Салам в естествено черво

Изключително точно казано. няма какво да се добави

• 12 84
• Докладване

УВАЖЕНИЕ за Теодора Димова!
Освен блестящ Писател тя е част от Съвестта на нашето време!!!

• 14 78
• Докладване

Има една група хора ,които си спомнят с умиление сигурната заплата /като социална помощ/ и възможността да крадат безнаказано ,ако за от ,,нашите" .

• 11 67
• Докладване

Ненавиждам гадното античовешко, антипазарно, антидемократично Байтошовото безвремие, добро само за вярната номенклатура.
По същите причини и сегашната Байбокова стабилност.

• 13 73
• Докладване

Идеализация на миналото от която се възползват в най-голяма степен комуноидите. Нищо чудно след две-три поколения всички да са убедени, че управлението на Бай Тошо е било някакъв златен век, защото държавата се грижела за всичко, здравеопазването било безплатно и саламът бил в естествено черво.

• 12 62
• Докладване

• 9 53
• Докладване

До коментар [#5] от "hodounski":

• 4 57
• Докладване

Хайде стига,носталгия по комунизма няма! Тази "носталгия" е само по купените медии. (А то коя медия не е купена у нас?) Но иначе има друга носталгия - истинска,здрава и нормална носталгия у старите хора по младостта.

• 9 45
• Докладване

"Днес в паметта на много от тези стотици хиляди хора са останали гарантираните заплати срещу нископроизводителен труд, мнозина от тях продължават да обитават неуютните панелни жилища, за които са чакали години, животът им е преминал в еднотипните панелни квартали и най-големият им деликатес е бил саламът в естествено черво. Трийсет години по-късно продължават да живеят с онзи свит кръгозор и да го предават на децата си."

Уравниловката на социализма е много удобна за тези, които са не особено умни и са неициативни. Стой мирно, не се бунтувай и ще ти подхвърлят кокалче след 15-20 години ако слушаш. Така не се налага да правиш нищо сам, да вземеш живота си в ръце и да поемаш рискове. А най-хубавото е, че всички са на твоя хал, колкото и да са умни и инициативни.

• 8 44
• Докладване

До коментар [#11] от "deaf":

• 2 53
• Докладване

До коментар [#11] от "deaf": Точно така. Освен това- много хора си спомнят младостта си по този начин, защото- из уики “...В края на 2012 г. лицата на 65 и повече навършени години са 1 395 078, или 19,2% от населението. Те нарастват с 2 процентни пункта спрямо 2005 г. Неговата средна възраст нараства от 40.4 години през 2001 г. на 41.2 години през 2005 г. и достига 42.8 години в края на 2012 г..." Т.е.- всяка календарна година се увеличава средната възраст на населението на България и това означава, че все повече тя наближава 43-44.5 години, която възраст си е точно за криза на средната възраст или първият по-преломен момент за възкресяване на спомените за младостта:)

• 3 24
• Докладване

Ако говорим за качеството на храната, в една паралелна вселена където комунизЪмът все още съществува по нашите земи, храната ще е със същите консверванти и боклуци, които ги има и в нашата вселена. Просто Е-тата почват да навлизат масово в храната през 90-те години както по света, така и у нас.

Носталгия за салама няма как да има, за другото също.

• 4 28
• Докладване

Това с тоалетната хартия в кренвиршите е вярно, но беше афера докато ги разкрият. Мисля, че ставаше дума за едни 6 тона.

• 4 37
• Докладване

В носталгията по миналото има най-вече носталгия по отминалата младост. Иначе статията е вярна - млади хора, които никога не са живели при социализма, учавстват в пропаганда за него, без да знаят за какво говорят. Живял съм и при едното време, и при другото, несравними са! През 70-те населението крадеше като за световно, което не можеше да не разруши постигнатото. И сега доста се краде, закотвяйки държавата здраво на дъното. Обаче предприемчивите хора промениха живота си за добро. Познавам много хора, които със собствения си труд и предприемчивост напреднаха значително в материално отношение. Някои от тях го направиха в България, но повечето - в чужбина, на запад, защото там определено има много повече възможности. Да сравняваме панелките, тогавашните отпуски на курорт и Трабанта със съвременни еднофамилни къщи, ваканции и БМВ, е няма две мнения по въпроса. Това, че се продават много боклуци е вярно, но факт е, че не си длъжен да ги купуваш и имаш избор, докато преди нямаше избор и трябваше да се задоволиш само с ограниченото предлагане. Хляб "Добруджа" или "Типов". Това беше избора. Вчерашен ли е? Да. Толкова.

