Защо Слави Трифонов да не участва в политиката
Странно нещо е телевизията. Уж нищо не й харесваме, но щом нещо изчезне от екрана, винаги се намират интелектуалци, които да го анализират и предимно да го оплюят, макар и с много задна дата. Е, могат и да го похвалят, ако са ги канили често в съответното предаване. Така стана и със спрялото неотдавна предаване "Шоуто на Слави".
Много добре си спомням как след първото предаване в едно кафене срещу стария вход на БНТ одумвахме Шоуто с хора, които имаха поне по 20-ина години стаж в БНТ, бяха водили, режисирали, редактирали и снимали предавания. Всички изброявахме колко са по-популярните хора в България и как, като се завъртят по два пъти, Шоуто ще спре след 100-тина издания, щото няма да има кой да го гледа. Е – излъгахме се. От тая вечер в опушеното кафене "Дървеното" минаха 19 години.
От оная маса някои хора вече минаха в по-добрия свят Шоуто направи 4000 предавания и спря. Не го спряха. Спря си само Или поне така ни казват.
Сега в социалните медии, че и в несоциалните се отприщи пълноводен поток от интелектуални анализи, предимно с отрицателен тон. Като се почне със завоалирано обвинение в кражба на формата - било стъпило на шоуто на Тодор Колев, и се стигне до обвинения за чудовищното опростачване на нацията чрез турбочалга и просташки хумор.
И никой не се разпознава в Шоуто – не съм аз от тях, слушам само Густав Малер и гледам само филмите на Бергман и Фелини...
А истината е по-прозаична
Първо за кражбата на Шоуто. Трябва да си много наивен да мислиш, че ако една телевизия с американски мениджър иска да има този формат, тя ще го открадне точно от местния мижав пазар. Зад привидно лековатите токшоу стои много наука. Предполагам много психология и социология. На тази база се прави формат, който да дръпне много зрители и да ги задържи за дълго време. Тези зрители са нужни преди всичко на два потребителя на тв продукта – на телевизията, за да се издържа от рекламите, и на бизнеса/рекламодателите, за да си продават стоките/услугите. И това е точно като отношенията на телевизията и партиите.
Телевизиите искат парите на партиите (затова обичат субсидиите), а партиите искат времето на телевизиите, за да си рекламират лицата и идеите. И искат субсидии, за да си плащат за това време. Самата аудитория също е потребител – тя се идентифицира с добрите, с талантливите, умните, дръзките и красивите от екрана и се смее над другите – аз не съм като Шишо Бакшишо или Гугутка Заспалова, ама познавам едни комшии като тях, ха ха ха... Така че, когато BTV е планирала шоуто, образците са били вземани от далеч по-напреднали телевизионни пазари. Подозирам, че и Тодор Колев едва ли се е заблуждавал по този въпрос.
Друг е въпросът, че когато една телевизия има голяма зрителска аудитория, то тя става ценна за прокарване на политически технологии – насърчаване или потискане на идеи, инициативи, движения, партии, за налагане и оплюване на личности. Но това е друга тема.
За чалгизирането, опростачването
Голяма заблуда е, че "Шоуто на Слави" е чалгизирало страната. Чалгизацията започна още в края на 70-те и се разви масово през 80-те години на миналия век. Цяла Западна България беше зарината със сръбска музика на аудиокасети. Когато се появи видеото, феновете на сръбското пощуряха от кеф. Събираха се по къщите като в началото на телевизията през 60-те. Имаше специални антени, които се слагаха по покривите да се лови сръбска телевизия. По-младите интелектуалстващи анализатори не ги помнят тези работи. Заслугата за озаптяване на чалгата тогава се наричаше художествен съвет/репертоарна комисия или нещо такова. Този орган казваше това "ДА", това "НЕ". И само ако има "ДА", музиката, филмът, текстът и каквото там някой е сътворил виждаше бял свят в ефир, на екран или на хартия.
Цензура ли беше? Беше цензура, за да не пуска материали против властта. Но спираше откровено слаби неща. Посмъртно нямаше да минат текстовете "само да те гепна, дънките щи цепна".. С премахването на тоталитарната цензура пазарната саморегулация си взе своето. Така че Шоуто се качи на влака на чалгата, а не я създаде. И правилно забелязват някои хора, Шоуто се опита да я озапти, да я очовечи малко.
Можеше ли Шоуто да избегне чалгата
Не, не можеше. Рекламодателите в телевизиите искат масови продажби на сравнително евтини стоки – памперси, спрейове за гъбички, дамски превръзки с крилца, хапчета против подуване на корема и т. н. Искат масова аудитория за реклама на огромни количества бързооборотни стоки. Масовата аудитория обаче обича чалгата и да се хили на Гацо Бацов. Ако пуснат музиката на Малер или Хайдн вместо "Едно ферари с цвят червен", само от катедрите "Културология" на два–три университета ще си купят горните артикули и фабриките ще фалират. Така че, уважаеми, по-кротко с критиките и подигравките. Ако някой интелектуалец имаше мерак и талант, нищо не пречеше да се направи друго шоу, в друга телевизия. С високи художествени качества. Ама не би.
Всъщност не съм съвсем прав. Опити имаше. И то в обществено-държавната БНТ. Още в самото начало имаше предаване, което легна на гърба на Шоуто в същия часови пояс. Името на шоуто съм го забравил, беше нещо като "По добре късно, отколкото рано". Но помня, че докараха един младеж от Варна. Той така мйекаше и йекаше, че всеки чобанин от великотърновските села можеше на мине за носител на книжовния правоговор. Спряха го, преди да мине даже изпитателния му срок. После го води една жена, но и тя изчезна и май стана преподавател по нещо си. И, забележете, тези опити бяха в БНТ, която се издържа основно от данъците ни. И не бяха с особено високи интелектуални претенции. Не знам какъв успех би имал частен проект на продуцентска къща "Три четвърти" например, базиран на висока култура. Може сега някои да опитат. Теренът е свободен, така да се каже.
