Учебниците, паметта и историята

Хората имат по-добри начини-"Го уест" на Пет шоп бойс, "Поручик Галицин" на Михаил Гулько, "Стената", "Вятърът на промяната" и още...

• 0 8
• Докладване

До коментар [#11] от "pamela":

От Дърева лично:

„Васил Василев – агент, секретен сътрудник, псевдоними „Паскал”, „Бобев”, ДС, ВГУ, отделение „ЧЖ”; ПГУ, отдел IХ; оперативен работник на обществени начала (ОРОН) ДС, ПГУ, отдел 09, отдел 03; 1990 г. - член на предизборния щаб на БСП; 1991-1992 г. - открива безмитни бензиностанции на изходните пътни коридори от България към Турция, Сърбия и Румъния с разрешение на Ив. Костов – финансов министър на СДС в правителството на Ф. Димитров; 1992 г. - официален вносител на „Пежо”; 1996 г. - приватизатор на хладилния завод „Мраз”; 1996 г. - финансира кампанията на П. Стоянов за президентските избори; 1998 г. -представител на марките Cariter, Bvlgari, Chaumet, IWC и Montblanc; 1999-2003 г. - участва в програмата „Петрол срещу храни” със съдружник Асен Агов, когато са изтъргувани над 7 млн. барела петрол; 2000-2005 г. - основател и първи председател на Съюза на работодателите“
http://epicenter.bg/article/Velislava-Dareva--Za-nashiya-dom--za-nashata-DUMA/166082/11/33

• 3 10
• Докладване

Правят усилени опити да се промие съзнанието на подраствашите,да се изопачи историята,да се "огладят ръбовете" на престъпното комунистическо управление!И защо?Какъв е смисъла?Отговорът е :и днес голяма част от "научната общност" тук е формирана и откърмена от същите тези комунисти...Ето до какво довежда създаването на "народна интелигенция".Полулумпени с дипломи и научни степени...винаги верни на Партията,Масква и ДС...И винаги вредящи!

До истината се достига с познание! Не влизам в диалог с лумпени !И не храня руски тролове...

• 0 11
• Докладване

Има стандарти, има и добри примери как да се изучава история. Вместо всеки отделен човек да изразява собствено мнение, нека поканят историци от уважавани школи като съветници как се работи с извори. Защото аз имам добри детски спомени от 80те, но когато чета или слушам нечии чужди, направо оставам с впечатлението, че не сме обитавали една и съща държава!

“The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Daniel J. Boorstin

• 12 3
• Докладване

Не е "...безумно да вкарваме в оборот такива учебници...", а е целенасочено, защото БСП се бори за подкрепа сред младите точно по този начин....

Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert

• 0 6
• Докладване

В коя партия е членувал Бойко Борисов ? Къде е учил ? Къде е преподавал ? Чия внучка е Лиляна Павлова ? В коя партия е членувала Цачева ? Защо броя на бившите членове на БКП в парламентарната група на дясната ГЕРБ е по-голям от този на групата на БСП ? Какво прави в правителството водено от Борисов един доносник като Каракачанов ? Ами в групата на ГЕРБ какво прави доносника Г. Марков ? Докога по медиите ще се подвизават доносници на ДС ?

• 4 9
• Докладване

До коментар [#19] от "etty1":

Е, детските спомени е възможно и да си добри. През дългите зимни вечери когато режима на тока беше два часа има-два часа няма /това продължи три -четири години/ вероятно си се крила и си играла на жмичка. Таман поотрасна малко , свалиха Бай Тошо и тока вече си го имаше постоянно . Ужас , няма къде и как да се натиснеш с гаджето за малко. /Вече си тийнейджър и не играеш на жмичка/

• 0 8
• Докладване

До коментар [#19] от "etty1":

Извинете за личният въпрос, но в коя първична партийна организация членувахте по "бленуваното" от Вас време, в което едни хора заради политическите си убеждения бяха в затворите, а "правешкият каскет се канеше да ни направи и "де юре" задунайска губерния"?!
ГНУС!!!!

• 2 9
• Докладване

Другарке поздравления, аз пък имам смесени детски спомени от началото и средата на 90те. И до ден днешен недоумявам защо в учебниците по история 2004-2010та година периода '44-89' година не съществуваше. Като имате спомени, що не ги споделяте? Толкоз хубаво ли е било, че не искате да ни дразните?

