За седми път след 2000 г. програмата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за международно оценяване на учениците – PISA, се провежда в държави и региони от цял свят. България участва в изследването за шести път (2000, 2006, 2009, 2012, 2015 и 2018 г.). Повече от половин милион 15-16-годишни ученици от 79 държави и региони участваха в оценяването през 2018 г. Те решаваха задачите в теста по четене, математика и природни науки. Част от тях, сред които и българските ученици, участваха и в изследването на финансовата им грамотност.

На всеки етап от изследването една от трите основни области на измерването – четене, математика и природни науки, е водеща. Подобно на оценяването през 2000 и 2009 г. PISA 2018 се фокусира върху четивната грамотност на учениците.

През 2018 г. за пръв път в световен мащаб беше проведено компютърно базирано оценяване на четивната грамотност на учениците.

Практиките на четене днес съществено се различават от четенето през 90-те години например, когато материалите за четене бяха основно на хартия. Използването на технологиите радикално промени начина, по който хората четат и обменят информация. Автоматизирането на рутинните дейности (включително и професии) поставя на изпитание уменията на хората да се адаптират към бързо променящата се среда, както и способността им да намират и осмислят информация от различни източници. Променя се и начинът на разпространяване на информацията, както и достъпът до нея. Умножават се видовете четива и техните носители, Осъществява се масов преход от печатния към дигиталния текст. Днес компютърът и интернет са вторият източник на информация в повечето технологично развити държави след телевизията и преди радиото и печатните медии.

Променя се отношението към четенето, както и времето, което се отделя за четене. Не на последно място, променя се и читателският процес; средата и условията, в които четем; целите на четенето и т.н. Дигиталното четене съществено променя ролята на читателя. Четенето вече не е пасивно, а интерактивно, като читателят активно взаимодейства с текста, използвайки например хипервръзки и др. Всичко това изисква различни познания и умения за работа с текст, както и прилагането на различни стратегии за четене. Читателското поведение се променя в глобален мащаб. Следователно, читателят в дигиталния свят трябва да усвои някои ключови умения, за да се справи с потока от информация и да я осмисли задълбочено.

Рамката и концепцията на изследването поставят акцент върху уменията на учениците на намират, сравняват и комбинират информация от няколко източника, понякога с различен формат. Това са основните операции, свързани с четенето и придобиването на познание чрез четене. Тестовите задачи пресъздават реални ситуации на четене в електронна среда, а текстовете за четене са разнообразни: онлайн форум, блог, интернет сайт, откъс от статия в електронен вестник или научно списание и др. Компютърно базираният формат на изследването позволява да се използват различни дигитални средства за навигация – хипервръзки, менюта, табове и др. Подчертано внимание е поставено върху използването, сравняването и критичното осмисляне на информация, представена в няколко източника.

Първият индикатор, по който се сравняват постиженията на учениците в PISA, е техният среден резултат. Той се формира на базата на индивидуалните резултати на всички ученици, участвали в изследването в конкретна страна/регион. Средните резултати на учениците се представят в скала със средна стойност 500 точки и стандартно отклонение 100 точки, разработена през 2000 г. Средният резултат на учениците в отделна държава/регион се анализират спрямо средния резултат на учениците от държавите в ОИСР, който през 2018 г. е 487 точки.

Според средния си резултат България е в една група с Румъния, Уругвай, Коста Рика, Кипър, Молдова, Черна гора, Мексико, Йордания, Малайзия, Бразилия, Колумбия.

Как се променят резултатите на българските ученици в областта на четивната грамотност през годините?

Графиката, която следва ясно показва, че след 2012 г. се наблюдава устойчиво понижение на средните резултати на българските ученици. През 2018 г. понижението е с 16 точки спрямо 2012 г. и с 12 точки – спрямо 2015 г.

Резултатите на учениците се тълкуват и в зависимост от това на кое равнище от описателна скàла съответстват те. Скàлата, посредством която PISA 2018 обобщава знанията и уменията на учениците в областта на четенето, включва няколко равнища – под първо равнище, първо А, Б и С, второ, трето, четвърто, пето и шесто равнище. Всяко равнище описва знанията и уменията, които са необходими за решаването на задачите от съответното равнище. Най-трудни са задачите, съответстващи на пето и шесто равнище.

Традиционно в PISA второ равнище се определя като критичен праг в постиженията на учениците, т.е. учениците с резултати под второ равнище имат съществени пропуски в подготовката си. Данните на следващата графика показват, че делът на българските ученици од критичния праг от второ равнище е значителен във всички етапи на изследването. За сравнение, учениците в държавите от ОИСР, които през 2018 г. имат резултати под второ равнище, са едва 22,7%. От друга страна, делът на българските ученици с резултати на най-високото пето и шесто равнище е малък, като след 2012 г. той устойчиво се понижава (ОИСР, PISA 2018 – 8,7% ученици с резултати на пето и шесто равнище).

