Кой за какво е виновен и какво да правим
Авторът е адвокат, активист на "Да, България!". Коментарът му е от "Фейсбук".
Винаги и за всичко е виновна "Демократична България". Предварително и по минути. А после и за резултата. "Демократична България" е виновна за собствения си резултат. Виновна е обаче и за резултатите на ГЕРБ и БСП. Схващате ли? Същите тия, които, когато трябва да обяснят резултатите на "Демократична България", обвиняват формацията, а когато трябва да обяснят собствените си резултати ... отново същото. Въобще единственият виновник на всякакви избори и изборни резултати е ... познайте от три пъти.
Знаете ли защо се прави това? Защото политиката е игра на виновници. Виновниците изчезват от пейзажа. Който бъде форматиран като виновник, той си заминава. Защо и кой иска "Демократична България" да е виновник ... за всичко ... Защо, и от БСП, и от ГЕРБ, сочат "Демократична България" за виновник за резултатите на БСП и ГЕРБ ... Обяснението е много простичко – за да няма трето, което да им пречи да се договарят. Било за квотите във Висшия съдебен съвет, които инсталират главен прокурор, било за омбудсман, било за ония 300 хиляди герберски гласа, които избраха и президент. Ето за това.
"Демократична България" е виновна само за собствения си резултат. И той не е никак лош, ако и да не е особено впечатляващ и да не е това, което ни се иска. За съжаление,
колкото и непоносимо и неприятно да ни е на всички, България загива.
Загива морално, интелектуално, демографски и всякак. И всеки, който поне малко го е грижа за това, трябва да опита да положи усилия за спиране и обръщане на тези процеси.
Трябва да е ясно и още нещо – "Демократична България" не може да представлява всички. Това го могат само БКП/БСП и БКП/ГЕРБ. Партиите и политическите формации представляват само част от населението. Поне така е в демокрациите. За съжаление, в България не са останали много хора, които могат да бъдат представлявани от формация като "Демократична България". Факт. Няма драма в това, обаче. Колкото – толкова. Разбирам болката и гнева на хората, които не могат да го проумеят това, но не успяват да насочат тази емоция в правилната посока – "навън", а вместо това я отключват "навътре" в деструктивни цунамита. Но не бива да го правят. "Враговете" и без това са много и силни, за да си позволим и самоунищожителни процеси, обвинявайки се едни други за резултати, повече дължащи се на обективни реалности, отколкото на нечии "исторически грешки".
Та, запрятайте ръкави и работете. "Навън". Не "навътре".
Колкото и да е трудно. Защото днешните резултати могат да са по-добри или по-лоши утре. От всички зависи. Нашата работа е, ако щете, "да произведем" хората, които могат да бъдат представлявани от формация като "Демократична България". Няма да обяснявам какви са тези хора. Социологическите разрези го казват ясно - най-общо казано "умни и красиви". Когато успеем, няма да има нужда от формации като "Демократична България". Такива хора и сами знаят как да живеят в една свободна страна със стабилна правова система, гарантираща на всеки, че трудът му няма да бъде откраднат от някоя мутра в ортаклък с някой прокурор или полицай (впрочем, много такива хора вече го правят, но за съжаление не в страната България).
(Тук искам да отворя една скоба за "умните и красивите", защото е важно. Днес това понятие се унищожава като понятие. От същото зло. Разрушва се смисъла на тези думи. Защото всяко унищожение започва от унищожаването на езика. Когато стане нещо лошо да си умен и красив, държавата се превръща в държава на тъпи и грозни. Това е своеобразен гьобелсов културен инженеринг, чийто резултат все повече се усеща. Обръщане на значението и смисъла на понятията – "умен и красив"=лошо => "тъп и грозен"=добро. Това е път към ада, описан от Оруел. Не тръгвайте по този път.)
Късането на ризи и взаимообвиняването няма да помогне за обръщане на посоката.
Който има идеи и сили да ги реализира, винаги е добре дошъл да работи за тях. Ако са добри, те ще намерят подкрепа. Ако не са и не намират подкрепа - не е нужно да се късат ризи. Може би тези на съмишленика са били по-добри. Който знае "как нещата няма да станат", по-добре да не се занимава с обществена дейност изобщо, а и с каквато и да било дейност, впрочем. Нещата се случват, когато (кумулативно): а/ познаваш реалността и я приемаш каквато е (което не значи, че тя непременно е прекрасна или напълно ужасна); б/ знаеш къде искаш да стигнеш (което не значи, че можеш да стигнеш навсякъде, където поискаш); в/ наясно си дали имаш и колко ресурс имаш, и докъде ще ти стигне той; г/ действаш.
Другото – да се въртиш като пумпал, търсейки проблемите (генералните такива, имам предвид – детайлите винаги могат да се подобряват във всичко и навсякъде) във формите, във формалностите, във фикуса в ъгъла и т.н., и да преливаш от пусто в празно, не помага никому. Най-много да изпочупиш и без това скромните мебели в стаята ...