България и Северна Македония: какво да правим?
Две години след подписването на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество отношенията между България и Северна Македония отново забуксуваха. Вместо да търсим пътища за сближение пак се сдърпахме за историята. С цялото уважение към делото и личността на Гоце Делчев и неговите съратници, крайно време е двете съседни страни да обърнат внимание на настоящето. Тук има много какво да се направи.
Добросъседството е функция на по-добрата свързаност. Всеки, който е пътувал от София за Скопие, обаче знае много добре в какво лошо състояние е пътят между ГКПП Деве баир до Ранковце. Става дума за отсечка от има-няма 40 км, която божем е част от т.нар. Европейски път Е871 и бъдещия Коридор 8. От четвърт век говорим колко е важно между двете столици да върви железница. Миналата година Северна Македония дори получи финансов грант от ЕС за изграждане на линия до Крива паланка. Но преди по склоновете на Осогово да тръгнат влакове, най-належащият приоритет е да бъде разширено и рехабилитирано шосето, по което се движи основният търговски трафик и пътникопоток между двете страни. Дe да беше в София да хвърляха същата енергия по посока на презграничната инфраструктура, както в историческите баталии. Щяха да спечелят и македонските, и българските граждани.
По-добрата пътна връзка неминуемо ще дадe тласък на търговията, бизнеса и туризма. Пограничните райони в Северна Македония ще придобият по-добър достъп до икономически център като София, а също и до регионални центрове като Кюстендил и Дупница. Софиянци няма да пътуват единствено до Охрид, а и до по-близки дестинации като да речем манастира "Св. Гавриил Лесновски" или гр. Кратово. Местните жители ще са печеливши.
Свързаността има и множество други измерения. Трябва да мислим например как да
интегрираме по-тясно двете енергийни системи. Електроенергийните пазари на България и Македония могат да се интегрират. Този процес започна, но се бави без особено основание. Двете страни, с помощта на Енергийната общност и Европейската комисия могат да го подновят и сравнително скоро да го приключат.
Енергийният сектор в Европейския съюз е сега в центъра на Зеления договор за Европа, който ще бъде основната икономическа рамка на Европейския съюз, предложена от новоизбрания председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. България може да включи поне частично Северна Македония и другите страни от Западните Балкани в преговорите за Зеления договор. Така Западните Балкани ще бъдат значително по-ангажирани с икономическото развитие на Съюза, а потенциалът им за нисковъглеродните цели на Европа ще бъде включен в плановете на фон дер Лайен по начин, който ще облагодетелства в по-голяма степен балканските страни.
Северна Македония може да се включи в Европейската платформа за въглищни региони в преход и така да си отвори нови възможности за развитие на енергийния сектор. Координирана политика за планирано излизане от въглищата, интегриране на енергийните ни пазари и включване в Зеления договор за Европа ще фокусират вниманието и политическата енергия към бъдещето на Северна Македония, икономическия и просперитет и европейската и интеграция. Подобен формат може да отвори възможности за съвместни търгове за нови енергийни мощности, за агрегирани проекти за енергийна ефективност, съвместни инициативи за подобряване на качеството на въздуха - проблем, от който гражданите на Скопие страдат доста по-осезателно, отколкото от неразрешени и подновени спорове за героите на миналото.
Чухме гръмките думи за отпадане на тарифите за роуминг със Северна Македония по време на българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г. Засега обаче тази цел си остава неосъществена. Колкото по-скоро разговорите и трафика на данни поевтинеят, толкова по-добре. Наред с подобрената инфраструктура това ще помогне и на разгръщането на отношенията в инвестиционната сфера.
Трябва да се вземат и мерки за максимално улеснена циркулация на граждани от двете страни. Това включва ред мерки: облекчени процедури за получаване на разрешително за престой, взаимно признаване на дипломи и квалификации, достъп до трудовия пазар, до здравеопазване и обществено осигуряване. Това не е проста материя разбира се. До голяма степен е свързана и с процеса на присъединяване на Северна Македония към ЕС и евентуалното начало на преговори за членство. Но нищо не пречи на двете правителства да набележат програма и конкретни стъпки за реализирането на тази цел. Ползите от гледна точка на икономическия растеж са очевидни.
Дори и да не намерят общ език по спорните въпроси от историята, България и Северна Македония имат споделени интереси в настоящето. Време е призивите за добросъседство да се реализират.