Точно за това е цялата дандания - вместо всеки човек да си изразява мнението и половината да учат 'унуците колко е било готино в комсомола, а другите да обясняват някъде в Германия на малкия Ханс защо баба му Жечка е прескачала стени в Берлин, като е била на бригада, е хубаво да има една фактически обоснована трактовка на този период. С плюсове и минуси. С убити и репресирани. Ама нейсе - защото част от деятелите продължават да деятелстват. Абсолютен фарс - какво осмисляне на прехода да има като дори не се говори обективно за него.

panem et circenses

• 0 6
• Докладване

Как да преподадем историята на комунизма на днешните ученици?
Най-кратичкият отговор е: само при условие, че на днешните ученици се обяснят най-основните постулати на КОМУНИСТИЧЕСКАТА ИДЕОЛОГИЯ. В противен случай те нищичко няма да разберат за въпросния исторически период у нас. По много простата причина - въпросните 45 години бяха РЕАЛИЗАЦИЯ НА КОМУНИСТИЧЕСКАТА ИДЕОЛОГИЯ. Без да се започне и им се даде минимум от това, те ще учат някаква поредица от събития като на филмче и такива поувредени/попристрастни учени като проф. Баева ще манипулират както си искат.

Та, колкото и изненадващо да звучи, най-лесно днес на децата ни комунистическата история ще бъде преподадена точно по начина, по който самият комунизъм преподаваше историята за себе си. Всичко в нея беше безкрайно "подредено" и на по-ученолюбивите от нас всичко буквално ни се "лепеше" в съзнанието.
Та, преподаването на история започваше с ИДЕОЛОГИЧЕСКОТО ѝ обяснение. Едва през 19 в. се пръкнал геният Маркс, който забелязъл, че всичките злини на хората произтичат от експлоатацията на човека от човека. Коренът пък на това зло била в частната собственост върху средствата за производство. И ето го "решението" - за да се ликвидира експлоатацията на човек от човека, трябва частната собственост да мине в ръцете на работническата държава, разбира се и държавната власт да е само в ръцете на комунистическата партия. Затова трябвало и пролетарска диктатура.

Дайте им това базово знание, просветете ги защо подобна идеология е престъпление към човечеството, а после - ще си обяснят защо събитията бяха такива и лесно ще ги помнят... Ще им ясно защо комунизмът се сгромоляса и като икономика, и като политическа система. Престъпленията му - башка...

• 0 3
• Докладване

Както винаги на Д-р Тони малко не му стига до истината Тя е проста и той в началото се доближава до нея. Учениците интерпретират написаното в учебника само през индивидуалния си опит изграден в семейството. На дете на "пострадало" семейство и на дете "червенотиквениче", един и същи текст ще подейства коренно различно. Прочее писъците за учебниците са малко пресилени и вероятно не без материален интерес.

roo

• 8 0
• Докладване

Пак ли словоблюдието на Тони. Дневник се грижи да не пропуснем нещо от него.

• 9 0
• Докладване

Докато комунистически професори пишат учебниците по история, истината винаги ще е някъде там, в сянката.

• 0 6
• Докладване

От този учебник прегледах само раздела за комунизма и смятам, че буквално всяко изречение съдържа манипулация. С най-различни внушения на учениците им се налива в главата, че да, имало е някакви репресии, но те са ни сполетели от Сталин, а пък на Сталин ни е продал Западът. Иначе Георги Димитров си е герой, ама Червенков малко е прекалил. Затова пък бай Тошо ни е спасил, настъпил хуманизъм и социално общество. В този учебник манипулацията поне е прокарана професионално. А има други два, в които славословенето на комунизма направо си е директно. Мисля, че всеки един родител би трябвало да е наясно, че ще тровят детето му с лъжи.

