Избраникът за нов главен прокурор лъсна в целия си блясък на изслушването във Висшия съдебен съвет. Иван Гешев отговори на десетки въпроси и благодарение на публичността на процедурата си направи автопортрет, от който може да се съди какъв ще е тонът в прокуратурата през следващите седем години, ако изборът му бъде потвърден.

Този арогантен отговор беше изречен няколко пъти в четвъртък от бъдещия "стожер на законността" в България. Освен липса на възпитание изразът издаде неспособност на очевидно добре инструктирания кандидат да си сдържа нервите. Бруталността без съмнение ще е водеща в комуникацията на държавното обвинение. Нищо, че мантрата на Гешев беше: "Спокоен съм и съм балансиран." Публиката видя друго.

Кандидатът за най-високия и безконтролен пост мина в атака още от първата минута и не се посвени да нарушава добрия тон дори когато отговаряше на възпитани въпроси на дами от Висшия съдебен съвет и доскорошни върховни съдии, които го превъзхождат по авторитет, ранг, опит и ценз.

Почти главният прокурор (очакващ все пак президентски указ) демонстрира странни възгледи за правовата държава. От думите му се разбра, че ненавижда гражданското общество. За неправителствените организации, на които се крепи всяка демокрация, той се изказа с погнуса, ползвайки стилистиката на булевардните медии и лексиката на авторитарна Русия. Нарече ги "грантаджии" в яда си, че организации, които работят в сферата на човешките права и демократичното развитие, си бяха позволили да му зададат близо сто въпроса.

Клишетата за чуждите пари, с които гражданският сектор се финансира, бяха повторени няколко пъти по време на изслушването, внушавайки на публиката, че това е едва ли не престъпление. Показателно е, че бъдещият главен прокурор влезе в тона на режима на Путин и е интересно как ще реагират на това западните демокрации и представителите на ЕС, които тези дни се заблудиха, че демокрацията била необратима в България.

Със същата страст, с която руският режим забрани на НПО-тата да се финансират от чужбина, ръководството на прокуратурата се нахвърля – засега само вербално – на критиците си. Желанието да се спре финансирането на гражданския сектор е неистово, но прокурорите никога не са повдигали въпроса за ГЕРБ и ДПС, които също са щедро финансирани с чуждестранни грантове от политически германски фондации. Когато става дума за премиера Бойко Борисов, за Ахмед Доган и Делян Пеевски, прокурорите, и в частност Гешев, са много сдържани и мълчаливи.

Затова пък няма съмнение срещу кого ще се втурне новото ръководство на прокуратурата.

Фиксацията на главния прокурор в съиздателя на "Дневник" и "Капитал" Иво Прокопиев излезе наяве неведнъж – къде с директно назоваване на името му, къде с намекване. Името му изплуваше ту като обвиняем, който е разпитван от Гешев, ту като "олигарх", който го атакува, ту като човек с пари, член на политико-икономически кръг, който едва ли не иска да закрие прокуратурата в страната.

И това не беше случайно. Кандидатът за главен прокурор се принуди да навлезе в опасни води и да обяснява отново защо депутатът и медиен монополист Делян Пеевски се е изпарил от казуса с рухналата КТБ, където преди това беше основно действащо лице. Той изостави старата си тактика да отрича, че медийният магнат има нещо общо с банката. Сега го описа като съвестен кредитополучател, който вече се е издължил. На честна дума се очаква публиката да повярва на това.

Гешев излезе от заплетената ситуация с дълговете на Пеевски със стар трик – като прибягна до Прокопиев: "Ако говорим за депутата Делян Пеевски, по делото КТБ са налице доказателства за това, че всички фирми, които могат да бъдат свързани с него, са погасили кредита си целево. По това дело няма данни, които да ангажират (и това е преценка не моя лична, а на екип от около 10 прокурори) наказателната отговорност на Пеевски. Няма данни и г-н Прокопиев да е получил пари, включително и други богати хора", гласеше чудната импровизация на прокурора, който обяви обвинителния си акт по делото КТБ за "кацане на луната с дизелов двигател".

Така, ако искаше да избяга от неудобни теми (като Пеевски), или трябваше да отговаря на трудни въпроси - Гешев ни в клин, ни в ръкав прибягваше към Прокопиев, за да отклони вниманието.

