Не, след изборите Бойко Борисов вече няма да е най-големият враг на БСП. През последната половин година той направи, каквото можа, за да я обезсили. ГЕРБ отряза крилата на Столетницата с драстичното намаляване на партийните субсидии, а самият Борисов вместо на "куц крак", както го направи веднъж преди години, спечели евроизборите с "джипката" на НСО и излъчване във фейсбук на обиколките му с министрите из страната. На път е да стори същото, макар и не така убедително, и на местния вот, развеждайки пред електората някои от (кандидат-) кметовете на ГЕРБ.

След балотажите на 3 ноември най-големите врагове на БСП ще се казват Слави Трифонов, Иван Гешев и Корнелия Нинова. Защо път точно те?

Сякаш най-парадоксално е причисляването към тази "тройка" на лидера на партията. Тези дни Нинова заяви по "Нова тв" категорично, че

от предстоящите избори. "Всички, които се канят да ми искат оставката, да почакат малко. Ще имат такава възможност през май догодина. Няма да им позволя повече да разбиват партията", каза Нинова. С други думи, въпреки че се очертава да загуби трети поред избори – надежда за промяна всяка забравете.

Очаква се резултатите от местните избори да бъдат отчетени като успех за БСП на фона на катастрофалното й представяне през 2015 г. Тогава тя не успя да вземе кметското място в нито един областен град. Според шефа на червените сега партията може да спечели в пет-шест областни центъра. По-вероятно е това да се случи в два-три. Социалистите със сигурност ще имат и доста повече общински съветници отпреди четири години. Бутилката ще е повече от "полупълна", ако обявилата се за независим кандидат Мая Манолова, подкрепена от БСП, спечели в София. Но може да се окаже и "полупразна", защото се очертава БСП да загуби катастрофално изборите в знакови градове като Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Велико Търново и др. В някои от тях вероятно ще бъде трета, че дори и четвърта политическа сила. Как с такова лице да претендираш и как да ти повярват, че си реална алтернатива на ГЕРБ?

От заслужената гордост на БСП като основен стожер на победата на Румен Радев на президентските избори, устрема към властта на парламентарния вот и стремежа към победа на евроизборите през май няма и следа. Нинова критикува ГЕРБ и Борисов и говори за болките на хората: екологията, демографията, здравеопазването и икономиката и доходите, но звучи някак си уморено. Кампанията ще се запомни с това как тя позира с огромни букети, връчени й от партийни активисти, сякаш празнува някакъв юбилей. Елена Йончева – безпартийното острие на червените за евровота, е притихнала в Брюксел.

както ми сподели един симпатизант на левицата от столичен квартал с борческо име. Последното му съмнение идва от брандираната в зелено кампания на бившия омбудсман. Левите избиратели все още не могат да си отговорят и на въпроса какви всъщност са истинските отношения на Манолова с Борисов и ГЕРБ.

Без да иска, избраният за главен прокурор от Висшия съдебен съвет (ВСС) Иван Гешев вече също се е превърнал в сериозна заплаха за бъдещето на БСП. Отношението към кандидатурата му беше лакмус за "лявото" на БСП. "Позитано" 20 се държа в пълен разрез с характерното за прогресивните партии в Западна Европа поведение в аналогични случаи. Левицата е крайно чувствителна дори само при намек за отхвърляне на принципа за разделението на властите, какъвто направи преди време Гешев в качеството си на зам. главен прокурор. БСП се дистанцира с на пръв поглед юридически аргументи от заемане на позиция по въпроса за предрешения избор на наследника на Цацаров. Въпрос, който прокара поредния разлом в българското общество – между едно прогресивно малцинство, настояващо за плуралистично състезание за невралгичния пост и съмняващо се в професионалните и морални качества на новия обвинител №1, една малка, но гласовита прослойка от поддръжници на този избор, респ. на статуквото, и голямо пасивно мнозинство, затънало в безразличие.

Корнелия Нинова подчерта по "Нова тв", че законът забранява на политическите партии да предлагат кандидатури за главен прокурор, и прехвърли топката към премиера Борисов и правителството, които не предложиха алтернативен кандидат. "Решението в тази ситуация е да се направят промени в Закона за съдебната власт, които да наложат съдебен контрол върху решенията на главния прокурор", каза Нинова. По същество тя е права. Но има съществена разлика от това да не можеш да предлагаш кандидат за главен прокурор и да имаш ясна политическа позиция по възникналия казус.

Досега БСП е припознавана за алтернатива на ГЕРБ, противопоставяна като такава от гербаджии и от Борисов, от неговите партийни говорителки и от избирателите", прогнозира журналистът Иван Бакалов в е-vestnik. Според него "с този избор, против който БСП не възрази с нищо на нито един етап, уж опозиция, се разписа като сътрудник на това управление. В политиката да изразяваш мнение още не значи намеса в независимата съдебна власт". Бакалов припомня, че сътрудничеството между ГЕРБ и БСП е започнало с избора на членове на ВСС от квотата на парламента. То стана по новия закон с квалифицирано мнозинство. "И ГЕРБ нямаше как да си изберат членовете на ВСС без помощта на БСП. И се споразумяха – вие моите 4, ние вашите 3. Е, тези сега избраха Гешев. А сега и ситуацията се промени, след като ГЕРБ премахна субсидията за партиите, БСП е смачкана и се надява и тя не знае на какво. Но с Гешев очевидно има сделка."

Слави Трифонов все още няма как да бъде припознат като враг на БСП, макар че е доказал, че я недолюбва. Стартирал с голямо закъснение политическия си проект "Няма такава държава", той ще направи по-сериозен опит да пренесе шоуто в политиката едва след местните избори. Надали ще изиграе ролята на Спасител като Царя от 2001 г. и Генерала от 2009 г., но има потенциал да се нареди на опашката за балансьори в парламента. Въпреки това обаче претендиращата да бъде антисистемна формация на Трифонов има ресурс да откъсне живо месо от БСП. Тя свири на популистки и националистически струни, а такива мелодии се харесват все повече от електората на БСП. Той така и не усети никакви ползи от неолибералния завой при Станишев, чийто венец беше "плоският данък", и не почувства нищо от плахия опит на Миков да върне партията в лявото русло. За сметка на това

Заплахата "Слави" дебне, разбира се, и стопяващия се електорат на "Воля", както и четирите основни националистически формации (ВМРО, НФСБ, "Атака", "Възраждане"). Но при националистите лоялността към лидера и партията е по-голяма, защото е формирана години наред, а ръководството на БСП продължава да дезориентира поддръжниците си по отношение на идентичност, ценности и политическа линия.

Този набор от дефицити представлява най-големият проблем за социалистите. При тях липсва реална лява опозиция, макар че има фигури, които могат да я оглавят и структурират. Въпреки това Столетницата ще остане още известно време втория по значение политически субект в България. Постепенно обаче ще загуби ролята поради най-тривиални демографски причини – стареещ електорат и липса на свежи попълнения, които да преобърнат устойчиво дневния й ред в интерес на малкия човек, хората на наемния труд, бедните, експлоатираните малцинства.