• 5 49
• Докладване

До коментар [#11] от "deaf":

За съжаление 45 години не са малко и са увредили необратимо Разсъдъка /или напълно са го ликвидирали/на мнозина от сънародниците ни!
30 години по-късно немалка част от обществото ни не е в състояние критично и разумно да оцени онова, което се е случило, както и онова, което постигнахме през тези 30 години, ВЪПРЕКИ ВСИЧКИТЕ МУ КУСУРИ!!!!

• 2 21
• Докладване

Хибридната война е един от най-големите проблеми в днешния демократичен свят, подобно на тероризма, бежанците, глобалното затопляне. В своя медиен аспект тя е борба между два разказа за обществото - на либералните демокрации от западен тип и на авторитарните режими от източен - и е продължение на Студената война между съветския и евроатлантическия блок. Само че преди съветската пропаганда беше насочена главно навътре, към собствения народ. Сега, благодарение на развитието на комуникативните технологии, е насочена и навън, главно към страните от ЕС с цел промяна на геополитическата им ориентация. Освен това, съветската пропаганда си служеше с клишетата на комунистическата идеология, а днешната пропаганда разчита на Православието, славянофилството, русофилството, историческите сантименти и соцносталгията, която на свой ред рециклира елементи от комунистическата идеология, така че кръгът се затваря. По обясними причини България е най-податливата на кремълско влияние сред страните в ЕС.

• 2 26
• Докладване

Жвеехме във Фермата.....а днес само свинете си спомнят с носталгия каква помия са им сипвали

• 4 30
• Докладване

Връзкарското "върнато от износ" наистина е разбиващо за едни и повод за мил спомен за други. За мен е само унизително

• 2 30
• Докладване

До коментар [#30] от "Лео":

Уважение за родителите, Ви, за това че са положили усилия и са направили необходимото да познавате буквите и да можете да четете!
Представяте ли си колко хубаво щеше да бъде ако бяхте положили усилия и САМ бяхте изградили необходимият капацитет за да можете РАЗБИРАТЕ прочетеното...........

• 3 21
• Докладване

До коментар [#34] от "Petko Boukov":

Вие наистина ли не разбирате, че изобщо не става въпрос за храната!
Не става въпрос и за развитието на технологиите и хранителната индустрия!
Става въпрос за ПОРАЖЕНИЯТА в мозъка и Разума в следствие на комуноидната практика и пропаганда!!!!!!!

• 2 26
• Докладване

До коментар [#31] от "Отец Сисой":

Според западни разузнавания Путин харчи всяка година около $35млрд. за пропаганда и подкупване на политици,депутати и т.н.,включително и журналисти в Европа и САЩ.

• 1 21
• Докладване

До коментар [#37] от "traveler1":

Чудя се как оцеляват до пенсия българите с тая отровна според теб храна.

• 2 15
• Докладване

• 0 15
• Докладване

До коментар [#10] от "cmy12603507":

Просто си била млада. Бъркаш носталгията по отминалата младост с тази по соца.

• 1 27
• Докладване

Прочетох го, хареса ми, някакси ме топли, затова си го поствам още веднъж. Извод - Русия не е Европа.

"Стабилно стоим на последното място в Европейския съюз, но на никой носталгик не му минава през ум да емигрира в Русия, за да живее по-добре, или да изпрати децата си да учат там, а не в Европа".

• 0 22
• Докладване

До коментар [#51] от "cmy12603507":
Очевидно се прекалено стар/а, за да разбереш какви безгранични възможности има пред днешните млади хора - граждани на света. А ако не си толкова стар/а, значи си толкова ограничен/а.

• 3 18
• Докладване

До коментар [#48] от "Отец Сисой":

В Америка бият негрите, това е ясно. Не е ясно дали ти плащаш данъци за жълтите копейки, които ти дават от съветското посолство, за да плюеш страната си.

• 1 17
• Докладване

До коментар [#53] от "cmy12603507":

А на средношколските бригади към бараките имаше стая на девойката. С топла вода. Точно както го е предсказал Енгелс

• 1 16
• Докладване

• 1 15
• Докладване

До коментар [#67] от "Отец Сисой":

"Е, виж госпожа Димова - и без талант става..."

Теодора Димова - без талант?!

Понякога разумът онемява пред наглостта на червената отрепка.

• 2 28
• Докладване

[quote#73:"Лео"][/quote]

Ъхъ, то и в Северна Корея е тъй...
От малък си мечтаех да уча там, ама дебелото ким каза ЦЪ!
...Язък!

• 0 17
• Докладване

"Оказва се, че основната продукция на гиганта е била отровен пушек."

През село Яна не можеше да се мине, не се дишаше.
Ами Заводът за тежко машиностроене край Радомир, в който бяха загробени милиарди левове и то без да е построен напълно.

