За един детски живот по-малко
"Дневник" публикува със съкращения текста от страницата на Националната мрежа за децата по повод на поредното престъпление срещу малолетно дете. Психиатри и психолози коментираха в медиите, че 21-годишният мъж, арестуван за убийството, вероятно е бил жертва на агресия в детството си. Според полицията той е без образование, безработен и асоциален.
Цяла България се потресе от случая на убитото седемгодишно дете в едно далечно-далечно село. И всички си задаваме първия въпрос – кой е виновен?
Само за първата половина на миналата година убитите деца са 30 – от тях малолетни са 26. Случаите на
деца, пострадали от престъпления – 1917.
В същото време, подадените сигнали за насилие над дете са 1106, от които случаи са разкрити 387.
И това няма да се промени, докато не осъзнаем две неща – първо, че всички имаме отговорност за това да сме общество, в което децата са ценност не само на думи. Това звучи невероятно общо, но всъщност е съвсем конкретно. Означава, че когато видиш само дете на улицата, трябва да се поинтересуваш защо е само. Ако видиш дете, което е в опасна ситуация, да подадеш сигнал в полицията или в отдел "Закрила на детето", ако се налага. Изключително притеснителен е фактът, че за последните пет години у нас
хората са все по-малко склонни да подават сигнал, ако видят дете, което е в рискова ситуация,
а това е пряко свързано и с недоверието в институциите и начина, по който реагират те. Но цената на това недоверие накрая плащат децата.
И второ – да признаем, че имаме проблем с насилието над деца и че докато нямаме реални, конкретни действия, които да предотвратяват такива случаи, а не само да реагират и да търсят виновния след това, те ще продължат да съществуват – с десетки и с хиляди на година. И ние отново ще искаме да линчуваме извършителите, да търсим вината в институциите и да се чудим кой е виновен. Нужно ни е не само полиция, която да реагира бързо и да намира извършителите, но и
социална система, която да успява да предотврати такива случаи.
Нужна ни е подкрепа за семействата, които имат трудности. Нужни са ни мрежа за психична помощ и работа с хора с психични заболявания. И ни е нужно всеки един от нас да направи нещо, когато види дете, което се намира в рискова ситуация.
А за всички нас понякога е нужно, ако видим само дете, да не го подминаваме, а просто да го изпратим до вкъщи и да се уверим, че е на сигурно място или поне да го попитаме дали е добре.