Възклицанието е на читател под новината за назначението на Пламен Георгиев за генерален консул във Валенсия. Така хората си представят консулската служба.

Не питаме как и по какви показатели външно министерство - или който е продиктувал решението, е преценил, че довчерашният шеф на антикорупционната комисия пасва на дипломатическия статут, който получава, след като очевидно не отговаря на изискванията, посочени в Закона за дипломатическата служба. Питанията ни по всякакви кадрови решения на това управление отдавна са обезсмислени, в смисъл че са си получили отговора от живия живот: критерият е един - дали са обслужвали целите, поставени от тези, които реално решават.

Ще кажете, че се повтарям, но да припомня, че Георгиев преди време ни обясни, че Пеевски бил "най-проверяваният и следователно доказано най-чистият бизнесмен".

За жалост навесите по терасата на обслужващия председател завихриха епопеята, от която той изгази с оставка, която - сега се вижда - е била

Че оставката на Георгиев е подготвена с когото трябва, се разбра донякъде само пет дни след подаването й, когато Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет извънредно се събра, за да го възстанови за 3 минути като прокурор в Специализираната прокуратура, и то считано със задна дата, за да не му прекъсва юридическият стаж. Тази схема се прилагаше при Пеевски: с всяко разпускане на парламента и загуба на депутатския имунитет той биваше възстановяван като следовател (какъвто не е известно дали и кога е работил впрочем).

Георгиев според някои хипотези можеше да бъде издигнат за заместник-шеф на Спецпрокуратурата (което зависи от волята на Цацаров и Гешев), но такава воля очевидно липсва. Затова става дипломат (което зависи от Бойко Борисов). От Валенсия обаче той няма да може автоматично да се върне в прокуратурата, защото дипломатическият пост не фигурира сред изрично упоменатите в Закона за съдебната власт държавни длъжности и народни представители, които се възстановяват в магистратурата, след като им изтече мандатът. Но пък колко му е да вкарат междувременно в закона една малка добавка, която да включи за възстановяване в съдебната власт и консулите, чийто мандат е 4 години - време бол.

Само външна е приликата на

който изпращаше за посланици прегрешилите си съратници от върховете. При Живков се имитираше за пред населението, че всичко е наред, няма нищо обезпокоително - та наказание ли е да си посланик.

Днес няма имитация за пред населението, а

без да се коментира въобще неговият накърнен публичен имидж. И това е така, защото антикорупционната комисия бе създадена в актуалния си вид като тежко артилерийско оръдие срещу всеки неудобен за стабилитета на властта - икономически, политически, медийно неудобен.

Какво представлява КПКОНПИ и съответно каква е ролята на нейния председател се видя най-ясно на Консултативния съвет за национална сигурност при президента през април т.г.- ни крачка назад от правомощието на управляващата партия в назначаването на шефа, яростно бранене на статуквото, ако ще светът да се срине, тоест без значение, че съветът се обезсмисля за националната сигурност, щом не може да стига до консенсус по такъв въпрос - кой да посочва шефа на Антикорупционната комисия. И само този простичък факт - неотстъплението ни на сантиметър от владяната територия, е най-прякото доказателство за действителната роля на председателя, чиято ръка държи бухалката КПКОНПИ.

Неотстъпление, сравнимо само с последвалото сега за единствеата кандидатура на Иван Гешев за главен прокурор. Номинирането на Гешев се стори недопустимо за хиляди хора, които излязоха на площада, смятайки, че нещо по-възмутително не може да се случи. А то се случи - за консул е назначен човек, за който това, че не отговаря на условията, е май най-мекото, което може да се каже.

Ясно е, че това назначение е отплащане, което не може да бъде отказано. Отплащане неизбежно и с ослепяващ блясък. Всякакви въпроси са излишни. Животът - в смисъла на режима ГЕРБ - дава елементарния отговор защо: за вярна служба.