Властта стои на сянка, а осветява гражданите
Експертът по европейско и българско медийно право и преподавател в Софийския университет професор Нели Огнянова коментира в предаването "Преди всички" по БНР два феномена от миналата седмица - пресконференция без журналисти на ГЕРБ и СДС и демонтирани микрофони в Министерския съвет при посещението на новия председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Проф. Огнянова анализира и поведението на прокуратурата спрямо медиите, които я критикуват, както и избирателното й изнасяне на доказателства в публичното пространство, при което публикува и лични данни на граждани. Заглавието е на "Дневник".
Гледам на тези събития като на прояви на определена симптоматика и бих искала да говорим за самата тенденция. Мога да разширя примерите. Ще цитирам Генка Шикерова - в един свой статус напоследък тя говори не само за демонтажи на микрофони, тя жовори за демонтаж на журналисти и на медии. Това е негативна тенденция, която показва ограничаване на достъпа на журналистите до информация, до данни, до събития.
Защо това е важно?! Защото ако журналистиката няма достъп до информация, няма и свобода на изразяване - не можеш да направиш обоснована критика. Да си спомним казуса с КТБ – не можеше да се критикува определено събитие, докато ние нямаме достатъчно достоверна информация за него.
И по отношение на симптоматиката и на т. нар. задушен достъп до информация:
Като започнем от червените въженца по определени събития в Народното събрание и другаде, като минем през избирателното отношение към медиите - някои медии и журналисти са привилегировани, допускат се до събития само някои медии
След това трябва да посочим друг симптом - отказът на властта или на хора от властта да се включват в участия, да участват в студио, отказът да отговарят висши представители на публичната администрация. Разбира се, има и още по-лошо – помним сблъсъка на г-н Домусчиев с журналисти, когато той нарече представител на журналистическата гилдия "олигофрен".
И сега преминаваме към новата практика - пресконференция без медии?! Какво е това изобщо?!
Какво е това едностранно облъчване на аудиторията?! Това се доближава до пропагандата,
както тя се дефинира.
На пресконференцията министър-председателят каза, че тези избори ще бъдат много подли, и нямаше възможност никой да зададе въпроса какво означава "подли избори", защо оценката е такава.
За да се стигне най-накрая до кулминацията – демонтаж на микрофони. Това е една метафора на отношенията власт - медии. Демонтират микрофони - това е скандално. Защо е скандално? Първо, защото пресконференция по дефиниция предполага участие на журналистите. На второ място, е скандално, защото дори ако допуснем, че има формат "само изявления" - понякога това се налага, отношението към медиите и журналистиката е неуважително и недопустимо. Изтръгват се елементи от инфраструктурата, вместо в един коректен диалог да се обясни, че когато преговори или решаване на въпроси е в предварителна фаза, до постигане на определено решение не всичко се изнася пред медиите.
Големият въпрос е въпросът за демонтажа и това е обезпокоителното в широката картина.
Отношенията между прокуратурата, медиите и обществеността са специален въпрос, който заслужава подробно и фокусирано обсъждане. Едната страна на въпроса е публичността по отношение на информацията за граждани, но публичността, прозрачността поначало са инструмент на гражданите по отношение на властта. Когато ти заемеш позиция, от която вземаш решения за много хора, тогава правото смята, че трябва да бъдеш на светло, да бъдеш в по-голяма степен открит. Нищо подобно не се предвижда по отношение на гражданите, което в момента, като че ли е нова тенденция - осветяване на гражданите, докато хората от властта запазват за себе си възможност да са на сянка.
Освен това, ако говорим за нови моменти в отношенията прокуратура - медии, трябва да кажем, че има твърдения, съобщения на прокурорската колегия, на различни равнища, в които прокуратурата конкретно се занимава с конкретни медии по повод на критика на една или друга процедура, на едно или друго лице и
критиката се нарича "демонизиране", срещу което смятам, че трябва да се реагира.
Защото има и нещо повече - една друга тенденция, която се промъква - казва се, че прокуратурата ще реагира с всички позволени средства срещу такива критични материали, които създавали предубеденост или внушения... Същевременно никъде в този тип твърдения не се казва кои са неверните факти, изнесени от медиите, просто защото няма такива.