Ще ви разкажа една история от далечното минало за разтоварване. Знам я от стар телевизионер от БНТ. Решили преди много години, още в соца, да излъчат реклама на нещо. Търсили рекламодател и намерили – корабостоителницата във Варна. Ходили, снимали, монтирали и започнали да излъчват реклама на корабостроителен завод. Колко излъчвания е имало не се помни. Намерил се умен човек, наругал когото трябва и спрели рекламката. Да излъчваш подобна рекламка, когато в магазините нямаше гумени лодки, да не говорим за яхти и джетове, наистина е било тежко малоумие. А лодки нямаше, за да не бягаме по посока към Босфора. Кой да се сети тогава да рекламира тоалетна хартия. Тя се разграбваше и без реклами. Памперси още нямаше на местния пазар, както и много други работи.
Сега за опростачването
Тази дума е хубава, апетитна някак си. Само че, явлението е сложно. Площадното, уличното изкуство се учи и анализира като феномен в лекции в университета. Там се обяснява, че с просташките шеги се осмиват различни категории от обществото, в т.ч. и самите носители на шегите. Така ние самите се дистанцираме от простотиите си, прехвърляме ги на другите. Иначе ще ни изгорят бушоните. С други думи, разделяме се тъмното си "аз" със смях. Иначе трябва да се гръмнем, да скочим от високо или да се обесим, отровим (изборът е ваш). За да не стане така, ние говорим и слушаме простотии, сквернословим (попържаме/псуваме), разказваме си мръсни вицове, гледаме порно. Изобщо вършим неща, които не са за пред хората. Но се смеем, когато ги гледаме отстрани.
Шоуто като фабрика
Тази тема сякаш най-малко вълнува медиите. Хайде да се опитаме да си припомним колко телевизионни проекта са излъчили над 4000 предавания освен "Лека нощ, деца", новинарските емисии и може би моето любимо предаване "Семена в браздите" (сега "Бразди" на БНТ. Не се майтапя, аз наистина харесвам "Бразди", щото има картина, има визия за разлика от многото говорещи глави, които различни са само мебелите).
Цялата тази "фабрика" от стотина души в продължение на 19 години произвежда стоката развлечение. При това в условията на широка тематика – днес гост е Михаил Горбачов, утре Миле Китич, днес е Жан Клод ван Дам, утре е Хосе Карерас или Мара Отварачката, а после ти гостува Стивън Сегал или още по-интересните събеседници Меглена Кунева, Мартин Димитров, Петър Славов или Христо Иванов и др. извънпарламентарни политици. Да не изреждам и парламентарните, че ще стане дълго.
При това, забележете, мениджърът на тази фабрика успя да направи от работниците си индивидуални звезди, като се почне от началник-цеха "Ку-ку бенд" и се свърши с началника на реквизита, началник-склада на фабриката. Някои от тези звезди се отделиха и сега светят самостоятелно в различни предавания. И в това няма нищо лошо. Къде сте виждали по-висока лоялност на екипа към мениджъра и обратно в продължение на толкова години? Може ли да сравните този мениджмънт с меринджеите в туризма например?
Звезди, макар и за кратко, станаха и десетки талантливи българи – мъже, жени, деца, които пяха и танцуваха в различните програми на Шоуто.
В политиката
От последното предаване се разбра, че Шоуто, или по-конкретно неговият водещ, влиза и в политиката. Нито е първият, нито ще е последният. Медиите винаги са захранвали партиите с говорещи и пишещи кадри. Вярно е, че то е силно персонифицирано и се свързва с водещия. Това е много лошо, ако не сме на власт, и много хубаво, когато сме на власт. Дали новата партия ще отцепи електорат, откъде, на кого ще го продаде - въпроси, които не дават покой на много хора.
Има ли право Трифонов да прави партия, що ще чалгар в политиката? Формалният отговор е "ДА". Трифонов има пълното право да участва в политиката лично като избирател, като кандидат, като направи партия и стане кандидат или като ръководи партия, която издига кандидати за публичната власт.
Истинският въпрос е друг – а защо да не го направи. Нали все ревем, че има статукво, че две големи партии са се окопали и се договарят на тъмно с още две–три срещу парчета от общата баница. Ако приемем, че се задава силен играч, защо т.нар. демократичен спектър не се опита поне да го чуе, преди да го анатемосва с глупави предложения за смяна на името - "Червено ферари", и намеци за кризата на средната възраст. Обичаме да сме му гости, ама не го щем за политик. Или има страх, че ако се отъркаме с чалгаря, ще се оцапаме. Като гости не ни беше страх – беше ни полезно. Или пък сега страхът е, че ще ни измести, ще ни вземе част от избирателите и няма да ни подреди в листите си, както ние искаме да си се подредим. Ами ако се наредим в едни листи и неговите хора съберат повече преференцийки? Сакън! Анатема!
Ако новата партия се класира за местните избори, става интересно – сама ли ще играе, кой как и с кого ще се коалира по места. На предишни избори се видя, че партиите са всеядни и даже тези, които се ритат и ръфат по телевизиите, по места се прегръщат във всевъзможни коалиции.
Предстоят ни интересни дни.
И без "Шоуто на Слави" политическото шоу ще продължи.