• 0 6
• Докладване

"Умът ми не побира защо дори тези, които са против комунистическото минало на България да се захаросва в учебниците по история, не споменават опита на Тодор Живков и БКП да направят България 16-та съветска република! Когато на пленум на БКП на 4 декември 1963 г. Живков предлага това, идеята е оценена като „забележителна проява на патриотизъм и интернационализъм” и горещо подкрепена от участниците в пленума! На предишен пленум през юли 1963 г. Живков предварително е обосновал доброволния отказ от национален суверенитет: „Суверенитетът народът го разбира да има ядене, да живее. Ето това е суверенитетът - щастие и благоденствие на народа. Ние работим за народа, а не за формата”.
България не стана 16-та съветска република само защото Съветският съюз не я пожела. "На онези хитреци в София им се ще да седнат на нашата трапеза", коментира Хрушчов. През октомври 1964 г. той е свален и въпросът повече не се обсъжда. Фактът обаче остава!
Ако не изискаме от министър, автори, чиновници и издатели този акт на върховно национално предателство без аналог в световната история да бъде дебело подчертан в главата за комунистическото минало, заслужаваме да умрем в комунизъм. И децата ни да ни проклинат."
"Аз живях комунизма"

• 0 7
• Докладване

"И всичко това – за да се защити десетилетния монопол върху идеологическия и икономически бизнес с учебниците"
Написано от проф. Ивайло Знеполски, доц. Михаил Груев, доц. Даниел Вачков, д-р Момчил Методиев, доц. Даниела Колева, проф. Иван Еленков, доц. Пламен Дойнов, Институт за изследване на близкото минало
Понеделник, 01 Юли 2019

