Оня ден подчинените на премиера Борисов отнеха правото на журналистите да бъдат дори "дръжки на микрофони". Може и да не сте чували, но критичните анализатори наричаме "дръжки на микрофони" сервилните журналисти в България.

За съжаление те са онази по-голяма част от "кучетата пазачи" на обществения интерес, която вече десета година предимно ретранслира безкритично казаното от управляващите от ГЕРБ. Сигурен съм, че тези "журналисти" могат дори да рецитират наизуст дефиницията за микрофона, дадена в Речника на българския език на БАН: "Електроакустичен уред, който преобразува звуковите трептения в електрически вълни със същата честота и се използва за предаване на звуци на далечно разстояние или за тяхното усилване." С други думи – изначалната роля на микрофона е да трансформира и препредава информация. И толкоз. Сякаш това оръдие на труда на журналистите не може да служи за задаване на неудобни въпроси, чиито отговори или пък липсата на такива водят до търсене на взаимовръзката между факти и събития, критичното им преосмисляне, поставянето им в контекст и разглеждането на предисторията им.

която вече две години подред е на 111 място по свобода на медиите в света според рейтинга на "Репортери без граници". Страната е закотвена на последното място в ЕС, а вече изостава и зад Западните Балкани, за чиято "европейска перспектива" по ирония на съдбата лобира като председател на Съвета на ЕС през първата половина на 2018 г.

Оня ден обаче на "Дондуков" 1 дадоха да се разбере, че свободата на журналистите да бъдат поне "дръжки на микрфони" им се вижда прекалено голяма и те трябва да бъдат натирени в ъгъла. "Пресконференцията" на премиера Борисов и избраната, но все още невстъпила в длъжност шефка на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен се състоя при демонтирани микрофони за журналистите, както съобщи порталът на "Дарик" радио. По-късно стана ясно, че микрофоните били демонтирани, защото озвучителната система била стара и нямало как микрофоните само да бъдат изключени. "Няма да има въпроси, за да не я поставяме в неудобно положение да отговаря за нещо, което все още не е решено окончателно", каза недвусмислено в аванс премиерът. Така сме проявявали любезност.

Практиката понякога политически лидери да правят само изявления по време на пресконференции не е патент на Борисов и Фон дер Лайен. Още повече, че както твърдят от пресслужбата на МС, присъстващите журналисти предварително са били предупредени за този сценарий. Нямам причини да не вярвам на съобщеното от пиарите на премиера. В същото време е достойно за съжаление, че тъкмо най-висшият представител на Европейската комисия – институцията, която опозиционните български медии периодично привиждат като защитник срещу олигархичния медиен модел, направи по този начин прощъпулника си на родна земя. Подобни жестове към домакините само засилват съмненията, че избраната вследствие на разнородни компромиси в ЕС за председател на комисията, включително с подкрепата на унгарския автократ Виктор Орбан и бледото му българско копие Бойко Борисов,

Ако микрофоните на въпросната "пресконференция" не бяха изключени, може би твърде любезният тон, който демонстрираха помежду си премиерът и новата шефка на ЕК, щеше да бъде нарушен. Например, когато Фон дер Лайен констатира, че "България е много важен член на ЕС", някой журналист би могъл да контрира учтиво куртоазията й с въпрос от рода на "Защо тогава страната продължава да не е член на Шенген?". И да продължи: "А как ще се отрази на перспективите ни за влизане в европейското "безвизово пространство" "НАПлийкс", при който изтекоха лични данни на над пет милиона българи?"

Борисов също можеше да бъде притиснат с вежливи, но неудобни въпроси. "Много мозъци, много хора от всички бившия източен блок заминават да работят на запад", каза премиерът. "Сега Европа трябва да инвестира много пари отново да повишим квалификацията и конкурентоспособността на държавите от Централна и Източна Европа", обясни той.

Ако някои фирми могат да осигурят високи заплати на надарени млади хора, за да ги задържат в България, каква среда за живот, отдих и отглеждане на деца създава властта: чистота на въздуха, безопасност на движението по пътищата, достъп до детски градини? А как бори корупцията и скърцащата бюрокрация в държавната и общинската администрация? Или – кога ще заработи струващото вече два милиарда лева неслучило се електронно правителство?

Подобни въпроси нямаше как да бъдат зададени, дори да са били замисляни от присъствалите на "пресконференцията" журналисти. Но демонтирането на микрофоните постигна обратен ефект, защото прес чиновниците на Борисов не бях калкулирали ефекта на мишката. Снимката с обезглавените микрофони, която разпространиха от "Дарик" радио, обиколи фейсбук пространството и заживя свой живот в него. Образът, който традиционно е по-силен от словото (в скандалния случай то дори е елиминирано), рециклира за нула време тревожните въпроси за отношенията политика – медии в България. Това става в момент, когато обречената на олигарси с тежки имена власт пробва разнообразни авторитарни хватки как да ограничи още повече ролята на автономната журналистика в процеса на политическа комуникация и вземане на важни за обществото решения.

Да оставим настрана пиарът на Борисов с излъчване на живо във фейсбук на предизборните му воаяжи из провинцията – в кампанията за евроизборите и в разгорещяващата се вече надпревара за местния вот.

Директната комуникация с електората чрез социалните медии, която практикуват някои политически лидери, е световно явление. Те се възползват от новите технологии и новите модели на медийна консумация от потребителите, за да елиминират журналистите от утвърдената им през вековете роля на "пазачи на входа" на публичната комуникация. В наши дни

в социалните медии.

Далеч по-тревожно е, че властта се опитва да превземе островите на разследващата и критично анализиращата журналистика. Първо – покрай "кампанията" за нов главен прокурор прокуратура предприе недопустима за демократичното общество и правовата държава атака срещу неудобни за нея издания: "Биволъ", "Сега", "Капитал", "Медиапул". Последва летният сондаж на знаковите политици от ГЕРБ Вежди Рашидов и Данаил Кирилов за законодателство срещу "фалшивите новини". То трябва да бъде изготвено с участието на експерти от правосъдието, МВР, прокуратурата и парламента. Очевадната цел на такъв един спецзакон – при наличието на доста солени наказания за обида, клевета, набеждаване, издаване на класифицирана информация, всяване на паника в обществото и т.н. в сега действащия Наказателен кодекс, е да се накарат да замълчат критиците на властта.

За капак кабинетът "Борисов 3" предвижда затягане на засекретяването на държавната и служебната тайна: до 90 години за най-чувствителните документи респ. до 6 години за тайната със служебен характер. Ако тези намерения се материализират, ще бъде нанесен саблен удар върху достъпа до обществена информация – една от малкото сфери, в които България може да се гордее, че въпреки всички спънки на властимащите, е на ниво над средното за ЕС.

Букетът от идеи, проекти и ходове за авторитарен контрол върху свободния обмен на информация, поднесен на обществото в навечерието на "есента на патриарха", не вещае нищо добро за българската демокрация.