Дали победихме алчността поне в "Листи"
Конкретната история за акцията на природозащитници, прекратила снимките на продукцията "Игри на волята", описана от Евгений Дайнов, се развива в неделя, 28 юли. "Дневник" изпрати въпроси и очаква отговори от "Нова тв" и ще потърси всички институции, които имат отношение към темата.
- Ти да не си от тия, дето снимат?
- Не, бе, от горското съм. Казаха ни да ги махаме ония оттам, сега отивам...
- Да ги махате? "Игри на волята"?
- Да, бе, тия дето снимат сериала. Нещо се били отказали...
Айде, бе... Победихме, преди всъщност да сме започнали войната сериозно?
Става дума за "случая Листи"; а разговорът е между мен и шофьора на бус, когото засякохме в гората, на път за плажа.
Напомням "случая Листи", тъй като всички национални телевизии дружно отказаха да го отразяват за масовата публика. Защо отказаха, след като имаше директна заплаха за обществения интерес? Питайте ги. Аз ги питах; и отговор не получих.
Плаж "Листи" е последният неувреден плаж, останал на юг от Бургас, тъй като до него нямаше път. Преди десетина дни се разбра, че път е прокаран – по бруталния начин, характерен за тези земи, в които за висшите държавници разделението на властите е дясноекстремистко схващане, а справедливостта е абстракция. А път е прокаран, тъй като текат снимки на сериал суперпродукция за "Нова телевизия" под заглавие "Игри на волята".
От анонса на "Нова" от 15 май разбираме, че става дума за някакво есктремно оцеляване насред нищото: "Група решителни българи ще обърнат гръб на познатото ежедневие, за да покажат силата на човешкия характер. Въоръжени с остър ум и физическа издръжливост, те ще стигнат до ръба на своите възможности".
Плажът "Листи" не е обаче насред нищото. На пешеходно разстояние е от курортните села Синеморец и Резово. И се намира в тройно защитена зона. Ще рече: едно цвете не можеш да откъснеш, камо ли да оцеляваш като в джунглата, ядейки, да речем, змии или гущери, отсичайки дървета за колиби и пр.
Явно не е било такова и намерението обаче, защото участниците и екипът се заселиха из хотелчета и къщи за гости, отивайки сутрин на работа с МПС.
Именно затова им е бил необходим път, какъвто нямаше. Не бяха дори копали тоалетни, както правихме ние едно време в екстремните условия на българската армия. Имаха химически такива, доставени от съответната фирма. Една от тях беше пльосната върху пясъчни лилии, които са защитен вид.
Път вече има. Има си и табела, предупреждаваща, че е забранено влизането на МПС. Явно не важи за суперпродукцията. Според кадастъра обаче пешеходното влизане е позволено, тъй като иде реч за публична държавна собственост – гора.
Пешеходно влизане се опита да направи Гери Николова преди седмица. За да бъде спряна от мутроохрана, да бъде информирана, че това било частна собственост и да бъде накрая заплашена с шамари, за да спре да снима. Та приятелите на Гери обявихме една мобилизацийка, заради което аз лично се оказах с блокиран фейсбук профил, та накрая работата свършиха нашите приятели от "Да запазим Корал".
В неделя сутринта минаваме покрай мутроохранителя, малко след срещата ни с шофьора на буса
:
- Добър ден! – ведро чуруликаме ние.
- Добър ден! – ведро изчуруликва охраната. И добавя: – Приятна разходка!
Така разбрахме, че основната група – четата от "Корал" – вече е минала оттук преди нас. Впоследствие от коралци се осведомихме, че опитите за противостоене от страна на мутроохраната са били решително и трайно преустановени.
Слизаме на онази част от плажа, която е публична държавна собственост, т.е. никой никого от нея не може да гони, без да има съответните документи от държавата. Коралци са там, както и спомагателно отделение от Синеморец; не след дълго пристигат ударна група от Бургас и други природни ентусиасти. Шатричката на суперпродукцията, встрани от сбирката, изглежда клета, тъжна и изоставена. Опитали са, разбрахме, да снимат нещо допреди малко, но се отказали. В клетата шатричка, зад раздрано платнище, се крият някакви хора.
Все съм виждал как се снимат продукции, макар не супер-такива – но такава одрана шатричка не бях виждал. И такива плашливи суперпродуценти, криещи се под нейното покривче.
Скандалът тече вече 10 дни, а суперпродукцията все не представя никакви документи. Оня ден най-накрая били представили. Според него РИОСВ - Бургас, предоставя право на суперпродукцията да снима в периода 15.7.2019-15.7.2019. Т.е. имали са правото да снимат – не да гонят хора, да правят пътища и да рушат природна среда – единствено по-миналия понеделник.
