Безпримерните по продължителност несъгласувани с властите протести на недоволни граждани и прекалените действия на полицията и и Росгвардия в Москва отразяват променилата се политическа ситуация. Ключови решения в Москва се взимат не от градските власти, а от ръководителите на федералните силови структури и спесцслужбите.

Миналата събота бе белязана в Москва с най-голямата от 2012 г. несъгласувана с властите изява - за честни избори в Московската Дума и против произволното отхвърляне на опозиционните кандидати. Проведената

от градските власти и федералното МВР кампания за сплашване се оказа безполезна - по приблизителни сметки на улицата излязоха около 15 000 души.

Полицията и "Росгвардия", разгорещени от продължителното стоене на жегата, действаха твърдо, пребивайки протестиращите и прекалявайки в усърдието при арестите. По данни на "ОВД-инфо" (бел.ред. - организация за правна помощ на преследвани по политически причини) задържани са 1373 души (рекорд за цялото време, откакто организацията наблюдава тези събития); по данни на московското МВР става дума за 1074 души.

Но действията на на силовите структури едва ли могат да бъдат наречени ефективни - изтласканите от кметството протестиращи приеха призивите да се разотидат в духа на герой от песен на Владимир Висоцки и разпростряха стихийните шествия из целия център на града. Те минаха покрай сградата на ФСБ със скандирания "Долу чекистите!" и устроиха още един митинг на площад "Трубной"

Властите не очакваха толкова масово московчани да излязат на улицата. Те се надяваха, че хората ще се изплашат от заканите, че в сезона на отпуските по принцип в града има малко хора, казва политологът Алексей Макаркин. Това видимо е повлияло и на програмата на президента, както и на отразяването на протеста в медиите. Спускането на Владимир Путин с батискаф на дъното на Финския залив до корпуса на потънала от германска мина съветска подводница бе планирано отдавна. Но в деня, когато центърът на Москва беше обхванат от вълнения, то изглеждаше като отчуждение на президента от проблемите, вълнуващи руснаците.

Първоначалто МВР Москва съобщи за 3500 протестиращи (от тях 700 бяха журналисти и блогъри), но в протокола за задържане на журналиста Иля Азар е записано 10 000.

Опитват се да дискредитиран протестите - например говори се, че 600 от задържаните са от други населени места. Само че по този начин авторите на версията за това, че протестът е дошъл отвън, потвърдиха, че изборите за парламент на Москва вълнуват не само московчани.

В силовите структури може да са успели да "продадат" заплахата за щурмуване на кметството и нов Майдан и сега могат да празнуват победа на тази симулация. Протестиращите показаха устойчивост и гъвкавост и устроиха едновременно няколко митинга, а не един.

Но положението изглежда крайно опасно. Ситуацията прилича на 2012 г., когато Кремъл, опасявайки се от масови акции, фактически предаде управлението на Москва в ръцете на федералните силови структури, смята Макаркин. Не е изключено на върха отново да са решили, че лоялността е по-важна от легитимността, отказали са се от компромиси и имитирането на законност и имат намерение за смажат недоволството с полицейски палки без да прибяват до преговори и посредници от типа на Елла Памфилова (председател на ЦИК) и Михаил Федотов (председател на Съвета при президента за развитие на гражданското общество и правата на човека).

Палките и арестите можат по-скоро да радикализират настроенията на жителите на Москва и другите градове и да породят нещо непредсказуемо.