Уважаеми читатели, преди 45 години в редовете на родната армия ме учеха да свалям самолети с едно старо оръдие. Непрекъснато гледахме към небето и насочвахме оръдията към самолетите с туристи, които кацаха на бургаското летище. За тренировка. На летните лагерите в Черноморец гледахме с мощната оптика голи мацки по скалите около морето. От ония години, като чуя нещо за самолети и хеликоптери, все ми е интересно. И продължавам да гледам небето

Тези дни по медиите отново стана дума за авиация, за хеликоптери.

Преди около месец ни казаха, че е ремонтиран хеликоптерЪТ, който може да участва в гасеното на пожари. Забележете, не един от многото хеликоптери, а хеликоптерЪТ. Значи имаме един, който може да вози един мехур с вода около 3 тона и да го сипва върху огъня. – негово величество хеликоптерЪТ – слънце!

После една голяма началничка пострада в катастрофа, докато я вози държавната охрана. Един хеликоптер отиде да я докара при най-добрите доктори в София. Май не е същият, дето гаси пожарите. По това време една по-обикновена женица, а не голям началник, се потроши в Пирин. Наложи се планинските спасители да бъхтят с часове нагоре и надолу по чукарите, за да я спасят.

Други пък обясняваха, че процедурата да се подкара хеликоптер била толкова дълга, че се мръкнало. Оказа се, че единственият специализиран медицински хеликоптер бил частен и наскоро го продали, щото не могат да го поддържат. А иначе планинските спасители редовно бъхтят по баирите, за да достигнат до пострадали из планините ни. И то с часове! И с риск самите те да станат пациенти на колегите си.

Сега разбирате ли какво е положението, уважаеми читатели – пожарите трябва да се палят един след друг по график, за да може единственият хеликоптер да ги гаси. Така е и с катастрофите – по една на ден, за да може хеликоптерЪТ да смогне. И само рано сутрин – за да може процедурата да се изпълни докъм обед и да има време н. в. ХеликоптерЪТ да излети и да се върне преди да се е стъмнило. За важните хора може да има специален хеликоптер, но за туристите в планините, скиорите, байкърите, парапланеристите, пострадалите в катастрофи и др. простосмъртни специални хвърчила няма. Вдигат каквото може да лети, ама след сложна процедура.

Сега ще ви разходя малко из небето на Франция. И после ще правим сметки.

Когато сте във Франция на всеки 15-20 минути над главата ви нещо прелита – малки спортни самолетчета, хеликоптерчета, парапланери, по големи самолети и вертолети, без да броим пътническите. Даже реактивни изтребители "Рафал", на какъвто возиха нашия президент, може да прелетят ниско над вас докато си гребете с каяк по река Лу, например. Ако сте в Алпите в небето може едновременно да видите по 2 – 3 прелитащи машини, ако сте на езерото Анси може да видите и по 100 парапланеристи едновременно във въздуха, някой балон, Навалица! И неизменно ще видите един хеликоптер, боядисан с жълта и червена боя с надпис Securite Civile. Може да го видите по няколко пъти на ден. Ако е син, на него ще пише Gendarmerie. Моделът е ЕС 145 (Eurocopter). Ако помните през януари т. г. един хеликоптер вдигна пострадал във френските Алпи като буквално си опря носа в снега на склона, лопатите се въртяна на сантиметри от снега, спасителите слязоха, качиха пострадалия и без да каца, машината се отдалечи.

Това е скъпо начинание, ще си кажат някои. До момента, до който някой техен близък изпадне в нужда или децата им започнат да катерят планини, да летят с парапланери или да се спускат с планински велосипеди, ски или да практикуват други рискови занимания. Те са вече масови. Ще го разберете, когато приятели докарат сина ви с потрошени лакти от Сърбия в Пирогов или с извадено рамо от Гърция пак в Пирогов. Страданието е познание.

Сега да смятаме дали можем като общество и държава да имаме въздушна линейка.

Един хеликоптер ЕС 145 струва 5.5 млн. евро. Или 11 млн. лева. Много ли са? Само преди 6 месеца дадохме 10 млн. лева за наем на машини за гласуване. Помните ли, уважаеми читатели? Тези пари ги хвърлихме на вятъра както шокирана баба мята кинти от балкона на измамници. Е, някой се облажи, ама ние платихме над 10 млн. лева, за да си играем на машинно гласуване по села и паланки, някои с по нула гласа на машина. Сега любезно ни информират, че хеликоптерът за голямата началничка със счупеното рамо ни струва по 850 лева на час или 3000 лв. общо за полета. Оппа! Ами наемът за една безполезна машина за гласуване беше точно 3000 лева. Какво излиза –

Да, щяхме да додадем още един милион и да го купим. А с тези 10 млн. хвърлени на вятъра, можехме да си купим 11700 хеликоптеро-часа по 850 лева на час. Толкова струвал полета за евакуация на катастрофилата началничка. Ако е вярно, че цената на транспорта е 3000 лева, значи с тези пари е можело да се проведат над 3300 подобни медицински евакуации или по 9 на ден, всеки ден 365 дена в годината. Или по 2 на ден за един цял парламентарен мандат. Сега разбрахте ли защо ви занимавам с хеликоптерите на Франция?