Средният резултат по математика на учениците в държавите членки на ОИСР, спрямо който се анализират средните резултати на всички участници, е 489 точки. Разпределението на учениците по държави и среден резултат по математика е представено в таблицата, която следва. Средният резултат на българските ученици е 436 точки или с 53 точки по-нисък от средното за ОИСР.

Според средния си резултат по математика България е в една група с Малайзия, Албания, ОАЕ, Бруней, Румъния, Черна гора. Как се променят резултатите по математика на българските ученици през отделните етапи на PISA, е показано на следващата графика.

Как се е променил делът на българските ученици с най-ниски (под второ равнище) и най-високи резултати (на пето и шесто равнище) по математика става ясно от данните на следващата фигура. С около 2 процентни пункта се е повишил делът на учениците с резултати под критичния праг на постижения, докато делът на учениците с високи постижения е останал фактически непроменен. За сравнение, учениците в държавите от ОИСР с резултати под второ равнище в PISA 2018 са 28,7%, а учениците с резултати на пето и шесто равнище са 9,4%.

Подобно на математиката, и по природни науки средният резултат на държавите от ОИСР е 489 точки. Средният резултат на българските ученици е 424 точки.

По средния се резултат по природни науки България е в една група с Бруней (Дар ес Салаам), Йордания, Молдова, Тайланд, Уругвай, Румъния, Мексико, Катар, Албания и Коста Рика.

Данните показват, че в сравнение с 2015 г. средният резултат на българските ученици се е понижил значително през 2018 г. – с 22 точки. В сравнение с другите две области на измерването – четене и математика, в областта на природните науки се наблюдава най-значително намаление на резултатите на българските ученици.

Промяна се наблюдава и в дела на учениците с резултати под второ равнище и на пето и шесто равнище от скàлата по природни науки. Подобно на останалите области на измерването наблюдаваме повишаване на дела на учениците с резултати под критичния праг от второ равнище и понижаване на дела на учениците с резултати на пето и шесто равнище.

Политиката в сферата на образованието в България, както в повечето страни по света, си е поставила за цел осигуряване на равен достъп до качествено образование на всички ученици, независимо от техния социално-икономически статус. Равенството в образованието се разбира в контекста на отличните постижения. Нито една образователна система не се стреми към ситуация, в която всички ученици имат имат еднакви постижения независимо от социално-икономическия им статус, но те са ниски.

Резултатите от PISA 2018 показват, че разликата в постиженията по четене на българските ученици с най-облагодетелствано и най-необлагодетелствано положение според социално-икономическия им произход намалява значително между 2009 и 2018 г. Ако приложим методологията на ОИСР, според която разлика от 30 точки в резултатите на тестовете на PISA са еквивалентни на наученото от учениците в рамките на една учебна година, то разликата между учениците от най-ниската и най-високата квартилна група според индекса на икономическия, социалния и културтния статус е 3,5 години по четене (за сравнение, тази разлика беше 4 години в PISA 2015). Това обаче се дължи на значителен спад в резултатите на учениците с висок социално-икономически статус, докато постиженията на учениците с нисък социално-икономически статус не се променят. На практика България е единствената държава, в която разликата в представянето на учениците от най-горния и най-долния квартил на индекса на икономическия, социалния и културния статус се свива, защото намаляват само постиженията на учениците с висок социално-икономически статус.

Данните на PISA 2018, по подобие на PISA 2015 за пореден път показват, че високите постижения и равенството в образованието не са взаимно изключващи се характеристики на образователните системи. Една образователна система е ефективна, когато добри постижения имат както учениците от семейства с висок, така и учениците от семейства с нисък социален, икономически и културен статус. PISA 2018 определя 3 основни фактора, които допринасят за високите постижения на учениците с неблагоприятен социално-икономически произход: (1) подкрепата от страна на родители и учители, (2) позитивният климат в училище и (3) увереността в собствените способности (или формирани "нагласи към успеха"). В България делът на учениците с по-неблагоприятен социално-икономически произход, които постигат високи резултати по четене (на пето и шесто равнище) е един от най-ниските сред всички участващи в изследването държави през 2018 г. – 6%, при средно 11% за ОИСР.

PISA 2018 потвърждава наличието на значителна хетерогенност в качеството на образованието, предлагано от различните училища. България е сред страните с най-голяма вариация в резултатите по четене между отделните училища – 54.7%.

Налице е значителната социална и академична сегрегация, измерени и чрез двата традиционни индикатора - индекс на различиe и индекс на изолация. Особено тревожна е академичната сегрегация - в България се регистрират едни от най-високите концентрации на ученици с ниски постижения в едни училища и на ученици с високи постижения в други.

България е страната, в която учениците с неблагоприятен социално-икономически статус най-често са концентрирани в училища, в които нямат съученици с високи образователни постижения. Това, съчетано с останалите форми на академична сегрегация и с голямата хетерогенност в характеристиките на отделните училища по отношение на качеството, е предпоставка за голямата разлика в резултатите на отделните групи ученици и за силното проявление на феномена "образователна бедност".