• 0 18
• Докладване

До коментар [#78] от "Fiji":

"През село Яна не можеше да се мине, не се дишаше."

Жалко, че преди да закрият тези съветски гробища на 15 километра от София, още нямаше смартфони с камери, за да заснема уникалната картина: на слизане от Витиня видях как от три комина на Кремиковци излизаше съответно лимоненожълт, лилав и зеленикав дим и отиваше право ... към София.

• 2 18
• Докладване

Знаете ли какво -- когато сравнявам спомените си за Херберт фон Караян, Святослав Рихтер, Серджиу Челибидаке, Ерих Лайнсдорф, ... в София с културата, на която ме учи Площад Славейков, балансът не е на ваша страна. Когато вие спорите дали Гретето е гений или светица, а Путин казва, че е употребено дете -- също.

Всички знаем колко идиотска беше онази система и колко хубаво е... всъщност кое е хубаво освен свободата да сме където искаме, а то не е в страната на Баце, Корни, Марешки и Сидеров. За останалото -- търсете баланса и не винете само другите, ако сте го изпуснали.

• 1 14
• Докладване

До коментар [#80] от "hope":

"Сега освен, че загубихма 2 млн. от населението си..."

Емигрираха в православна Русия може би?

Що не кажеш къде са тия два милиона? НА ЗАПАД са - там, където няма БСП и ГЕРБ, няма ДПС, ВМРО и Атака, няма дружества на "русофили", икономиката не е в ръцете на разни ВТБ-та и правителствата не се назначават от Сарая.

Що пропускаш тия подробности?

• 1 22
• Докладване

Всичко,което е написала Теодора Димова в статията е вярно.
"На теория НРБ е земен рай – пшеница се люлее по полетата й, богатите й черноземи раждат изобилие от многообразни плодове и зеленчуци, стадата й са безчет и със загладен косъм. Съвършени, модерни фабрики преработват храната и я доставят на купувача на смайващо ниски цени.
Теорията обаче леко се отличава от практиката. От гледна точка на един съвременен гурман в Ню Йорк, Париж или Лондон, НРБ е кулинарна пустиня.
На планетата НРБ кафето е подменено от мляна препечена леблебия, а недостигът на шоколад е компенсиран със соеви блокчета. Те на свой ред, макар и да заместват шоколада, се наричат „марципан“.
Тук текат реки от вино, но повечето българи, дори повечето ресторантьори, не знаят за него повече от това, че то бива „червено“ и „бяло“.
На теория българите имат достъп само до български продукти, защото внос не се практикува. На практика те нямат достъп и до много от тях, защото износ, за разлика от вноса, се практикува интензивно, с приоритет пред вътрешния пазар.
На теория НРБ има изключително развито и преуспяващо селско стопанство. На практика то е нарастващо неконтрулируема смесица от полусполучливи реформи и спонтанни корекции, в резултат на което 60% от реколтата се събира чрез принудителни бригади, заради които деца и възрастни отсъстват от работните си места и от училище по държавно нареждане.
На теория НРБ е изградила мощна консервна индустрия. На практика цялото българско население, включително градското, всяка есен изоставя обичайната си работа и се заема да пълни мазета и тавани с домашно консервирани храни.
На планетата НРБ най-очакваната фраза е „пуснали са...“. Като стартов сигнал за спринт, тя предизвиква мигновено хукване из града с „токувижки“ – събиращи се и в малко джобче силонови мрежички, които човек винаги носи със себе си, „току виж“ пуснали някоя от многобройните дефицитни храни. На планетата НРБ бананите и портокалите се продават в „показни“ магазини. Тези магазини, въпреки името си, не показват кой знае какво, освен несъстоятелността на търговията – чрез безкрайни опашки.
Но обратно в наше време, 25 години след края на скуката, България е залята от носталгия към соца. От хранителна носталгия.
Макар и да изглежда монолитна, днешната тъга по миналото изглежда има три съвсем различни страни.
Събуждането на вкус към старите кулинарни класики
То се изразява в опит за ремикс на социалистическия бит. Поколението, което преди четвърт век с радостен ентусиазъм посрещна отварянето на кулинарните граници, напоследък изпитва желание да преоткрие втръсналите му преди десетилетия ястия.
Семплата бисквитена торта се ползва с изключителен успех редом с екзотични сладкиши. Гурмани обикалят в търсене на онзи стар, неподражаем вкус на шоколадовата паста Гараш, както я помнят от 80-те. Родители купуват бонбони Лукчета, Виолетки, Снежинки, Лакта и Карамел Му, за да си освежат приятно паметта и да покажат на децата си лакомствата от детството си. Кафенета, барове и ресторанти експлоатират вечните елементи от комунистическите менюта и забавляват клиентите си с интериори, препращащи луксозно и естетизирано към битовата мизерия и грозота на миналото.
Носталгия по качествените продукти от миналото
На фона на постсоциалистическия пазарен хаос, бедността и беззаконието в България от последните две и половина десетилетия, тъгата за загубения вкус на някогашните кисело мляко, домати и други български продукти естествено е придобила характер на рефрен. Но доколко има основания за това?
Хората от заводите си спомнят за свирепия контрол върху всяка партида – за това как се е случвало да се връща пуснатото на пазара мляко заради 0.01 процент отклонение в маслеността. Но те не са забравили и как са заобикаляли този контрол, рутинно – как са овалвали луканки в брашно, за да изглеждат узрели, или как са давали на контролиращите органи мостри от стари партиди, за да не им спрат за отклонения от стандартите новата, как неграмотни решения на партийни величия са проваляли производството и как е имало двойни стандарти – един за политическия елит и износа срещу валута, и друг – за всички останали.
Има достатъчно исторически свидетелства, че комунистическата индустрия произвежда „прединдустриални“ продукти. Но също има и многобройни доказателства, че те рядко са доброволен и съзнателен избор от страна на режима. По-скоро те са резултат от неговата безпомощност – НРБ страда от недостиг на конвертируема валута през всичките си години на съществуване, техническият й напредък изостава в сравнение с развитите демокрации и достъпът й до суровините и технологиите, които на други места правят живота на заводите и бизнесите по-лесен, а на портебителите – по-нездравословен, е неравномерен.
Накратко, производството на храни, търговията с тях и заведенията за обществено хранене в комунистическа България са декларативно идеални. Те постоянно са афиширали високи цели и са успявали да увлекат десетки хиляди хора, работили в индустрията с ентусиазъм и талант.
На практика обаче, със своята несъстоятелност, комунистическата ханителна индустрия е унищожила и обезсмислила труда и интелектуалните постижения на мнозина добри специалисти. Тя е блокирала развитието и на кулинарната култура на българския народ, както личи и по цитираните нататък доказателства в готварската литература.
Дори погледнат в най-благожелателна светлина, с очи, затворени за проявите на насилие, за потъпкването на човешките права, за симптомите на автокрацията и за лицемерието на идеологията, което прозира през привилегиите на политическия елит, българският комунизъм не изглежда твърде добре.
В най-идеален вид той напомня на една компания от умерено интелигентни хора, увлекли се в игра на Sim City. Те прокарват улици, строят заводи, експериментират със социално инженерство. Управляват всички ресурси и имат неограничена власт върху тях. Но не са достатъчно умни, играта е твърде сложна за тях, а и непрестанно се появяват бъгове.
Способността на човешката памет да замъглява тъмните страни на миналото, да подчертава светлите, да налага розов филтър върху преживяното и да изписва позабравените детайли наново, по по-приятен начин, е един от чудесните подаръци на природата. Естествената склонност на човека към пожелателно мислене влиза в действие всеки път, когато очите недовиждат, а паметта е заличила участъци от реалността. Късата памет и доброто здраве са двете ключови съставки на щастието, казва френският философ Алберт Швайцер."