Е, как тогава се оказва, според медийните изявления на суперпродуцентите, че били снимали "с разрешението и съгласието на всички компетентни институции"? Лесно е. През цялото време са лъгали. Както от тяхно име са лъгали и всички въпросни "компетентни" институции.
"Компетентни" – по какво? Не са ли виждали как се прави официална снимачна площадка? Не са ли чували за папката документи, които трябва да имат, преди изобщо да започнат?
Ако бяха направили нещата по разписания ред, нямаше да имат никакъв проблем. Още на подстъпите щеше да има снабдени с документи лица, които да предупреждават редовите граждани, че по-надолу се снима. Щяха да могат да оградят терена на снимане с ярки ленти. Щяха да имат със себе си преставител на РИОСВ, който любезно да ги уведомява, че не могат да си нахлузват шатричката върху защитеното растение приморски ветрогон, а че е по-добре да минат 10 метра вдясно, върху голия пясък. И без да рушат гората заради път, щяха да се транспортират с лодки по море от, да речем, Синеморец.
Защо не направиха нещата според правилата – и накрая се наложи да се евакуират поради зреещия скандал? Ясно е защо.
От началото на тази година няколкото стотин хора със сериозни пари и власт в страната решиха, че ще ни демонстрират всеки ден как правила за тях няма. Наистина те отдавна не спазват никакви правила освен едно – че алчността е върховната ценност. Но точно тази година решиха и да ни навират в очите тази своя отвързаност. Затова са решили да снимат суперпродукцията си с методите на мутрите от 90-те години. И именно затова от тяхно име лъгаха всички държавни институции – защото са свикнали да обслужват интересите на алчните против интересите на гражданите.
Така или инак, докато четите, отделенията и ударните групи се събираха на сборния пункт, евакуацията на суперпродукцията се проведе в сравнителен порядък и сравнително ефективно. Накрая оставиха след себе си клета полуизядена консерва. Поне не са закусвали жаби, а русенско варено. Прибрах им клетото варено в една торба за боклуци и я отнесох със себе си до най-близката общинска кофа за боклук, намираща се на около пет километра.
Дали победихме алчността поне в "Листи"? С очите си видях как прекратяват и се евакуират. Но и с очите си видях новия път. И знам какво оттук насетне ще се върти из главите на привържениците на алчността и на техните покровители от държавните институции.
Догодина ще се опитат да обявят концесия за "Листи" с логиката: "Абе вече има път, айде да почваме..." Ако си спомняте, именно липсата на път (плюс, разбира се, гражданският натиск върху мутрите) тази година провали опита на властта да даде на концесия съседния плаж "Липите".
Не вярвате, че имаме насреща си толкова елементарни екземпляри? Това са, ще кажете, коскоджамити министри, кметове, шефове на агенции, директори на управления?
Спомнете си как "Корал" бе лишен от защитения си статут, който дължеше на блатното кокиче. Напомням. Идват, преди вече над 10 години, едни мутри в МОСВ, в разгара на лятото. Хващат един зам.-министър: "Да махаш, Коко, тая защита на "Корал", че пари има да се правят!". Праща той чиновници насред жегата, в "Корал" и – не щеш ли! Няма блатно кокиче. Било се отвъдило. Е, щом се е отвъдило – махаме защитата. Нищо, че блатното кокиче е налице през април, а не в началото на юли; и нищо, че вече 10 години всяка пролет хората пращат снимки, точно на блатно кокиче от "Корал", на МОСВ.
Та: да, ще се опитат да ползват наличието на нов път, част от който самите те обявиха за незаконен, за да направят концеция на "Листи". И друго им се върти в главите.
Защо, мислите си, почти половината от плажа "Листи", на първа линия, "се води" частна общинска собственост – земеделска земя? Та чак очертанията й влизат вътре в морето?
Е, как защо? Мислете по правилата на алчността. Щом е частна общинска собственост – общината може да я продаде на някой, който да излее малко бетон и да оформи китно курортно селце. Път вече има...
Може и да победихме в "случая Листи", но замесените – и особено властта – ще се опитат да ни отмъстят. На нас, гражданите, за да са доволни следовниците на алчността. Освен в крайна сметка да се опитат заграбят и "Липите", и "Листи", голяма е вероятността да впрегнат слугинските си медии да публикуват списъци с "врагове", както стана в случая с номинацията на Иван Гешев за главен прокурор.
За да ги улесня, публикувам групова снимка на победителите от "Листи". Това сме, драги властимащи. Плюс още няколко хиляди, които нямаха възможността да дойдат точно тази неделя.
Вие сте на ход, драги властимащи, с министрите си, с мутрите си, с медиите си, с инспекторите си, с прокурорите си, с полицаите и горските си, с експертите и идеолозите си и с цялата останала слугинска гмеж ...
.