Заплахи за либералната демокрация – у нас и по света
В зората на информационната революция ние си мислехме (някои като мен - с радост, други – с ужас), че интернет ще обедини света, ще обезсмисли границите, берлинските и китайски стени, стените на затворите, с които се ограждаме. Интернет наистина е тази трансгранична магистрала (до края на Студената война позната само от научната фантастика), която за секунди може да ни пренесе до всяко кътче на света. И дори може да ни пренесе в миналото, защото в световната мрежа е съхранена световната памет. Но технологията е морално неутрална – тя може да се използва и за добро, и за зло. Най-ярък пример за опасността, която крият модерните технологии, е ядреното делене на урана, което може да се ползва и за ядрени реактори и за бомби.
Информационната глобализация
също крие големи опасности за човечеството
Китайското правителство вече въвежда системата на "социален кредит", която далеч надминава въображението на Оруел в "1984". Гражданите ще бъдат постоянно и навсякъде следени и ще натрупват социален кредит. Пресичаш на червено – малка червена точка. Критикуваш режима или събитиятя от 1989 на Тянанмън – голяма червена точка. След това си купуваш билет, за да пътуваш до САЩ или Европа, но на летището служителите поглеждат в компютъра и ти казват: "Съжаляваме! Вие не можете да пътувате поради лош социален кредит." Правителството ще следи какво си купуват гражданите, какво четат, с кого се срещат. От социалния кредит ще зависи могат ли да взимат заеми, да купуват имоти, да си намират добра работа или да записват децата си в добро училище. Има, разбира се, и "трудово-възпитателни" лагери за най-непослушните ...
Следенето на гражданите от властите чрез новите технологии стана проблем и на Запад след атаките срещу кулите близнаци на 11 септември 2001, когато властите решиха, че могат да следят кореспонденцията на хората, за да се предотвратяват терористични атаки.
У нас хакерската атака на НАП и похищението на данните на милиони хора може да е икономически "терористичен акт", може да е свидетелство за немарливост, но може и да е дело на тайни служби. Например – наказателна акция за непослушание – след военна сделка със САЩ за самолети Ф-16. Преди няколко дни специалният прокурор Робърт Мюлър оше веднъж потвърди пред американския Конгрес, че е имало руска намеса, в полза на Доналд Тръмп, при последните президентски избори. Руска намеса е имало и при референдума за Брекзит. Не е тайна за никого, че Путин подкрепя и спонсорира крайно десни политически движения в Европейския съюз като това на Марин льо Пен и Матео Салвини. А у нас руската и съветска пета колона е изкючително влиятелна. Към това се добавя и фактът на почти пълната ни енергийна зависимост от Русия.
Освен че две от най-големите световни политически, военни и икономически сили – Китай и Русия, са на практика диктатури, ползващи умело новите технологии, либералната демокрация като че ли губи привлекателността си дори и сред някои среди на Запад, за сметка на национализма и дори на диктатурата на Путин, от която мнозина националпопулисти се възхищават.
В телевизионно интервю за БНТ номинираният за главен прокурор Иван Гешев казва: Не споделям виждането на, да ги наречем, десните екстремисти, че законодателната, изпълнителната и съдебната власт трябва да са разделени. Идеята за разделението на властите не е някакъв десен екстремизъм, а основен принцип на демокрацията. Без такова разделение,без независимост и взаимен контрол на правителство, парламент и съдебна власт, демокрацията просто не е невъзможна. Един кандидат за главен прокурор в страна член на Европейския съюз би трябвало да знае това. По-нататък в интервюто си кандидатът за главен прокурор отправя нападки към "политическия кръг и свързаните с него олигарси, гравитиращи около подсъдимия Прокопиев." Враговете са Христо Иванов и "Демократична България", и разбира се – Иван Костов (който е архиврагът и на БСП). Това са нападки изцяло в стила на медиите на олигарха Пеевски. Остро политически изказвания, каквито един кандидат за главен прокурор в никакъв случай не трябва да си позволява да прави. Какво ще се случи с враговете му, когато той стане главен прокурор? А у нас главният прокурор е на практика несменяем за седем години. Това е основен проблем, постоянно споменаван в докладите на ЕК за България, за който всички парламентарно представени политически сили си затварят очите.