• 1 15
• Докладване

• 1 17
• Докладване

И да допълня.

Младият висшист, дори софиянец да е, БЕШЕ ЗАДЪЛЖЕН

ДА РАБОТИ ПО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ в КОФТИ СЕЛА

като КРАВОДЕР, КАТУНИЦА КУЧКИНА МОГИЛА или СТРАНДЖА САКАР.....

Не теб, МЛАДИТЕ ФОРУМЦИ да попитаме,

ИСКАТ ЛИ ТЕ ДА СА БИЛИ НА 20 г. ПО "ОНОВА" ВРЕМЕ ?!?!?!?!?!?!

• 1 15
• Докладване

До коментар [#94] от "Hawaii":

"За пръв път срещам екземпляр, който НЕ ИСКА ОТНОВО ДА Е НА 20 г.
И то само и единствено по причина, че нямало да бъде на 20г."

Подобен случай е и бай Таню от Стара Загора, който на един въпрос от участник защо, аджеба, вече 30 години е безработен, след като е бил такъв незаменим специалист, държал в ръцете си български спътник и т.н., отговори:

НЕ ИСКАМ ДА РАБОТЯ НА ЧАСТНО.
ИСКАМ СИ СОЦИАЛИСТИЧЕСКИЯ ЗАВОД.

Та така - на някои хора им е мъчно за "картата за почивка" за 20 лева в пълното с хлебарки бунгало, на други - за държавната службичка, на трети - за възможността да определят ТЕ (а не пазарът) колко да струва една Лада и колко години да се чака за нея...

• 2 18
• Докладване

• 3 16
• Докладване