Кой може да се включи в дебата за учебниците?
Един от спорните въпроси в медийната престрелка беше кой може да се включи в дебата за учебниците? В изказванията на критикуваните беше отречено това право на разследващи журналисти и свободни изследователи, а дори и на историци, доста ангажирани с проблемите за представянето на комунизма в образователния процес.
Но трудно може изкуствено да бъде стеснен кръгът на активно интересуващите се от проблема, тъй като качеството на учебниците и позицията, от която са написани, са проблем на цялото общество, а не поле за академична изява.
Още повече, че учебникът не е академичен продукт, а особен жанр, вторична дейност, преразказ и популяризиране на предхождащи го изследвания, адаптирани с педагогическа цел към нуждите и капацитета на една или друга възрастова група. Разговорът за учебниците не може да бъде „академичен” монопол.
За максималната „обективност“
Друго активно тиражирано внушение е, че в учебниците комунизмът трябва да бъде представен максимално „обективно”. Един от застъпниците на тази теза заяви от екрана на Националната телевизия: „Няма такъв период в историята, когато да има само лошо или само добро”.
В най-общ смисъл това е вярно, но пренесено в сферата на оценка на историческите явления и политическите системи, е в основата на релативизирането на научните и морални оценки, което води до приравняване на всички режими и в края на краищата – до частичното оправдаване на формално осъжданата система.
В немската историография на нацизма такава позиция се определя като негационизъм. Това е пътят, който води до реплики като „това, което ни отне демокрацията”…
Противоречието между теоретичното дефиниране на комунизма като тоталитарен и частичното му реабилитиране
Така в учебниците се появява едно непреодолимо противоречие между теоретичното дефиниране на комунизма като тоталитарен и частичното му реабилитиране.
Министерството на образованието ясно и адекватно задава тематичната програма относно периода на комунизма. Критикуваните учебници формално са спазили тази логика, но вътрешно я ерозират и по същество подменят задачата.
Инструмент за това е отстояваният възглед за работата на историка като свобода на интерпретациите. Как в разглеждания случай най-често се отстоява това „право” на собствена интерпретация? Чрез прилагане на различни техники за пресемантизиране на факти, писмени текстове и артефакти.
Похватите на историците с „правото” на собствена интерпретация
Списъкът на приложените похвати е дълъг:
нарушаване на тематичните пропорции (само няколко реда за лагерите и Белене и цели страници за Димитровската и Живковата конституции);
поставяне на прекален акцент върху факти, събития и като резултат: релативизиране на оценката за политическата природа на режима;
преекспониране на личностите от стария режим;
премълчаване на важни факти или откровеното им изопачаване;
игра със статистически данни от комунистическото време; непряка пропаганда чрез фотоилюстрациите;
формулиране на погрешни или тенденциозни въпроси към учениците и т.н…
Възглед за свободата на историческите интерпретации кулминира в изказвания в духа на това, че е още рано да има обективна оценка за времето на комунизма, че либерализмът е в криза и трябва да минат 100 или 200 години, за да може историята правилно да отсъди кой крив, кой прав.
Интерпретациите не само подлежат на критика, но и на отхвърляне
Интерпретациите не само подлежат на критика, но и на отхвърляне. В научната литература много добре са обосновани границите на валидност на всяка интерпретация. Тази граница е резултат на двойна проверка. На първо място тя се определя от характера на коментирания факт или събитие; налице е нещо като съпротива на реалността – фактите и събитията се съпротивляват на произволно налаганите им значения, които по същество ги деформират.
Типичен пример за това е представянето в някои от учебниците на постиженията на „социалистическата индустриализация”. Те се документират вън от какъвто и да е контекст. Петдесет години е дълъг период и какъвто и да е режимът, страната не може да стои на едно място, хората живеят и създават различни блага.
Въпросът е не възхваляването им, а разясняване каква е концепцията и цената на тази индустриализация, какви са крайните ѝ резултати, видени в контекста на външния свят, на съседни и сходни страни, развивали се при други политически и икономически условия. Всичко това означава, че проблемът за подбора и интерпретацията на историческите факти се явява преди всичко морален проблем.
За консенсуса за комунистическия тоталитаризъм
Вторият способ за проверка на историческите интерпретации е посредством научния форум, оценката на научната общност, формирана на базата на преобладаващото мнение на изследователите. У нас вече е натрупана огромна литература, издадени са десетки академични томове върху периода; българският комунизъм е изследван в детайли, не само в политически план, но и във всички социални и личностни полета.
(За съжаление, много малко от натрупаното познание се е превърнало в общ опит – поради политическото и медийно безразличие по въпроса.) Има и открояващи се изключения, но в по-голямата част от съществуващата академична продукция, както и сред водещите изследователи на периода, съществува консенсус относно характера на комунистическия тоталитаризъм и неговите български превъплъщения през годините.
Този български консенсус за комунизма не е изолирано явление, той е част от общоевропейския научен консенсус. По-скоро българско изключение са силните негационистки тенденции в част от историците на периода.
Съществува консенсус относно характера на комунистическия тоталитаризъм и неговите български превъплъщения през годините.
Критика, а не „репресия” и „цензура”
Най-същественият въпрос в случая е не дори дали могат да се изразяват различни интерпретации за близкото ни минало (в това отношение няма никакви пречки), а дали всяка интерпретация е подходяща при изграждането на историческата грамотност на децата, която училището има за задача да даде.
Ето защо е повече от странно, че критиката, отправена към някои от авторите в учебниците, беше представена като израз на репресия, на цензура, опит да се отстранят „конкурентите” и най-накрая – като пълзящ тоталитаризъм. Тази стратегия за защита съзнателно или неволно води до деградиране на моралния климат в обществото и до исторически нихилизъм.
