В петък вечерта премиерът Бойко Борисов сподели в профила си във "Фейсбук" новина, публикувана от областния управител на Пловдив и кандидат-кмет на града от ГЕРБ Здравко Димитров-Зико също във "Фейсбук". От текста се разбра, че баща и съученичка на момиче с лимфом на Ходжкин са ходили при него, за да им съобщи, че вече има пари за лечение.

Областният управител, известен и като приятел на Борисов, уведомил посетителите си, че премиерът е осигурил нужните 35 хил. евро за процедури в Германия. От постта не става ясно откъде - дали от държавния бюджет, лично или друго дарение, само че "средствата са осигурени благодарени на бързата намеса на премиера". Борисов разбрал за проблема при посещението си в Пловдив, когато съученици на болното момиче разговаряли с него.

Благодарните хора лично разговаряли и с Борисов по телефона, за което Здравко Димитров е приложил и снимки.

Случката има два аспекта.

Единият е, че тежко болните хора в България, която според Борисов просперира като никога, вече са поставени в изключително унизителната ситуация да молят управляващите за помощ персонално. На някои от тях наистина им се оказва своевременна финансова подкрепа за лечение в чужбина. И властта не пропуска да си направи реклама от това.

Всички останали пациенти обаче остават да зависят от здравеопазването, което според последните официални данни принуждава здравноосигурените пациенти да доплащат около 4 млрд. лв. годишно, често неоснователно. Наскоро управляващите закриха и Фонда за лечение на деца, който няколко години успя да работи прозрачно под граждански контрол и да помогне за лечението на не едно дете, докато службите не нахлуха в него и не го разтуриха - явно без никаква причина, защото осъдени няма.

Вторият аспект на новината е комичен - очевидният култ на кандидата на ГЕРБ за кмет към патрона му Борисов. В работния му кабинет образът на лидера се вижда веднъж на стената - портрет с генералска униформа от времето, когато беше главен секретар на МВР. Работен календар с лика на премиера се вижда и на бюрото на Зико. Всичко това навява спомени за онези времена, когато "портретът от стената" строго ни следеше във всеки кабинет в държавата.