Три въпроса след престъплението

Три въпроса след убийството на детето от с. Сотиря не ми дават покой, не говоря за обвиняемия - той е ясен. Примитивен индивид, вероятно употребил алкохол, който е отключил дремещия престъпен нагон. Той ще си получи наказанието от съда (приемаме, че заловеният е извършителят).
Оставям настрана и сладострастното състезание на медиите за по-зловещи подробности "какво е правило чудовището с детето", което продължава пети ден да е основна новина по телевизиите. Без разумно обяснение с какво помага тази садистична разпасаност срещу насилието над деца.
Интересуват ме онези, които не са престъпници.
На първо място лекарят от Спешната помощ
По сведение на бабата на момиченцето, която го придружава в линейката: лекарят оставя отзад стенещото в съзнание дете и сяда отпред до шофьора.
Не познавам регламента, може и да е действал лекарят без нарушения. Казвам обаче, че ако това се е случило, смятам този простичък факт не за непрофесионален, а за безчовечен: детето стене в съзнание в ръцете на баба си, лекаря го няма до детето. От Спешна помощ отказват засега коментар пред медиите, защото тече проверка.
Вторият безпокоящ акцент:
на какво служи служебният адвокат
- на закона или на общественото мнение и обвинението.
Служебният адвокат от Сливенската адвокатска колегия съобщи веднага след като говорил с подзащитния си, че той е признал, че е извършил престъплението. Тоест научаваме най-важното - за признанието, най-напред именно от служебния му защитник. Не дори от прокуратурата, която съобщи ден по-късно. Случаят разбулва проблем табу и подхранва нелицеприятната хипотеза кому служат някои служебни адвокати в случаите, в които са допустими споразумението и съкратеното съдебно следствие- дали на закона и защитавания обвиняем, или за улесняване прокуратурата, чрез което се стига до по-лека присъда, но по-добре по-лека, отколкото никаква, нали така.
През това време
политически водачи пледират с демагогски патос за най-сурови наказания
и за крути мерки. Шампионът е вицепремиерът Каракачанов - и този път той изгря светкавично в новините, както след всяко тежко престъпление, извършено от "несоциализирани общности", разбирай цигани. Само часове след зловещата новина за убийството на детето в с. Сотиря, Каракачанов настоя концепцията му за несоциализираните общности да бъде приета, защото за него "сигурността на българските граждани е по-важна от някакви намръщени чиновници в Брюксел".
Допускам, че към оня момент - веднага след съобщението за престъплението, вицепремиерът автоматично е приел, че изнасилвачът и убиец на детето е от някоя несоциализирана "общност", което е вярно наполовина - заловеният е несоциализиран, но дали е от общност? Ходил е на училище - в някои медии прочетох, че дори бил в гимназиален клас, когато напуснал. Ако е вярно, странно, че няма подробности...
За първи път, струва ми се, не знаем какъв е етническият произход на извършителя, този път никой не обяви от коя "несоциализирана общност" е той. Можем да се похвалим едва ли не, че сме достигнали стандарта на "намръщените чиновници в Брюксел" по въпроса за етническата принадлежност на извършителите на престъпления.
За лекаря и служебния адвокат ни предстои дълъг път - до стандартите на човечността и законността. А от демагогията на политиците изход няма.