Главният прокурор, както и съдът, е длъжен да бъде над политиката, да бъде безпритрастен като закона. Той не трябва да заема политически позиции и да критикува политици и политически сили, като ги обявява за "десни екстремисти", дори ако него го критикуват. Нормално е в една демокрация политиците да се критикуват остро помежду си. Още по-нормално е гражданите да изразяват свободно – дори крайни – политически позиции. Но това не трябва да си позволява да прави един кандидат за главен прокурор. Така е в демократичните общества, където има разделение на властите. А не по-малко пагубна за демокрацията от липсата на независимост на властите една от друга е тяхната зависимостта от икономическото задкулисие.
Корупцията и властта на икономическото задкулисие,
както и задкулисното влияние на Русия
е основната заплаха за демокрацията в България и основната причина страната ни да е на последно място в Европейския съюз. А независимостта на съдебната власт и прокуратурата, както и възможността да бъдат и те контролирани, са най-важното условие за премахване на корупцията и влиянието на задкулисието.
Но, уви, проблеми с либералната демокрация има не само в България. Орбан въведе термина "нелиберална" демокрация. Какво може да означава това? Либерална демокрация означава демокрация, при която освен че мнозинството управлява, правата на малцинствата са защитени и всички граждани са равни пред закона. "Нелиберална" демокрация би трябвало да означава обратното – диктатура на управляващите, които са избрани от мнозинството.
В последно време като че ли преживяваме някаква
деградация на световните политически мечти
На либерално-демократичната просвещенска мечта, според която всички хора имат равни права. Връща ли се светът към националистическата мечта от миналия век? И дори към религиозната средновековна мечта – идеята за джихад или за отбранителна"цивилизационна" война на "християнска" Европа и САЩ срещу мигрантите от преобладаващо ислямски страни?
От една страна, новите технологии силно улесняват бързото голямо забогатяване и улесняват икономическия монополизъм. Примери са Фейсбук, Амазон, Гугъл, Майкрософт и Епъл. Новите технологии обаче увеличават и способността за вътрешен контрол и международно влияние на тоталитарни режими като Китай и Русия.
Но има и друга причина за това, че либералната демокрация преживява криза дори в западния свят. Или друг ъгъл на същия проблем. За съжаление много хора в глобалния свят се чувстват отхвърлени и изоставени. Губят си работата (често поради роботизацията на физическия труд) или имат материални проблеми. Тези материални проблеми са несравнимо по-малки все пак от проблемите, които същите хора, или родителите им, са имали преди 50 години. Но днес хората чувстват своята отхвърленост и бедност много по-осезаемо, защото виждат картинно ясно (чрез социалните мрежи и жълтите медии) разликата между себе си и свръхбогатите. Отхвърлените, бедните работещи се плашат от нашествието на чужденците, които ще им вземат работата срещу по-ниско заплащане. Външните и вътрешни врагове на обединена Европа допълнително и умищлено плашат хората чрез фалшиви новини. Така отхвърлените, бедните прегръщат националпопулиски и антилиберални идеи.
Социалните мрежи играят решаваща роля в този процес.
Парадоксално в глобалния свят
ние всъщност се алиенираме все повече
Имаме чувството, че Фейсбук е една глобална платформа, където можем да общуваме с целия свят. Но на практика общуваме само с ограничен кръг приятели, които мислят като нас. Често и с фалшиви профили на тролове. Така можем лесно да бъдем облъчвани с фалшиви новини и да живеем изолирани в един нереален микросвят. Социалните мрежи дават голяма възможност не само бързо да се организираме за протести, но и да бъдем следени и незабелязано контролирани, както от компании с търговски цели, така и от политически сили и тайни служби.
Просвещенската мечта за един свят на свобода на индивида и равноправие между хората, на либерална демокрация, се разпространи глобално след края на Студената война. Но дали сега тази глобална мечта не губи силата си и не се измества от множество алиенирани лични мечти или национални мечти? И всичко това – на фона на все по-могъщо и все по-невидимо икономическо и политическо задкулисие.
Не трябва да се оставяме да бъдем приспивани и водени за носа! Много важна е ролята на едно будно гражданско общество – и у нас, и в целия свят – което да не позволява една и съща сила да контролира и трите власти в държавата. Да се противопоставя на задкулисието, често подпомагано и от външни сили, което се опитва да дърпа конците на всичко в държавата.