Ще има брутални арести, разчистване са сила, колективни наказателни дела, използване на мутри - ще е добре, ако се мине без изобретателни провокатори. Иска ми се да греша, но едва ли.

Грешката на повечето анализатори - както и на участници в московските избори - е в това, че според тях изборите за Московска дума са ценни сами по себе си. Рейтингът на властта падна толкова ниско, а опозицията толкова се стабилизира, че изглеждаше, че може да спечели изборите при продиктувани от властта издевателски условия.

В резултат на това последва тотално разчистване на всички опозиционни кандидати с издевателски мотиви от типа на "Ако вие, гражданино Иванов, с подпис, признат за недействителен, казвате, че подписът ви е действителен, то вие оказвате натиск над избирателната комисия и ние няма да го позволим", което се възприемаше като главното политическо събитие на месеца.

За съжаление съвсем не е така.

Тя се строши първия път през 2011 г. Дотогава опората на Путин бе средната класа - напълно доволният от живота си офисен планктон, пътуващ за почивка до Турция и не особено скучаещ по демокрацията. След 2011 г. главната сила, на която опита да се опре властта, стана условният "Уралвагонзавод" и лумпен-пролетариатът. Недоразвити бедни, скандиращи на всеки ъгъл "Крим е наш!".

И ето, за втори път парадигмата се руши и единствената сила, на която вече се кани да се опре властта, може да стане - а вече почти е станала - е "Лубянка".

Задържането на Алексей Навални "за призиви към участие в несанкциониран митинг", започването на наказателни дела - не, не срещу "експертите", които накуп признаваха за недействителни подписите на реални хора, не срещу членовете на Московската избирателна комисия, снели кандидати не просто с фалшиви, а с очевадно фалшиви и нагли основания, а срещу тези, които по този повод излизат на протест - показва, че в Кремъл е победила партията на чекистите.

Едната са хората от силовите структури, втората са професионалните мениджъри. Представители на първата, най-грубо казано, са Сечин, Володин, ФСБ. Ярък представител на втората е московският кмет Собянин.

Подчертавам, става дума за категории, а не за групировки. Членовете на различни категории може напълно реално да влизат в една групировка и да бъдат свързани помежду си с роднински и парични връзки. Но, статистически погледнато, те имат различни професионални интереси.

Мениджърите умеят да управляват. Може би го правят лошо, крадат, плетат интриги и слугуват. Но тяхната задача е по принцип да управляват.

Чекистите дори по принцип не умеят да управляват. Те умеят само едно - да избиват враговете на царя. Колкото повече врагове, толкова по-добре, защото тогава ще има повече власт в силовите структури.

Това е групировка, която винаги е настоявала пред началника въпросът да се реши със силови средства. Тя винаги е искала единствен източник на легитимност на Путин да бъдат само тя и безграничната ѝ способност да разчисти всеки, който е против вожда. В замяна хората от силовите структури искаха една своеобразна "търговска 1937 година". Една

Само че на чекистите като класа пред собствените ни очи бяха нанесени няколко чувствителни поражения. Историята с набедения за наркотици журналист Голунов, в която московското кметство беше един от главните двигатели. Този случай унизи ФСБ.

Историята с 12 млрд. рубли, открити при обиска на полковника от ФСБ Чекалин и съучастниците му. Или позорната история, когато бойци от елитната чекистка част "Алфа" се оказаха в най-обикновен банков обир. А в Кабардино-Балкария пияният чекист Сетрялгов закла пред камерата местен жител, защото той отказал да го откара с колата си, и видеото обиколи социалните мрежи и предизвика масови протести.

В такава обстановка чекистите трябваше спешно да се реабилитират, а единственият начин това да стане за служба, уличена в 12 млрд. рубли кеш, пиянски сбивания и обири на банки, е да предотврати заговори срещу вожда. Тоталното изгонване на опозиционните кандидати от изборите в света на чекистите представлява смазване на държавен преврат, замислен от шепа устремили се към властта привърженици на "агента на Държавния департамент на САЩ" Алексей Навални.

Когато въпросът се оказа поставен ребром, Собянин, който без особен ентусиазъм, но и без особен фанатизъм се отнасяше с опозицията на изборите, се ската.

Не остана нищо от предишната московска система, която беше изградена за сметка на превръщането на Москва в съвременна европейска столица

Не остана нищо (поне към сегашния момент) и от политическите перспективи на Собянин, който изведнъж се провали в очите на избирателите си - както и на този, който седи в Кремъл, така и на онзи, който използва всеки ден създадената от него инфраструктура.

От гледната точка на кремълския избирател Собянин вече е слабак, който с полумерките си разбуни в Москва това опозиционно гнездо на оси.

От гледната точка на онези, които на 27 юли ще излязат да протестират пред кметството - каква ти европейска столица, по дяволите, ако в нея мачкат опозицията с африкански методи? Какъв ти модерен парк? За какво изобщо ми говорите?

Една от главните отличителни черти стана нарочната наглост, с която премахваха хората от изборите. Разбира се, една от причините за тази наглост е липсата на аргументи. Когато няма с какво да възразят, започват да говорят "не смейте да ни притискате".

Но проблемът е в това, че тази наглост много устройва чекистите.

И ви уверявам, че в силовите структури не желаят нищо толкова силно, колкото хората да излязат на улицата. Защото преди това долу-горе източник на легитимността на Путин бяха изборите. Нагласени, некадърно организирани, манипулирани, но избори. А в условия, когато по улиците млатят избирателите с полицейски палки, единствен източник на легитимността на властта става този, който размахва палката.

Друг въпрос е, че чекистите може и да сгрешат в сметките. Защото в Русия вече е имало опричнината на Иван Грозни и 1937 г. А както показва опитът, не всички в Русия искат да ни управлява "Лубянка".