният е спипан
Николай Слатински е професор по международна и национална сигурност, преподава в УНСС и Военната академия. Текстът е от профила му във "Фейсбук" и е по повод посланията на Бойко Борисов към актива на ГЕРБ. В речта си на Националното събрание на партията в неделя той предупреди съпартийците си да внимават хората да не усетят, че са станали "много лъскави, номенклатура, защото тогава партията е загинала".
Така излиза след вчерашния ден, че проблем има не когато има корупция, а когато корумпираният е спипан за корупция. Случи ли се да го спипат - пощада няма да има.
Изводът е само един - корупционерствай колкото искаш, но умно.
Който е запознат с борбата срещу престъпността и корупцията, а по-общо - срещу нарушенията на правилата, знае, че когато е въпрос на личен избор дали да нарушаваш правилата, тогава нарушенията стават много по-сериозни и мащабът им става много по-значителен, защото колкото по-голям е рискът, толкова за по-голямо нещо рискуваш (не е точно, но например, ако мога да спечеля 1000 лева, ще заложа 10 лева; ако обаче мога да спечеля 100 000 лева, ще заложа 1000 лева).
Далеч по-краен пример е, че налагането на смъртни наказания като правило (не казвам - винаги) води до ръст на тежките престъпления.
С други думи, не ми се иска да се разпростирам нашироко, да заявиш: тежко и горко, ако ви хванат, пощада няма да има, е в общия случай
послание, което само ще вдигне нивото на корупцията у нас
Корупцията може да се намали, ако има система, която да се бори с нея, ако има неотвратимост на наказанието, ако има обществена нетърпимост към корупцията и ако има лидери, които са еталон за морална чистота.
Когато, както у нас, система няма, върлува безнаказаност, обществото толерира корупцията (огромна част от българите са против корупцията само защото не могат да я упражняват), лидерите са милионери, а имаме вече и милиардери (по-точно, направили първия милиард) чрез политиката, то
отделната личност е изправена пред дилемата - да се корумпира или не.
А, както казах, ако се стигне дотам (не)корумпираността да е личен избор, то последствията - и това многократно е доказано - са две: постоянно нараства броят на корумпираните (иначе човек изглежда глупак) и нараства мащабът на присвоените чрез корупция средства (като ще е, да е).
Пример за това е именно управляващата партия - там и почтени хора стават постепенно корупмирани, и мащабите на корупцията гонят астрономически висоти.