И всичко това – за да се защити десетилетния монопол върху идеологическия и икономически бизнес с учебниците
Стига се до парадокса да се сравнява критиката, отправена им от един или друг безвластен индивид, с цензурата и репресията на тоталитарната държава. И всичко това – за да се защити десетилетния монопол върху идеологическия и икономически бизнес с учебниците.
Тези автори сами добре използват разликата между миналата и днешната епохи, тъй като не слизат от трибуната на националните медии, за да обясняват колко е заплашена свободата им на изразяване.
Учебниците не могат да се третират като поле на свободна изява на авторски позиции, те са инструмент за осъществяване на една от най-важните функции на обществото – подготвяне на децата по начин да са адекватни и успешни в новия свят.
„Историците трябва да бъдат свободни в условията на демокрацията” – в това проблематично заявление от телевизионния екран прозира употребата на принципите на демокрацията срещу нейните собствени ценности.
Демокрацията не е всепозволяващо общество, политическият плурализъм не означава толерантност към каквито и да са възгледи, които заплашват ценностите ѝ и общото благо. Част от нейните защитни механизми са да бъде нетърпима към тях.
От друга страна, съвършено несъстоятелно е да се приравняват политическият и научния плурализъм. Политическият плурализъм третира като равностойни всички възгледи за обществото, които се вписват в неговата ценностна система, докато в науката вододелът минава между адекватното познание и изкривеното познание. Има правилни и неправилни научни тези и те не могат да бъдат равнопоставени, еднакво ценени.
Учебниците не могат да се третират като поле на свободна изява на авторски позиции
Никой не възпрепятства съществуването им, но налице са достатъчно основания да бъде поставена под въпрос целесъобразността да се възпроизвеждат чрез образователния процес.
Учебниците не могат да се третират като поле на свободна изява на авторски позиции, те са инструмент за осъществяване на една от най-важните функции на обществото – подготвяне на децата по начин да са адекватни и успешни в новия свят.
Какво трябва да представлява учебникът по история и каква трябва да бъде ролята на държавата и конкретно на МОН в определяне съдържанието на учебниците?
Каква трябва да бъде ролята на държавата и конкретно на МОН в определяне съдържанието на учебниците
Така достигаме до най-важните проблеми: първо – какво трябва да представлява учебникът по история; второ – каква трябва да бъде ролята на държавата и конкретно на МОН в определяне съдържанието на учебниците?
По дефиниция учебникът е вид инструкция, която трябва да предаде някакво проверено и сигурно знание, той не бива да подава противоречиви сигнали, ролята му не е да проблематизира преподавания материал.
Във всички държави историята като учебен предмет е предназначена да създаде в учениците чувство за принадлежност към една общност, да бъде стимул за укрепване на националната идентичност чрез утвърждаване на определени граждански и човешки ценности.
Но как това може да бъде постигнато в национален план, ако в различни училища или в различни градове различните учебници предлагат пет различни, често противоречащи си, версии за историята?
Най-важното в представянето на комунизма в учебника е недвусмисленото и ясно представяне на проблема за комунистическия тоталитаризъм във всички негови водещи характеристики.
Ето защо най-важното в представянето на комунизма в учебника е недвусмисленото и ясно представяне на проблема за комунистическия тоталитаризъм във всички негови водещи характеристики, неизменно в имплицитно или експлицитно сравнение с демократичната форма на управление.
И не само класическия тоталитаризъм от времето на сталинизма или ранния живковизъм, но и по-късното му „мирно” превъплъщение, когато тоталното наблюдение, контрол и шантаж поемат функциите на открития терор и лагерите.
Едва ли е необходимо учебниците да се претоварват с цялата налична фактология. Сериозните изследователи на периода лесно могат да достигнат до съгласие относно списъка на задължителните теми и факти, които трябва да присъстват, за да няма в учебника много от липсите, които бяха констатирани.
Основната задача трябва да бъде създаването на умения учениците да разпознават изучаваното явление тоталитаризъм и да са чувствителни към неговите рецидиви или модерни превъплъщения.
Капсулираната система за производство на учебници
Така неизбежно се стига до ролята на Министерството. Констатираме, че то полага немалко усилия за регулиране на ситуацията, но до голяма степен остава и затворник на завареното наследство от една изградена и затънала в „традиция”, но доста капсулирана система за производство на учебници.
Парадоксално, тази система беше създадена като гарант за демократичност на процедурата – премахване на държавния монопол (с оглед намаляване тежестта на „старите” кадри), активиране на частния сектор, многообразие и конкуренция.
Ролята на МОН не трябва да е само гарант на процедурата
Министерството се сви до ролята на гарант на процедурата. В края на краищата се случи точно това, от което инициаторите на реформата се страхуваха – един монопол замества друг монопол.
Очевидно, дошло е време моделът да се ревизира. На първо място, в начина на функциониране на самите структури, които Министерството е изградило или предстои да създаде. Трябва:
предварително ясно зададена задача;
разширяване на кръга на хората заети с учебните програми и приемането на учебниците;
увеличаване на капацитета на съответните звена за оценка с привличането на водещи специалисти и изявени обществени фигури, излизане от обичайния кръг на дежурните „лицензирани историци”;
прекратяване на порочната практика авторите сами да предлагат рецензенти за своя труд.
Не е ли странно, че авторка в един от най-оспорваните учебници заяви от екрана на националната телевизия, че не може да разбере защо са атакувани, след като този учебник е бил оценен в МОН като „най-добре представящ периода” на комунизма в България?"

