Прокуратурата ни въвлича в закон на линча!

Грета Ганева е адвокат. Водила е дела по правата на човека пред съда в Страсбург.
Само ден след като Специализираната прокуратура съобщи, че обвиняемите за теча на лични данни от НАП са ги разпратили на избрани световни и национални медии, институцията ги "надцака" с броя на писмата, с които разпрати днес прессъобщение с приложени писмени доказателства и свидетелски показания по делото. Оповести, че същото се гледа при закрити врата, тъй като съдържало данни, свързани с националната сигурност на страната, но доказателства по него вече са разпространени, при това с разрешението на наблюдаващия прокурор. Селектирано. Частично. Изрично се сочи, че същите щели тепърва да бъдат представени пред Специализирания наказателен съд по повод протеста на Апелативната специализирана прокуратура срещу определените мерки за неотклонение "парична гаранция" на собственика на "ТАД груп" Иван Тодоров и двама от служителите във фирмата.
С други думи,
медиите и обществеността имат честта да се запознаят с доказателствата преди още съдът да го е направил.
Още по-малко пък обвиняемите са имали възможност да се запознаят с тях, нито да дадат становище относно тяхната относимост и допустимост.
Не е нужно да разполагаш със специални познания в областта на правото, за да изпаднеш в недоумение и да се запиташ какво точно става. Каква ще да е тази процедура, която допуска подобна немощ на обвинителния орган да се превърне в борба за оцеляването му.
Закон на линча! Това е, към което ни въвлича да участваме обвинението в момент на криза. Излиза по собствена инициатива да води процес извън съда и измества битката на терена на публичното пространство. Едностранно. Без обвиняемите да имат равенство на средствата. Без състезателност. Без да има значение правото на достъп до съд. Без дори да има значение съдът и противно на правилата за водене на наказателен процес.
При тези обстоятелства
не бих искала да си представям положението на правна несигурност, в което са поставени обвиняемите,
срещу които е повдигнато държавно обвинение, а процесът вече се води извън съда, което пък от своя страна води до опасност от лишаването им от справедлив съдебен процес. Не бих искала да съм в положението на техните адвокати, които следва да използват само позволени от закона средства за защита, следователно не могат да си позволят да вземат становища по доказателства, непредставени по предвидения в закона ред. Не бих искала и да допускам, че върху съдебния състав се оказва натиск, а същевременно законът изисква да се предпази от обществените настроения и каквито и да е било други влияния, за да води безпристрастно процеса. Защото, както се казва, влезе ли общественото мнение в съдебната зала, от нея излиза справедливостта.
Изглежда сякаш на Специализираната прокуратура е убягнало, че правораздаването по наказателни дела се осъществява само от съдилищата (чл. 6 НПК), и публичният линч е недопустим; че съдебното производство заема централно място в наказателния процес, а досъдебното производство има само подготвителен характер (чл. 7 НПК); че съдебното производство е състезателно и страните в съдебното производство, включително и прокуратурата, имат равни процесуални права (чл. 12 НПК); че обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда (чл. 16 НПК).
Ще кажете, че се касае за публичност. Да, ама не,
както казваше един по-мъдър човек от мен. Защото принципът за "публичност" е изрично уреден в чл. 20 от НПК и чл. 6 §1 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) и той касае съдебния процес, а не досъдебното производство, което се води от прокуратурата. При това целта на изискването за публичност е да направи правосъдието "видимо", поддържайки вярата на обществото в справедливостта. Публичният характер на производството пред органите на съдебната власт защитава страните по делото срещу тайно правораздаване без обществен контрол (в този смисъл ЕСПЧ се е произнесъл с Решения по Diennet v. France и Fazliyski v. Bulgaria, жалба № 40908/05).
Децибелите по този случай стигнаха нива, в които вече е все едно кой какво говори.
Ето защо е важно да запазим институциите си и вярата в справедливото и доброто. Един от класиците проф. Рудолф фон Йеринг напомня, че "Справедливостта в едната си ръка държи везната, с която отмерва правото, в другата има меч, с който го защитава. Мечът без везната е голо насилие, везната без меча е немощ на правото."
Нека оставим мечът и везната на съда!