През последните дни видяхме отново как един министър, и то на правосъдието, си упражнява специфичното остроумие над фундаментален проблем - случайното разпределение ("джуркането" по Данаил Кирилов) на делата във Върховния касационен съд и намеси на "белия хакер" (какво ли има предвид надали и министърът знае). След като опита да преметне Съвета на Европа, че измислил как да бъдат изпълнени препоръките относно статута на главния прокурор, Кирилов с всяка публична проява задълбочава абсурда в своята управленска територия, но явно ще продължи да бъде министър. Очевидно за да забавлява публиката, след като я отказа въобще да размишлява върху действията и обясненията му.

Видяхме как се избира за генерален директор на държавната (наричана още обществена) телевизия лице, което избиращият СЕМ преди две години допусна до конкурса с недопустима от закона кариерна подробност - управлявал партийна телевизия "Алфа" (на партия "Атака"), поне такова удостоверение беше представил. То да беше само това, но нали говорим само за законност, не за морал и подобни глезотии. Трябваше да бъде вкаран в БНТ и да стане програмен директор, за да си допълни недостигащия управленски стаж за генерален директор, та най-сетне СЕМ да си изпълни обслужващата задача и да го избере. И току-що избраният генерален директор, който ще бъде запомнен и с показания среден пръст от екрана, щом седна на директорския стол, изтри петното от партийната телевизия "Алфа" в биографичната си справка...

Докато пиша този коментар, парламентът скоростно "обсъди" и премахна машинното гласуване на първо четене. Било скъпо, а било и несигурно, доколкото дочувам мотивите им. С какви аргументи и с кои думи се доказва, че не цената на машинното гласуване, а техническата подробност, че машината не може да лъже, както й се иска на ГЕРБ, е причината, за премахването. За да си остане безпроблемно купуването на гласове, ако се наложи да се спасява властта на избори. Ако беше само заради скъпотията на машините, тя и ЦИК е скъпа, и хилядите секционни комисии... За какво са ни разходи, тя партията ГЕРБ натрупа твърде много опущения, та оттук нататък може само да бъде на власт, така че властта й е неприкосновена вече по подраазбиране, иначе бог знае какво може да се случи на водачите й, ако паднат, написаха успокоително за управлението зевзеци в читателските форуми.

С какви аргументи, с кои думи на български език, с кой метод на анализ се доказва, че Кошлуков неподсъдно лъже; че независимият регулатор СЕМ легитимира лъжата; че министърът на правосъдието се държи като клоун, за да опази статуквото; че властта се бори със зъби и нокти да си опази лостовете за печелене на избори дори когато може евентуално да ги загуби...

Какви ли не примери ни поднесе властта през тези десет години: чупеха летвата по безочливост, наглост, непукизъм, които не само банализират чувството за възмущение, по-лошо: Да доказваш очевидното е унизително, а унижението е най-автентичният стимул на разрушителния гняв. Но и на екзистенциалното примирение, казват психолозите. Второто е мечтата на тази власт.

В един от непреходните си памфлети, за който и друг път съм припомняла, Алеко Константинов описва как на избори във Видинско човек от властта прошепнал "Угасете ламбите", щом почнали да броят бюлетините. Опозицията се възмутила до дън душа и се развикала в тъмното, а властта невъзмутимо отвърнала - ами докажете (че сме броили грешно). Писателят попитал селянина, който му разказал случката: И вие какво им казахте? "Ами какво да кажем, колко пъти сме казвали... хванах аз тоягата, ама стражарят ме запря..."

- предупреждава демонично Гарванът на Едгар По в минути на жлъчен размисъл. Колко пъти въображението беше побеждавано от реалността на скандалните факти - гейтове, подслушвания, крадене, произвол на облечени с власт примитиви. И над всичко лъжа...