ДАНС няма работа в информационните фондове на МОН
Фани Давидова е юрист, мениджър в международна компания, експерт по защита на личните данни.
На 9 август за обществено обсъждане беше представен проект на Инструкция за достъпа на Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС) до информационните фондове на Министерството на образованието и науката (МОН). С него се предвижда да бъде регламентиран пълен и перманентен "абонаментен" достъп на ДАНС до информационните фондове на МОН. Според чл. 4. (2) на проекта: "Достъпът до информационните фондове на МОН се предоставя на ДАНС с цел извършване на справочна дейност 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата."
Вероятно заради жегите и лятнотото настроение, обществения дебат по темата се ограничи до шеги и закачки на тема "Подривни елементи в четвърта група на детската градина", а образователно министерство пък успокои гражданите със съобщението "Ама то така си беше". В смисъл, то ДАНС по принцип си има перманентен достъп, сега просто ще го разпишем в инструкция.
Правото на защита на личните данни е нещо много просто. Най-елементарно, тя може да бъде обяснена така:
Всеки гражданин има право:
• да знае кой събира и обработва данните му
• какви точно данни са събрани и отговарят ли на истината
• защо и с какава цел ще бъдат използвани
• всеки има право на защита ако едно от горните три права бъдат нарушени
Да илюстрираме с пример – данните на моето дете относно преминаването му през степените на образователната система се събират и обработват от училището, в което то учи, и от там се прехвърлят към МОН. Това са данни (без претенции за изчерпателност) за неговата идентичност, ако е необходимо - здравословно състояние, учебни заведения, които е посещавало, и покрита образователна степен.
Като родители ние знаем обема на събраните данни, знаем между кои институции те се обменят, знаем защо и с каква цел – а именно удостоверяване на покрит образователен стандарт.
Всяко използване на тези данни с различна от тази цел е в противоречие
с принципите на защита на личните данни, залегнали вкрючително в .Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни
Разбира се, че в изпълнение на своите задължения, службите за сигурност имат право на достъп до определени информационни фондове, създадени с други цели от от други административни структури. Това обаче трябва да става по всеки отделен и конкретен казус при задължително мотивиране и спазване на определен ред при гарантиране правата на физическите лица, чиито данни се обработват.
Въпросът "Е какво пък толкова" и заключението "Голяма работа" са на ниво, което смятам да подмина без коментар. Няма нужда изобщо да влизаме в разсъждения как точно може да се злоупотреби с подобни "невинни" данни. Има действащ европейски регулаторен стандарт – той категорично не е спазен, дебатът приключва до тук. Всички по-нанатъшни обяснения "То така си беше" и "В закона за ДАНС има нормативно основание за подобна инструкция" - отпадат на мига.
Абонаментен, перманентен достъп на службите за сигурност до информационни фондове, изградени и поддържани с цруга цел е в пълно противоречие с цитираната директива 2018/680.
Всеки достъп следва да бъде по конкретен казус и задължително обоснован,
наред с другите изисквания. Съмнявам се, че простото прецизиране на текстове от въпросната наредба ще промени изначалната и концепция за перманентен абонамент на ДАНС до информационните фондове на МОН.
Създаването на подобен прецедент, и то с подзаконов нормативен акт, е лошо решение и отваря врата на бъдещи "творчески планове" на ДАНС към други информационни фондове.
"Абонамент" към различни информационни фондове е от интерес на силовите структури по цял свят. В България, Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) до днес е отхвърлила няколко подобни искания. Такива са например:
- Становище на КЗЛД по искане 2173/ 26.10.2009 г., с което се отхвърля искане на МВР – НЗ за достъп до база данни "Население"
- Становище на КЗЛД по искане 573/02.04.2009 г. относно искане на ДАНС за обмяна на информация с НЗОК. В становището си КЗЛД застъпва именно тезата, че всеки достъп до данни следва да бъде по конкретен повод и мотивиран,
при спазване на основните принципи на Закона за защита на личните данни.
Правото на защита на личните данни съществува, независимо дали гражданите предоставят своите данни доброволно на частни лица, търговци, компании и т.н или по силата на законово задължение на държавни структури
Дори напротив – в случаите когато данните се обработват по силата на закон от страна на административни органи и структури, именно тогава правото на защита на личните данни следва да бъде още по-строго контролирано и защитено, защото в тези случаи гражданите, искат или не предоставят, своите данни за обработване и нямат избор.