• 0 5
• Докладване

Шофьорът й.

I 💜 Leka Borislavovna

• 0 3
• Докладване

До коментар [#32] от "objektivist96":

А не мислиш ли, че "Америка за България", "Отворено общество" и подобните им не трябва да се произнасят за това какво пише в българските учебници ? А и поначало разни западни хранилки за някои, нямат място в българското образование.

• 3 0
• Докладване

[quote] ":А не мислиш ли, че "Америка за България", "Отворено общество" и подобните им не трябва да се произнасят за това какво пише в българските учебници ? А и поначало разни западни хранилки за някои, нямат място в българското образование.[/quote]
А,тези по-долу ?!?(примерно)
"Фонд „Единство на православните народи“ – официална руска агентура за влияние в България"
http://bulgariaanalytica.org/2017/05/26/фонд-единство-на-православните-наро/
Или тези: - "Национално Движение Русофили"?!?
Има и други- има ги в мрежата...:)))

• 0 2
• Докладване

UNITED UNION

Затова човешката история, доколкото може да е разбираема, неутрална и обективна, е Хронология на Факти, най-вече отн. Събития.

Не е "конструкция".
Защото не всички човеци знаят що е конструкция и съвсем не всички религиозно приемат съществуване на Висш консткруктор на историята.
Същевременно: субективни човешки "конструктори" бол.

Затова Хронологията е важна за различаване на лъжа от истина.
Събитие2 случило се След Събитие1,
Не може исторически да влияе на Събитие1.
Не може да е "причина" за Събитие1.

Това знаем от последните 5 хиляди години или повече.

Фантастиците или физици изучаващи мегананодребни частици
знаят повече, може би, но в Училищното образование са нужни
Солидни исторически факти.

Точно Хронологията дава представа за зависимост или независимост
между исторически събития.
От там: за отхвърляне на некои лъжи, в интерес на истината.

още

"The Timetables of History" by Bernard Grun

От 4 или 5 хил. години преди Новата ера.

Около седем колони с хоризонтално разположени исторически данни
за развитието на човечеството.
В първа колона, естествено, знаково историческо събитие с дата.

Компилацията на факти е започната от германец по време на ВСВ
и редактирана/допълвана след войната от международен екип.

"Цветан Тодоров търси онзи модус на писането на миналото (историята е винаги конструкция),
така че то да бъде урок, а не мъст,
но същевременно – да бъде автентична памет,
а не забрава."

• 0 0
• Докладване

UNITED EU UNION

Бързи сте, но нема "ще".

Когато самый быстрыий делевянчик Günther
публикувал коментар #1,

Твоя коментар #3, selqninо,
се колебавал to be Or not.
В бъдещето

До коментар [#3] от "selqnin":

Пореден прекрасен текст на Тони Николов!
Рубладжийската свол.. ще загрухти
немедлено!!!

• 0 0
• Докладване

#37

деревянчик

• 0 0
• Докладване

Х 0000 2019

Агресивно безбожен материалистически "матрял"
да пише (възпитателни) учебници е (предсказуемо) кощунство.

Матрялът е дресиран десетки години с безбожен и агресивен материалистически "Манифест на комунистическата партия",
с идоли като Маркс, Энгелс, Ленин, Сталин и сюрия тоталитарни "бащици"
с криминален произход.

Не можеш се освободи от некачеството
без качествен ориентир.

Добро начало, училищно помагало:

ХРИСТИЯНСКА ЕТИКА
www.sluntse.com

До коментар [#30] от "spiegel":

От този учебник прегледах само раздела за комунизма и смятам, че буквално всяко изречение съдържа манипулация.

С най-различни внушения на учениците им се налива в главата, че да, имало е някакви репресии, но те са ни сполетели от Сталин, а пък на Сталин ни е продал Западът. Иначе Георги Димитров си е герой, ама Червенков малко е прекалил. Затова пък бай Тошо ни е спасил, настъпил хуманизъм и социално общество. В този учебник манипулацията поне е прокарана професионално. А има други два, в които славословенето на комунизма направо си е директно. Мисля, че всеки един родител би трябвало да е наясно, че ще тровят детето му с лъжи.

• 0 0
• Докладване

До коментар [#23] от "zaki":

"добри спомени" означава освен буквалното, помня добре 80те, не ми липсват, но спомените на някои други хора за същите събития, например автори на учебници, са меко казано озадачаващи.

“The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Daniel J. Boorstin

• 0 0
• Докладване

До коментар [#25] от "Анийдмъни":

Другарке наричайте жена си! Имах предвид, че помня ДОБРЕ този период, заедно с всички комсомолци и натегачи, които сега в унес разказват "история" на децата ни. Наистина не съм разбрана, но от друга страна детството в любящо семейство е добро.

“The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Daniel J. Boorstin

• 0 0
• Докладване

До коментар [#24] от "selqnin":

Много ясно, че в никоя. Важното е да се мятате на "врага", разбрали-неразбрали. Била съм ученичка през 1989, селянино! ДОБРЕ помня, че НЕ БЕШЕ така, както пише в учебниците.

“The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Daniel J. Boorstin

• 0 0
• Докладване