Хайде сега решете какво искате преди следващите парламентарни избори – да си играете на машини за гласуване или да имате един, а защо не два или три медицински хеликоптера. И си спомнете катастрофите по магистралите, Своге, запалените влакове Да сте видели хеликоптер на магистрала. Да прибира ранени? Няма, но има съболезнования.

Сега ще ви пренеса в Корсика. И там в небето има всякакви летящи машини. Там, обаче, има голяма опасност от пожари. И затова има съответната техника. В небето на Корсика най-често може да се види едно самолетче, което прилича на малък автобус с крила. Може да каца на вода, може и на земя. Изглежда правено в час по трудово обучение или в кръжока по авиомоделизъм. Оказва се, че

Хърватска има 6 такива самолета, Франция 12, Гърция има 18. Машината е Canadair CL 415.

Може да се зарежда с вода без да спира – каца на водата, пълни се без да спира, излита и излива 6 тона вода върху огъня като лети много ниско. И, разбира се, освен да се пълни с вода и да я излива, това самолетче може да прави много други неща в т. ч. и медицинска евакуация.

Сега пак да смятаме. Един такъв самолет струва 37 млн. канадски долара или 50 млн. лева. Не са малко, нали? Да де, ама ние си купихме 8 други самолетчета, всеки един от които струва по 150 млн. американски долара или 267 млн./ лева. Излиза, че с парите за един изтребител с допълнителните му салтанати можехме да си купим 5 самолета за гасене на пожари Canadair CL 415. Сигурно има и други модели, ама аз съм виждал този как гаси пожари. Или 24 медицински хеликоптера. От описания по-горе.

Подозирам, че хейтърите сега ще скочат – Какви ги плещи тоя! Нерде Ямбол, нерде Стамбул. Така е уважаеми. За да разберем дали имаме здрав разум се налага да се сравняват привидно различни неща. Аз не знам дали с 8 бойни самолета ще подкараме бръмбарите на паша, както деликатно казваше любимата тъща. Дали ще уплашим до смърт потенциалните агресори, които биха искали да ни вземат земята? Оптимист съм, но не съм идиот. Злите езици говорят, че потенциалните ни агресори имат по 200 – 250 подобни самолета. Едва ли нашите 8 ще ги възпрат, ако решат да ни нападнат. Имаше едни възпиращи ракети, ама те станаха на скрап след искане на едно посолство с "нон пейпър". Ама и това ли не помните вече.

С нетърпение чакам към края на годината да стане ясно колко са загубите от горски и други пожари през 2019. Не сме в Сахара или на полюсите. Има какво да губим – гората си, домовете си, житото и хляба си. И може да ги загубим на практика в цялата страна.

Говори се за обща цена на проекта от 4 млрд. лева. Мислете пак, уважаеми читатели военни кораби ли искаме или нещо друго

Тези дни една телевизия повдигна темата за медицинската авиация. Ама така леко. Да не дразни никого. Видяхме разумни мотивирани планински спасители. Искат хората хеликоптер за спасяване в планината. Видяхме хора, които са били в беда и са се надявали някой да ги спаси. Видяхме и най разумните – кучетата на планинските спасители, вадили хора от преспи и от развалините на земетресения. Не видяхме факторите – не видяхме министъра на здравеопазването да го питат има ли нужда България от медицинска авиация. Не видяхме министърката на туризма да я питат с какво спасява високобюджетните си туристи като се потроши някой. Изобщо не видяхме героите на бюджетния излишък да ги питат за какво ще го харчат. Дали пак ще правят предизборни чешмички по селата, дали ще правят още стадиони за баби или още къщи за тъщи Хубаво филмче показа телевизията, ама беззъбо.

И едно предложение – понеже вече няма ни частна, ни държавна медицинска авиация, предлагам това да е част от информационния пакет и рекламата на българския туризъм. Особено на планинския. Да знаят хората, че ще ги носят на гръб ако стане беля.

Ами това е, уважаеми читатели. Може да ви се вижда, че изборите са далече от медицинските хеликоптери. Изтребителите и корабите да ви се виждат далеч от гасенето на пожари. Но не са. Парите излизат от една и съща торба. Оная торба, която всички пълним, за да може когато някой от нас се потроши в планината или на пътя да може някой да го спаси още в първия, в "златния" час. И когато пламъците тръгнат към къщата ни, да може някой да ги спре. За тези способности на България трябва да похарчим пари, а не за изборни играчки или за презокеански индулгенции.