Цари мълчание за спорните практики в родилните зали
Текстът е препечатан от Мрежата за съвременна родилна грижа, заглавието е на "Дневник". Тя е сформирана през януари 2017 г. като неформална мрежа от неправителствени организации и индивидуални активисти. Целта им е създаване на по-благоприятна и информирана среда, в която да се реформират наложените родилни практики.
Точно преди година една млада жена си отиде малко след като роди първото си дете.
Смъртта на Ренета Томова в сливенската областна болница предизвика поредица от медийни скандали, граждански подписки и кампании, обвинения, оправдания, даде терен за политически ПР-акции и професионални дебати. Бяха отправени много закани и назначени редица проверки, тъй като твърденията на медицинския екип, асистирал раждането, и споделеното от самата Ренета пред близките ѝ, преди да издъхне, се разминаваха значително.
Година по-късно все още няма ясно становище с категоричен отговор защо умря Ренета. Въпреки ангажиментите и обещанията, единствената информация по случая беше изнесена през октомври миналата година, по време на заседание на Комисията по здравеопазване в Народното събрание, и най-общо гласеше, че медиците са си свършили работата, което обаче се разминаваше с някои от констатациите на Изпълнителна агенция "Медицински одит". До момента обаче
никоя институция, ангажирана с тези проверки, не се е произнесла с повече конкретика,
като дори семейството на починалата е търсило информация по случая по реда на Закона за достъп до обществена информация. Със сигурност обаче остава разказът на родилката, описващ арогантно, грубо и унизително отношение, неспазване на правото ѝ на информиран избор и практики, които съвременната акушерска наука оспорва.
Необходимостта от достоверна информация по случая не цели да се линчуват определени хора или непременно да се търсят пропуски и грешки, а да се инициира адекватен дебат за качеството на акушеро-гинекологичната грижа и по този начин да се предотвратят подобни случаи занапред.
Липсата на отговори за този случай в частност и липсата на желание за дебат относно развитието на родилната грижа у нас като цяло, говори за нисък интерес по темата както от страна на политически ангажираните в здравеопазването, така и от страна на професионалните гилдии. През изминалите 12 месеца не се случи нито една качествена професионална дискусия, основана на данни, която да отговори на въпроса наистина ли България осигурява достатъчно качествена грижа на раждащите жени и техните бебета.
Не се появиха и очакваните в края на юни и предвидени в преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса Правила за добра практика по съответната специалност. Единственият документ, който Министерството на здравеопазването предложи в сферата на акушерството и гинекологията, беше Фармако-терапевтично ръководство със
скандално непълни, архаични, отречени и дори етично неприемливи препоръки.
Мрежата за съвременна родилна грижа отново поставя исканията, формулирани след смъртта на Ренета Томова:
Като отчитаме лошите условия на труд, които българската здравна система създава за всички медицински специалисти;
Като осъзнаваме хуманния дълг, който повечето от тях неотлъчно следват в грижите си за бременните и раждащи жени;
Като алармираме, че практиката в българските родилни зали неприемливо често се разминава с утвърдените от международни препоръки добри практики, и като декларираме своята готовност да дискутираме всеки научно или човешки обоснован аргумент,
ние от Мрежата за съвременна родилна грижа настояваме:
• Министерството на здравеопазването и парламентарната комисия по здравеопазване да гарантират изработването на акушерски стандарт, съобразен с последните препоръки на международните професионални организации и съвременната акушерска наука.
• Да се регламентират правомощията на акушерките и финансирането от здравноосигурителната система на дейности за осигуряване на самостоятелна продължаваща грижа, включваща проследяване на бременност, раждане и следродилни консултации за здравите жени с неусложнена бременност и вагиналните, неусложнени раждания.
• Да се утвърдят мерки за плавно намаляване на процента раждания чрез цезарово сечение у нас.
• Да се разпише специализиран протокол за поведение при водене на вагинално раждане, в който са ясно дефинирани препоръки, базирани на доказателства.
• Като част от специалната конституционна закрила към жената майка
да се установят нормативно изрични задължения за спазване на основните права на раждащата жена:
– Всяка жена има право да получи безопасни и основани на научни доказателства родилни грижи;
– Всяка жена има право на родилна грижа, която зачита човешкото й достойнство;
– Всяка жена има право на дискретност и конфиденциалност;
– Всяка жена има право да бъде равноправен участник в решенията за своята бременност и раждане, базирани на научните доказателства, клиничния опит на обгрижващия специалист и нейните желания и комфорт;
– Всяка жена има право да получи родилна грижа в условията на равно третиране и недискриминация.
• Да се осигури държавно финансиране за специализирана програма, водена от международни специалисти, за продължаващо обучение на акушерки и акушер-гинеколози, акцентираща върху създаването на практически умения за водене на вагинално раждане съобразно съвременните препоръки.
• Да се оптимизира функционирането на така наречения "регистър на ражданията", като в него се попълват своевременно и пълно данни, позволяващи поддържането на ясна статистика за качественото на акушеро-гинекологичната помощ. Годишният анализ на тези данни да се включи в публично достъпната здравна информация, която се обработва и публикува от НЦОЗА.
Раждането на дете е сред най-важните събития в живота на всеки от нас. Време е да започнем да се отнасяме към него с нужната отговорност.
Светъл път на Рени и всички жени, които никога не успяват да погалят децата си!