Гешев и "адвокатите му" – Сотир Цацаров, Боян Магдалинчев от ВСС и министърът на правосъдието Данаил Кирилов, също не издържаха на продължителната процедура и заявиха, че Гешев бил неудобен на хората с пари. След такава работническо-селска пропаганда срещу имотните граждани на притежателите на чутовни имоти във властта трябва да им е замръзнала кръвта в жилите. Особено ако са спестили пазарната цена на сделките в нотариалните си актове. Или живеят в палатите на кръстниците си. Или имат недекларирани "зайчарници" в имотите си. Нали?

Със забележителна угодност беше оправдан "ЦУМгейт". Срещата на Цацаров с издателя на "Сега" Сашо Дончев, на която на бизнесмена е оказван натиск за редакционната политика на вестника му, се оказа "личен живот" на главния прокурор. Само заради тази фраза кандидатът трябваше да си замине от сградата на ВСС с насоки да се запознае с някои правни дисциплини, които в Софийския университет се изучават в първи курс (но явно не и в милиционерската школа).

Толкова за познанията му относно конституцията, устройството на държавата и основните й правила за функциониране. Толкова и за правната култура, съвест и липса на почтеност на тези, които го избраха.

Няколко пъти Гешев обвини авторите на въпросите към него, включително членове на ВСС, в "политическо говорене". Когато Атанаска Дишева от съдебния съвет обаче го попита какво означава този израз, той й викна арогантно: "Ама сега ще се изпитваме ли?"

От реакции на Гешев се разбра, че той е с изключително нисък праг на приемане на критика – сериозен проблем за човек, зает в публичната сфера, при това в институцията, която трябва да се изправя срещу организираната престъпност и да защитава закона и интересите на гражданите. И да търпи упреците на обществото, когато не си върши работата.

Картината става още по-изкривена от факта, че кандидатът реагира с безвкусни и дори опасни "шеги" дори когато става дума за изключително сериозни неща. Като например кой стои зад него и каква сила строи в две редици в негова подкрепа прокурори, полицаи, шофьори, чистачки, футболни агитки, безпросветни обитатели на гетата, помакини и ученици, избягали от час срещу обещание от 20 лева.

Подобна арогантност едва ли би била търпяна някъде в цивилизования свят, но в България тя породи възхищение у 20 души от Висшия съдебен съвет, които, за да се отчетат пред скритите си за публиката господари, се клеха в изключителните качества на кандидата и се опозориха до живот.

В патоса си и желанието да се представи за "доброто ченге" Гешев се изтърва за "страха, когато се събудите, да прочетете поредната медийна публикация срещу себе си и семейството си". Това му навлече въпроса по какви критерии определя кои медии са обективни и кои не. "По това дали пишат верни неща или не. Това ми е критерият. А това, че зад определени медии седят определени интереси, на мен ми е ясно", каза кандидатът със самочувствието на мерило за това кое е вярно и кое не.

Той нито скри симпатиите си към "агенцията", утвърдила се като бухалка на властта срещу всички критикуващи и имащи различни позиции, нито се посвени, че същата отново е докарала пред вратите на ВСС умопомрачителна агитка, прославила се с плакатите си "Гешев – радост!"

Човекът, който заяви, че 99,99% няма да се кандидатира за главен прокурор, обясни така защо се е отметнал: "Това, което надделя в личен план, са тези атаки, които започнаха, когато се очерта процедурата. Аз не съм човек, който се плаши и бяга. Аз нямам от какво да се притеснявам. Аз твърдя, че няма страна в ЕС, която да номинира главен прокурор и да го изслушва цял ден с над 100 въпроса. Няма такава процедура. Аз не бих си позволил да коментирам по никакъв начин и не бих се намесил в избора на шеф на адвокатурата. Дали условия са ми поставяни – не съм човек, на когото ще поставят условия, нито пък аз съм поставял условия. Аз казах, че съм готов, с ясното съзнание какво ще се случи. Когато е един (както бе с г-н Велчев), питаме защо е един? Когато са трима (както беше при избора на Цацаров) - защо са трима? Тук не става въпрос за принципност, а за безпринципност."

И като в пиеса на Чехов – пушката от първо действие гръмна на финала. Тогава, ядосан от председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов, главният прокурор Сотир Цацаров изплю камъчето, че всички избори досега, разбирай и сегашният, са по една и съща схема и се случват не във ВСС, а "в две други сгради", които анализатори веднага локализираха в Банкя и Бояна. Ето какво каза Цацаров, който също през мандата си демонстрира нетърпимост към всякакви критики (дори и от читателите във форума на "Дневник") и даваше само контролирани интервюта:

Така в опита си да атакува и Лозан Панов, и да брани процедурата за Гешев, той изпусна схемата. А тя отдавна не е тайна и дори си има лого: "Не ми се подсмихвай, ти си го избра!"